Издателство Ибис представя „Езерото на тайните“ от Лекси Блейк
Китното южняшко градче Папийон ще ви очарова със своите колоритни герои, дълбоко пазени тайни и една трогателна любовна история.
Серафина Гидри е млада самотна майка, която се опитва да намери своето място в родния си град. Всичко, за което си мечтае, е тих и спокоен живот, заобиколена от любимите хора. Но минали грешки са я научили да бъде внимателна и предпазлива в отношенията си с другите, особено със семейство Бомон, най-богатото в Папийон.
Харисън Джефрис никога не е предполагал, че ще се озове в малко градче в Луизиана, но след години в армията той е щастлив, че ще прекара известно време на такова идилично място с леля си Селест Бомон и братовчедите си. Когато среща Серафина, той започва да вярва, че Папийон може да се окаже мястото, което ще нарече свой дом. Но тайна от нейното минало заплашва да разтърси града и отношенията им.
Разкъсван между чувствата си към жената, в която е започнал да се влюбва, и единственото семейство, което му е останало, Хари знае, че трябва да последва сърцето си и да намери начин да задържи и двете.
ОТКЪС
ГЛАВА 1
– Видя ли новия?
Серафина Гидри погледна най-добрата си приятелка. Хали Рейбърн се беше настанила до нея преди няколко секунди и на практика трепереше от вълнение. Клюки. Целият град живееше за тях. Добрата новина беше, че Сера харесваше пикантните клюки.
– Новия?
Беше снишила глас заради тълпата около тях.
– Снощи му хвърлих един поглед в „Пигли Уигли“ – обясни Хали шепнешком. – Наложи се да отида да купя пелени, защото Джони каза, че ще вземе, но след това забрави и се оправда с вдишаните газове на нефтената платформа. Знае, че това ме плаши. Както и да е, той си легна за следобедна дрямка с Грейси, въпреки че това дете миришеше от километри. Мисля, че нефтената платформа трайно е увредила обонянието му.
Ако Сера не предприемеше нещо, за да върне Хали на темата, най-добрата ѝ приятелка щеше в крайна сметка да изнесе цяла тирада как на Джони не му плащаха достатъчно за работата му на платформата предвид факта, че това щеше да му причини всякакви видове рак, и как освен това вероятно съществуваха разни ненормални водни чудовища, които някой ден щяха да го погълнат. Не трябваше да допуска Хали да гледа онзи филм за акулата мутант.
– Говореше за новия.
Ако градовете бяха къщи, Папийон в щата Луизиана щеше да бъде една от онези миниатюрни къщички, в които спалнята изпълнява функцията и на кухня. А в град, толкова малък, колкото този, всеки новодошъл моментално ставаше обект на клюки. Преди време например целият град беше изпаднал в безпрецедентно оживление, когато осемдесет и две годишният приятел на Джийн Будро от Фейсбук ѝ беше дошъл на гости.
Хали кимна и се огледа, сякаш за да провери дали някой ги подслушва.
– И така, бях до рафтовете с бебешки стоки в „Пигли Уигли„ и реших да се поразходя из магазина, нали се сещаш, за да разгледам онези скъпи зеленчуци, които никога не успявам да пробутам на Джони. Да си призная, понякога дори ги галя. В следващия момент обаче вдигнах поглед и го видях до онези странни рафтове, където държат детските играчки и инструментите. Според онова, което чух, той е някакъв майстор и железарията била затворила, а на него му трябвал чук или нещо такова. Не съм сигурна. След като го видях, имах нужда от студен душ.
– Хали, да ти напомня ли, че си омъжена?
Сера се почувства длъжна да го спомене, тъй като много добре си даваше сметка, че всички подслушваха разговора им. Или поне всички, които можеха да ги чуят, което, надяваше се, не би трябвало да означава твърде много хора.
– Това, че съм омъжена, не означава, че не мога да оценя някое друго чудо на Майката Природа – отвърна ѝ Хали шепнешком. – Определено е обезоръжаващ. Има мускули като на холивудските звезди, а когато ми се усмихна, започнах да заеквам. Аз. Бях най-популярната мажоретка в гимназия „Армстронг“, а в онзи момент бях неспособна да обеля и дума пред него. Кимнах и побягнах с пелените в ръка и връзка аспержи, които ще трябва да си ям сама. Красавец е.
– За онова момче Харисън ли говориш? – наведе се към тях майката на Сера. Делфин Делакур Гидри беше в края на шейсетте, но в някои дни Сера имаше усещането, че нямаше как да достигне безкрайната енергия и хъс за живот на майка си. – Защото Силви каза на Марсел, че той е най-красивият мъж, когото някога е виждала. Зеп е направо на нокти, защото, ако трябва да сме честни, всичките му достойнства се изчерпват с външния му вид.
– Мамо – изрече тя с едва доловим шепот, защото Зеп все пак беше нейният брат, който беше доста докачлив.
Зеп се наведе напред зад нея.
– О, няма проблем, тя има право. Вижте какво, в живота винаги едно нещо е за сметка на друго. Няма как да съм едновременно толкова смайващо привлекателен и суперинтелигентен. Нямаше да е честно. Но като стана дума, и аз поогледах онзи мъж и не мисля, че е чак толкова красив. Определено не е по-хубав от мен. Има изпъкнало чело. Струва ми се, че това е белег, че произхожда от нашите прадеди неандерталци.
– Нямаш никаква представа за еволюцията на човека, нито какво точно искат жените. Той е доста по-привлекателен от теб – обори го Хали.
– Така е – отбеляза Лиза – съпругата на другия ѝ брат, която също беше седнала зад тях. – Снощи се отби в „Гидри“ и мога да се закълна, че жените го изяждаха с поглед. И въобще не се шегувам. Струва ми се, че Мерили Дженкинс беше на ръба да получи сърдечен удар. Да си призная, и аз изплакнах очи. Реми казва, че новият е служил в армията и е получил награди и почести, защото е изгубил единия си крак.
– Награден е за храброст, проявена по време на битка, при която е изгубил крака си – намеси се по-големият ѝ брат. – Може ли вече да си припомним къде се намираме и какво се предполага, че трябва да правим?
– Всичко е наред. Ще забавя службата с няколко минути – каза отец Франклин и се облегна на църковните пейки. – Вашата пралеля не би имала нищо против. Тя винаги закъсняваше. За Харисън ли си говорите? Струва ми се, че е почтен млад мъж, Серафина. Тук е, за да възстанови онази величествена беседка в имението „Бомон“ преди голямата сватба. Син е на сестрата на Селест, но никога преди това не са ѝ идвали на гости. Радвам се, че е започнала да подновява връзките със семейството си. През последните години ѝ се насъбра доста.
Защото Селест Бомон беше изгубила най-малкия си син – Уесли.
Уесли, който израсна със Сера и беше най-добрият ѝ приятел. Уесли, който беше баща на детето ѝ. Който беше срещнал смъртта, изпитвайки омраза към нея.
Често виждаше образа му и погледа му, отправен към нея през онзи ден. Друг път ѝ беше трудно да си спомни как изглежда. Не беше сигурна кое от тези две неща беше по-лошо.
Тя отблъсна мрачните мисли от ума си. Или поне опита. Беше ѝ трудно да го направи, защото погребенията, както и споменаването на армията, винаги я караха да си мисли за Уес. Уес беше заминал да служи, за да бъде далече от нея.
Тя беше отговорна за смъртта му.
– Ето, виждаш ли, има хубава работа – каза майка ѝ. – Един дърводелец никога не остава без работа.
– Не знам – отвърна ѝ Хали по начин, който подсказа на Сера, че е изпуснала нещо. Докато тя за пореден път потъваше в бездната на вината, разговорът беше поел в съвсем различна посока. – Не е излизала на среща от месеци. Струва ми се, че този мъж би бил като гмуркане в дълбокия край на басейна, след като е забравила да плува.
– О, Сера може да се справи с него – каза Зеп. – Но може би няма да иска, защото е независима жена, а съм чувал, че този тип жени не обичат да им уреждат срещи. Очевидно такива жени предпочитат да обикалят баровете и да си намират мъже съвсем сами.
– Тя просто пиеше бира – отвърна му Лиза, сякаш за пореден път се връщаха към някакъв стар спор. – Не е обикаляла да си търси гадже. Освен това трябва да спреш да си вреш носа в живота на Рокси. Май отдавна не те е арестувала. Мисля, че е чудесна идея да сватосаме Сера с новия. Хали е права. Тя отдавна не е излизала на среща, а има нужда да се върне в играта.
Моля? Определено беше пропуснала част от разговора.
– Никой с никого няма да ме сватосва.
– Разбира се, че няма, скъпа. – Майка ѝ я потупа по ръката. – Не го приемай като сватосване. Просто ще покажеш града на човека, а ако той случайно те заведе на приятна вечеря, на която ти да облечеш красива рокля, и след това отидете да танцувате, това ще е просто бонус.
– Няма да излизам с него.
Мисълта за това беше ужасяваща. Хали беше права. Не беше излизала на нито една среща от почти осем месеца. Беше се отказала от тези неща след фиаското с Джаксън Лейн. Вместо това насочи цялото си внимание към сина си, завършването на курса за козметици и стартирането на собствен бизнес.
Оказа се, че никак не ѝ харесваше да е фризьорка, а и не беше кой знае колко добра, но нима това не се отнасяше за целия ѝ живот? Последното нещо, което ѝ трябваше в момента, беше и мъж в цялата картинка. Тя вече имаше един в живота си, който в момента беше в детския център към църквата и вероятно тъпчеше в устата си нещо, на което мястото му не беше там.
Отец Франклин я погледна и поклати глава. Беше свещеник на енорията, откакто се помнеше, и бе в състояние да я накара да се почувства отново като осемгодишно дете, хванато да отмъква бисквити преди обяд.
– Бог иска от нас да опитваме нови неща, Серафина.
– Не мисля, че иска от мен да опитам дали новият човек в града ми пасва. Мога да се обзаложа, че е против това – отвърна Сера.
– Бог винаги иска само доброта за всички ни – рече свещеникът и се поизправи. – Твоята пралеля Айрийн би ти казала същото.
– Моята пралеля Айрийн плашеше малките деца, като вадеше ченето си и издаваше съскащи звуци срещу тях. Беше ужасен човек.
Единственото нещо, което Айрийн харесваше в този живот, бяха котките ѝ и Сера беше почти сигурна, че тя ги беше научила да нападат хората.
– И въпреки това днес църквата е изпълнена с любов към нея – отбеляза отецът.
– Ами – махна с ръка Зеп. – Тук са, защото Реми е приготвил голяма тенджера с гъмбо[1]. „Гидри“ отговарят за кетъринга и стиснатите копелета са дошли заради безплатната храна.
Свещеникът въздъхна, сякаш наясно какъв неспасяем случай беше Зеп.
– Мисля, че трябва да приемеш кончината на любимата си леля като знак, че е време да започнеш да живееш. В крайна сметка Айрийн чака твърде дълго, за да намери любовта, и в крайна сметка умря сама.
– Но нали казахте, че всички са я обичали. – Сера си помисли, че би било добре отец Франклин да се придържа към една истина. – В крайна сметка кое от двете е вярно?
Той вдигна рамене.
– Онова, което ще ти помогне да отвориш сърцето си. Макар че си мисля, че може би е добре да изчакаш малко.
Майка ѝ посочи свещеника с пръст.
– Казваш го само защото твоят племенник ще идва в града другия месец.
– Арчи е чудесно момче. Време му е да се задоми. – Отец Франклин отстъпи назад. – Трябва да се съберем, Делфин. Знаеш, че в уредените бракове няма нищо лошо. Съвсем неоснователно им се носи лоша слава.
– Няма да излизаш с онова момче Арчи. – Майка ѝ се облегна назад и започна да си вее с програмата. – Чух, че е минал през цялото женско съсловие в онзи университет, в който е учил.
– Няма да излизам с никого – настоя Сера.
Определено нямаше намерение да си урежда срещи на погребението на пралеля си. Изобщо нямаше желание някой да я сватосва. Последните няколко месеца и без това бяха достатъчно трудни за нея. Беше станала свидетел как пралеля ѝ ставаше все по-немощна. И жлъчна. Всичко се стовари върху нейните плещи, защото поради някаква причина тя беше единственият човек от семейството, който се разбираше с леля Айрийн.
Тя беше тази, която организира нещата с погребалната агенция, избра ковчега и най-хубавата разкроена рокля на леля ѝ за погребението. Тя беше тази, която намери дом за шестнайсетте ѝ котки.
Дали и тя в крайна сметка щеше да свърши с шестнайсет котки, дрешник, пълен с домашни рокли, и видеокасети с всички епизоди на „Убийство по сценарий“[2]? Сведе поглед към кратката биография, която беше написала. Не беше нищо повече от списък с дати. Датата на раждане на леля ѝ. Датата на кончината ѝ. Годината, в която беше завършила гимназия, и периодът, през който беше работила в автомобилната администрация. Един-единствен абзац, обобщаващ цял един живот.
Дали нейният живот щеше да изпълни дори един абзац?
– И може би така е най-добре – прошепна Хали, защото църковният хор започваше да пее. – Чух, че Кели Бойс се е обзаложила с Джени Халстром, че може да омае Харисън и да го накара да я следва като кученце само за една седмица. Знаеш, че си търси жертва от мига, в който се върна в града. Освен това разбрах, че няма да остане тук дълго време. Носи се слух, че не е от хората, които се задържат на едно място.
Майка ѝ поклати глава.
– Мъже като него се скитат до момента, в който намерят причина да се установят.
– Или докато полицията ги залови заради това, че са използвали привлекателния си външен вид, за да извършват серийни убийства необезпокоявано.
Сера може и да беше прекалила с гледането на „Дейтлайн“[3], но нямаше намерение да се превръща в главно действащо лице в поредната поучителна история. Не и отново. Тя беше момичето, което всички майки в града даваха за пример на дъщерите си, когато искаха да ги убедят да се въздържат от секс преди брака. „Не позволявай на гаджето си да стига твърде далеч, защото ще те сполети съдбата на горката Серафина Гидри.“ Нямаше желание да добавя и убийство към своята поредица от грешни решения.
– Делфин, Реми.
Хладният глас накара Сера да извърне глава. В края на църковните пейки беше застанала Селест Бомон. Беше горе-долу на възрастта на майка ѝ, но изглеждаше по-млада благодарение на редовните посещения при пластичен хирург в Ню Орлиънс. Тази жена беше все така великолепна и все така леденостудена.
– Приемете моите съболезнования за загубата на Айрийн.
Майка ѝ вирна брадичка.
– Благодаря. Ще липсва.
– На кого? – попита Зеп, с което си заслужи един здрав удар по тила от Реми. – Все пак тя пускаше пръскачките срещу децата, които минаваха през къщата ѝ с призив за лакомство или номер. Съжалявам.
– Малко уважение никога не е излишно – отбеляза Селест и намести чантата си „Шанел“ на рамото си. – Това е нещо, на което майка ти би трябвало да те е научила. А сега ме извинете, но трябва да отида при семейството си. Още веднъж, съболезнования.
Майка ѝ поклати глава, докато Селест се отдалечаваше.
– Ще ѝ покажа какво означава уважение. Ще ѝ го наръгам право в тясната…
– Мамо – прекъсна я Реми. – В църква сме.
Майка ѝ се отпусна назад.
– Тази жена…
Да, тази жена. Селест Бомон никога не беше одобрявала приятелството ѝ с Уес. Беше се опитвала да ги държи на разстояние един от друг, тъй като искаше малкото ѝ момченце да дружи с по-подходяща компания.
Как ли щеше да реагира, ако знаеше, че Люк беше дете на Уес? Сестрата на Уес Анджела беше единствената от семейство Бомон, която знаеше, и твърдо настояваше това да остане в тайна. Анджела беше онази, която ѝ попречи да вземе най-погрешното решение в живота си. Вероятно благодарение на Анджела тя все още имаше родителски права върху сина си.
Сера се обърна към амвона, когато отец Франклин застана зад него.
– И все пак трябва да му хвърлиш едно око – прошепна Хали. – Защото определено е неустоим. Мислиш ли, че съм сбъркана заради това, че намирам за секси факта, че има изкуствен крак? Все едно е киборг.
– Да. Сбъркана си.
Сбъркано беше и да мисли за каквото и да е друго освен за сина си и за това да осигури по-добро място за двамата.
Тя нямаше време за срещи. Трябваше да подреди живота си.
Можеше дори да се наложи да започне живота си другаде.
Свещеникът започна да говори и Зеп захърка.
Някои неща никога не се променяха. И тя трябваше да направи всичко възможно да не бъде едно от тях.
[1] Гъста супа с месо или морски дарове и зеленчуци, типична за Луизиана. – Б. пр.
[2] Американски криминален телевизионен сериал от 80-те и 90-те години на XX век. – Б. пр.
[3] Американско ежеседмично новинарско и риалити предаване на правна и криминална тематика. – Б. пр.
