Едно от най-ярките произведения в латиноамериканската литература отново достига до българските читатели. Новото издание на „Габриела, карамфил и канела“ от Жоржи Амаду излиза под знака на „Ентусиаст“ в елегантното оформление на арт директора Яна Аргиропулос и със знаковия превод на Емилия Ценкова, един от основателите на българската испанистика. Наситена с романтика, страст и жизнерадост, книгата е смятана за най-значимата в творчеството на бразилския писател, а по думите на философа Жан-Пол Сартр е „най-добрият пример за роман, посветен на ценностите, вярата и традициите на един народ“.

Жоржи Амаду е едно от забележителните имена в литературата на XX век. Неговите произведения са преведени на 50 езика и многократно са адаптирани за театъра, киното и телевизията. Писателят често вплита в книгите си темите за бразилската култура и фолклор, като разказва за живота на обикновените хора с голяма симпатия и хумор. Образец за неговия стил е именно „Габриела, карамфил и канела“. Още с излизането си през 50-те години на XX век романът предизвиква скандал сред по-консервативната част от бразилското общество, защото мнозина намират описанията на сексуалните обичаи в страната за оскърбителни и заплаха за женския морал. Неслучайно Амаду повече не пристъпва границите на града, в който се развива действието.

Наситена с похотливост, сатира и интриги, „Габриела, карамфил и канела“ пренася читателите в далечната 1925 г., когато Илиеус е процъфтяващ град благодарение на рекордната реколта от какао. Въпреки желанието на голяма част от жителите му за модернизация и прогрес старите порядки все още властват. Когато полковник Мендонса открива жена си в леглото с любовник, той убива и двамата с няколко изстрела. Политическите спорове и изборите също се решават по този начин.

Насиб Саад, който губи готвачката в своя популярен бар, отчаяно наема Габриела – окаяно момиче, което пристига в оживеното пристанище от бедните и изостанали райони на Бразилия. За негова изненада, освен голяма красавица Габриела се оказва очарователно допълнение към бизнеса му. Със своята невинна чувственост, изкусителна походка и звънлив смях тя не само завладява сърцето на Насиб, но и съблазнява безброй мъже от града. За да я запази само за себе си, господин Саад решава да се ожени за нея. Но какво ли биха казали хората?

Момичето също се влюбва в своя „хубав момък“, както го нарича, но тя не е цвете, което цъфти във ваза, и се оказва мотор на още една промяна в малкото общество на Илиеус. Под въпрос е поставен неписаният закон, който изисква честта, опетнена от женско прелюбодейство, да бъде измита с кръв.

Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.

Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O País do Carnaval“ излиза, когато е едва на 19 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).

Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.

Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина. Книгите му са преведени на над 50 езика., а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.