Нямам идея как изглежда историята на хартия. На екран, както много от филмите по Стивън Кинг, изглежда ужасяващо зле. Докато „То“ от последните години се опита да отключи поредица от екранизации по автора то този филм тук, се опитва да сложи точка. Netflix са взели история, кротка и добра, която ще извика в съзнанието ви споменът за разочарованието „Сърца в Атлантида“ отново по Стивън Кинг.

Историята тук е прекрасна. И може би, ако продуцентите Райън Мърфи (American Horror storry) и Джейсън Блум („Паранормална активност) бяха подходили по различен начин, тя можеше и да сработи. Прекрасна идея да грабнем хлапе от „То“ и да го поставим в главната роля тук. Прекрасна идея да грабнем президента Сноу от „Игрите на глада“ (Доналд Съдърланд) и да го поставим в ролята на г-н Хариган. Прекрасните неща свършват до там. С този трейлър и името на Кинг, зрителя очаква ужас, трилър или поне нещо страшно. Случващото се на екран е може би мистериозно на моменти, но напълно реално и възможност.

Джейдън Мартел се справя прекрасно с ролята на Крейг. Младият актьор носи спомена за прекрасното му потапяне в ролята на Бил от „То“ и отново успява да предаде на зрителя своята доброта, невинност и младежка неопитност. Неговият Крейг е брилянтен образ от началото до края на иначе кухата история.

Доналд Съдърланд е прекрасен г-н Хариган. Той е достатъчно аристократичен и взискателен, той е наистина тайнствен , но някак под суровата му осанка прозира доброто отношение към момчето. У него май е останало много от президента Сноу, но тук актьора успява да го напомпа с душа и минало.

Изключително приютена изненада е Джоуи Типет в ролята на бащата на Крейг. Особено при раздялата им, актьорът наистина успява да изтръгне състрадание от зрителя.

Свръхестествения елемент, на „отговарящия телефон от ковчега на мъртвеца“ е проигран изключително пошло. Уж нещо да се случва, пък в крайна сметка нищо не се случва. Той ли прави тези неща. Друг ли е. Май е той. И о, да, той е! И филмът свършва. И?

„Телефонът на господин Хариган“ е филм, който има нужда от поне още час екранно време, много повече зрелище, кръв, убийства или поне някакъв ужас, за да оправдае очакванията на зрителя и името на автора на романа. Свръхестественото си плачеше за обяснение, историята изискваше зрелище и поне един поглед към някое убийство или нещо. Каквото и да е. А тя просто свърши и всичко страшно бяха думи или следствие от нещо. Без да видим, без да усетим, без да преживеем или да бъдем съпричастни на каквото и да било от случващото се.

Дъртака ги убиваше от оня свят. И?!

„Телефонът на господин Хариган“ за пореден път затвърждава идеята, че Кинг е изключително труден за филмиране. През 2022г. излезе екранизация на неговият „Подпалвачката“, който през 80-те години на миналия век направи Дрю Баримор звезда. В новата версия Зак Ефрон бе в главната роля и все пак бе истински финансов и критически провал. Тази екранизация тук затвърждава тенденцията: „То“ и „То: Част втора“ бяха изключения. И докато новият „Гробище за домашни люимци“ бе сносен, то „Играта на Джералд“ бе слаб. А „Телефонът на мистър Харингтън“ е дъното. Не си го причинявайте.

Филмът е достъпен за всички потребители на Netflix.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here