С настъпването на първия учебен ден и във връзка с един от най-патриотичните празници – 22 септември, Денят на независимостта на България, издателство „Милениум“ пусна на пазара една забележителна книга – „Епопея на незабравимите“. Томчето е стихосбирка на Недялко Йорданов, в която той в поетична форма изповядва любовта си към тридесет изтъкнати личности от българската история, оставили трайна следа в културата и напредъка на нацията.
„Тази книга не е реплика на Вазовата „Епопея на забравените“, признава в увода самият поет. „Тя е преди всичко моя лична изповед за всички 70 съзнателни години, през които съм чел и обикнал тези прекрасни български творци. Голяма част от тях също са поети, други са поети само по душа, трети пък са писали стихове като млади, а после са продължили като великолепни белетристи. А последните десетина в този тъжен и прекрасен списък са били мои близки приятели и познати. Надявам се тази книга да се окаже достойна за тяхното дело и творчество.“
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в своеобразен задочен диалог с Вазовия цикъл оди „Епопея на забравените“. Озаглавена е „Епопея на незабравимите“, защото според най-обичания съвременен български поет включените в нея личности не могат да бъдат забравени, докато живеят в мислите и сърцата ни, докато поне едно българско дете знае наизуст творбите им. В авторските интерпретации на Недялко Йорданов за знаковите български творци оживяват не само познатите строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личния досег на поета с с автентичния гений на всяка от представените личности.
Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, за учениците от горните класове, на които предстоят зрелостни изпити.
Откъс от стихотворението “Пейо Яворов”:
Поезийо! Защо си толкоз гадна…
Не, извинявай, страшно безпощадна…
Един след друг си тръгват осланени
И Пеню Пенев, и Сергей Есенин…
Приятелю, понякога се питам,
Дали и аз? Не! Няма да опитам.
И не от страх, и не от безнадеждност,
Живей живота с цялата му нежност!
Живей живота с цялата му злоба!
И ако е възможно – и след гроба.
Разминахме се, тъй реши съдбата,
А иначе ти бих възпрял ръката…
