Един ден в UNIVERSAL STUDIOS, Холивуд

От ДИМИТЪР КРЪСТЕВ, Благоевград

 

Ако сте пропуснали разходката ни в UNIVERSAL CITY преди влизането в парка, припомнете си я ТУК!

… и още на входа ни посрещна величествен фонтан със снимачен екип, под формата на статуи на него. Вглеждайки се внимателно, обаче осъзнаваш че в същност това са истински хора изключително търпеливи и съвършено гримирани, чиято работа е да стоят замръзнали в различни пози по цял ден и да посрещат посетителите още в началото, предизвиквайки неистови възклицания със всяко свое движение:

 

 

 

Отминавайки това „произведение на изкуството“ ни посреща поредица от магазинчета от двете страни на улицата, като не след дълго, в ляво, се изправяме срещу един огромен замък, над чиято порта пише:

 

 

 

Няма как да не отдадем дължимото на този замък на ужасите. Тесните му коридори с огледални стени изправят косите ни далеч преди да започнат измъчените стонове, писъци и внезапни проблясъци. В един от коридорите, на малко импровизирано, мрачно площадче изневиделица изскача преоблечен като зомби актьор, който предизвиква от ужас духът ми да се отдели от тялото ми и да се погледна от страни как пищя с пълно гърло. В мазето на замъка е залата за мъчения и самият Франкенщайн. Там има и малко светлина- но що за светлина!!! Достатъчно кафеникава и страховита за да насити обстановката с допълнителен съспенс… Бързаме да излезем от мазето на мъченията и буквално претичвам през останалите коридори, защото сърцето ми е заседнало от страх в гърлото и съм на път да го изхрача…

Излизаме от задната порта на замъка и не мога да си спомня за друг такъв момент, в който така да съм се радвам на слънчевата светлина и откритото пространство, както тогава! Решавам, че време да отдъхнем и се отправяме към Бедрок, където на отсаднем в кафенето на Флинстоун за разхладителна напидка и глътка свеж въздух:

 

Следващата атракция, която решаваме да посетим е „Терминатор 2- 3D“. На път за сградата на Сайбърдайн Систъмс подминаваме реални декори от „Самоличността на Борн, с Мат Деймън, където на преден план е изнесен червеният мини купър, който той шофираше по време на една от най-динамичните сцени

 

 

Малко по-нататък, на път за Сайбърдайн, се сблъскваме с цяла поредица коли от „Бързи и яростни“ едно, две и три:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И след всичката тази поредица от двигатели, хромирани повърхности, лъскави джанти и куп запалянковци редящи се на опашка за да си направят снимка до или на любимата кола, се измъкваме и малко преди завоя, зад който е сградата на Сайбърдайн системс има блокада:

 

 

Проправям си път през тълпата, завиваме и вече сме пред сградата:

 

 

Атракцията в същност представлява смесица от специално заснети за случая сцени от „Терминатор 2“ още по времето на снимките на самия филм, които са в 3D и освен това са примесени с реални актьори на сцената.  Започваме с малък брифинг, от актьор, изпълняващ на живо ролята на шефът на Сайбърдайн системс, който ни запознава с „технологията на бъдещето“, след  което е прекъснат от актьори изпълняващи ролята на Сара Конър и Джон.  Те идват за да саботират конференцията и след стрелба насред залата, от страничен перваз на сцената сред пушеци и мъгла се появява зверският Харли Дейвидсън, такъв какъвто караше Шварценегер във филмът. Актьорът който го управлява изключително много прилича на Губернаторът. Той качва Джон на мотора и двамата през малка вратичка на екрана… потъват в него. Вече се пренасяме на екран и там са Джон Конър  (Едуард Фърлонг) и Терминатора (Арнолд Шварценегер) в 3D версия, които ни представят натъпкана с екшън, ефекти и експлозии сцена. Появява се и лошият Т-100, който започва да се стича по екрана и да протяга различни части от тялото си към публиката. Нараства до гороломни размери, след което настава истински екшън от куршуми, взривове, преследвания и патетична музика. Не след дълго екшънът отново излиза от екрана и се пренася с актьорите на сцената в залата. Колоните на залата падат и зад тях се оказват скрити истински киборги които със своите инфрачервени бластери започват да стрелят по Харлея, „Шварценегер“ и Джон Конър. Публиката заляга, хората пищят, на екрана продължават да се рушат сгради и да гърмят бомби, следва адски взрив и всичко свършва. Поемам дъх и си казвам- УАААААААААААААААААО!  Всички излизат усмихнати от залата и предават 3D очилата си. На изхода ни чака изненада. Там е закотвен ИСТИНСКИЯ МОТОР, който Арнолд Шварценегер е използвал по време на снимките на филма, със малка импровизирана сценка от терминатор. Не губя време и се щраквам на него:

 

 

На къде ли да поемем след тази еуфория? Решаваме да укротим темпото и да погледаме малко „Шрек“ но в 4 D!

 

Атракцията представлява, специално заснети за случая сцени със Шрек, Фиона и Магарето, които са в 4D с тресящи се седалки, капки по лицето, триизмерност изнасяща героите БУКВАЛНО на средата на залата… Особено запомняща се е една сцена в която Магарето кихва срещу  камерата и всички в залата инстинктивно започват да трият лице… 🙂 Приятно и леко разтоварващо изживяване. Продължаваме да обикаляме из студиото и на път за реката шоуто по филмът „Воден свят“ с Кевин Костнър, попадаме на анимирана кукла на Кинг Конг, която Питър Джаксън е използвал за своя „Кинг Конг“ от 2005г.

 

Малко по нататък е совалата от „Аполо 13“ с Том Ханк :

 

И лека полека достигаме до атракцията от „Воден свят“ . На входа ни посреща това:

 

 

Самата атракция, представлява реални декори от Атола (надводния град) от едноименния филм с Кевин Костнър, насред които декори, реални актьори пресъздават сцена от филма с преследвания, каскади, избухване на самолет, стрелба и куп други.  Много красиво и атрактивно шоу, а ако си гледал и филмът и си наясно със сцената, това да я видиш на живо пред себе си е просто неописуемо изживяване. Но е крайно време да се завърнем в бъдещето и поради тази причина се отправяме точно към тази атракция.  На входа на „Завръщане в бъдещето, ни посреща:

 

 

Влизайки в залата, се оказваме в лабораторията на шантавия професор. Не след дълго ни допуска в операционната, където в същност ни очаква уголемено копие на колата на бъдещето. Наместваме се удобно, затягаме коланите, медицинската сестра-асистентка на професора ни пожелава приятен полет и напуска залата. Не след дълго светлините угасват, стените падат и се оказва че сме в КРЪГЛА зала без ъгли и без таван. Все едно сме в една гигантска сфера, която отвътре цялата е бяла. Колата започва да пиука да пуши да бръмчи и….запалва. Белите „стени и тавани“ се оказват кино платна и прожекцията- полетът ни стартира. Летим през неописуеми места. Симулацията е НЕВЕРОЯТНА. Праисторически динозаври, футуристични обекти, сцени от филма, градове от дивия запад… колата завива и екраните завиват, връща се назад и седалките сякаш ни връщат назад. Усещането е за 100 % адреналин. В края на краищата полетът свършва и ние се „приземяваме“ обратно в лабораторията. Минути по късно сме навън, на път за реката на Джурасик парк… На път за реката попадаме на интересен камък:

 

 

По-късно става ясно, че при сътворяването на реката на Джурасик парк, през далечната 1996г., самият Спилбърг е оставил тази вкаменелост тук…. Слизайки по ескалаторите, вече сме на долното ниво на UNIVERSAL STUDIOS и не след дълго заставаме на входа на:

 

 

Какво представлява реката на Джурасик Парк. Истинска река!!! В огромна надуваема лодка се настаняват всички пасажери и започват свободно да плават по реката, носени от течението. Следва ИЗКАЧВАНЕ по едно възвишение (как лодката се изкачи не ме питайте, защото не ми стана ясно) и се озоваваме в първия сектор- тревопасни динозаври. Навсякъде около нас звучи музика от филма. Намираме се насред Амазонска джунгла. Истинска. реална. Плуваме по реката. На открито сме. На двата бряга има всевъзможни динозаври, от всякакъв вид, които хрупат трева или зяпат. Това са аниматронни кукли използвани във филма. Един от тях дори е във водата и леко ни напръска минавайки покрай него, с вода от ноздрите му. Две малки динозавърчета се сборичкват за някаква кутия в далечината.  Отминаваме първия сектор, спокойната музика отминава и зазвучава нова, с доза напрежение в нея. Навлизаме в зоната на малките-месоядни същества. Те са далеч от нас и водата ни пази но се разминаваме с няколко. Реката завива покрай едни скали и в дясно от нас виждаме клетката на Тиранозавъра от филма, която е разбира и навсякъде тече ток. А той шуми някъде зад високата трева около нея. Чуваме ревът му, но реката ни отнася по нататък и завиваме покрай ръба на една сграда и чувам скърцане. Поглеждам нагоре към покрива на сградата и там има огромна кола, която някакъв динозавър се опитва да бутне в реката до нас. И през мисълта ми прехвръква „Е сега ако тая кола падне, ще стана гола вода“… и в следващия момент, колата полита и с адски плясък се пльосва във водата до нас. Мокри, реката ни отвежда към едно върло и започваме да се катерим с лодката нагоре. Влизаме в една наводнена електрическа централа. Навсякъде има скъсани кабели, цвърчат искри, а как всичко е направено така, че да не се изпържим- НЕ ЗНАМ! От всевъзможни места докато се качваме нагоре изскачат месоядни динозаври, които замахват към нас в опитите си да ни хванат. Стигаме до равно. Централата наистина е наводнена но електричество все още има. изплъзвайки се с лодката на още няколко месоядни, ми прави впечатление, че реката води към някакъв водопад под който буквално трябва да минем. „Е СЕГА наистина ще станем вир вода“! Почти сме на водопада и аз понечвам да затворя очи, но в следващия момент, водата се отваря като завеса и от тавана на електрическата централа се спуска гигантски Тиранозавър Рекс, който с оглушителния си писък буквално почесва костите ни. Секунди по късно, лодката започва да пада в безтегловност и БУКВАЛНО летим в 35 метрова пропаст. ПЛЯСЪКЪТ с който се приземяваме в езерото е неописуем. Добре че е лято. Добре че е горещо, та водата действа освежително… реката свърши, пристигнахме на брега. Оцеляхме и след тази атракция. Споменът е незабравим! Остана ни още малко. Насочваме се към пирамидата на мумията. На входа на атракцията „Отмъщението на мумията“ ни посреща това:

 

 

 

Влизаме по пътеката около пирамидата и на път за самия вход на атракцията подминаваме една странна и необяснима гледка:

 

 

Но както и да е! Да не се отклоняваме от пътя. Влизаме в пирамидата и там ни посреща поредица от древни камъни, кости, рисунки по стените и цял куп облечени като египтяни служители на парка, които ни настаняват във скоростното влакче. Закопчават ни здраво (чак се учудвам че ме препасват с 4 различни по вид, дължина и местоположение колани), след което ни пожелават „ДАНО ОЦЕЛЕЕТЕ“ и скоростното влакче полека тръгва и навлизаме в първата зала, където има купища декори от „Мумията“ и „Мумията се завръща“! Статуи на Амон Ра, злато, скъпоценни камъни, ковчежета и каквото може да ви роди главата. Подминаваме две огромни статуи насъщия бог и леко вървим към един голям отвор, след който не виждам на къде вървят релсите, а над него, стои аниматронна кукла на Именхотеп, с наполовин човешко лице, който ръси проклятия на древно египетски и сочи към нас. Влизаме в отвора и се оказва, че сме влезли в скоростния тунел….. Както скрибуцахме по релсите, веднага разбрах за какво са коланите. Въздухът ме залепи за седалката. Влакчето препусна с такава скорост, с каквато ако трябва да кажа цифра, първото, което изплува в съзнанието ми е 180 км. в час. Завивахме наляво- надясно, всякакви слуги на Именхотеп замахваха с мечовете си към нас, разни прилепи летяха, дори не отдавах значение на случващото се около нас, а се опитвах да си държа очите отворени и сърцето в гърдите. В един момент в далечината забелязах огромна светеща скална канара. И влакът ни летеше право към нея! „Оле-мале- РАЗБИХМЕ СЕ“!  Е нямаше как и аз се включих във всеобщите писъци, от които се опитвах да се дистанцирам до тогава. Летиме към нея и канарата приближава все повече и повече и осъзнавам, че тя е НА СРЕДАТА НА РЕЛСИТЕ по които се движим. Притварям очи преди ударът и…. влакът се циментира на 1 милиметър пред нея. Отварям очи и канарата се пропуква. От пукнатините изскачат ХИЛЯДИ скарабеи, които плъзват между краката ни. Усещането е ужасяващо, веднага започвам да си пипам ходилата за да разбера какво ме лази, но няма нищо. Махам ръката и пак ме лази. Пак се пипам и пак спира. Ефектът беше ЖЕСТОК!!! Миг по късно спрелия влак тръгва отново със същата зверска скорост, само че НАЗАД. Пътуваме с лице назад и гръб напред (ако ме разбирате изобщо) Скоростта е същата. По едно време намаляме и се озоваваме в огромна овална зала, и навсякъде около нас гори огън. Таванът в същност са някакви божествени облаци а като бекграунд звучи гласът на Именхотеп, който продължава да ни проклина и омагьосва. Влакът ни се завърта на 180 градуса. Залата пламва, настава адска пушилка, затвярам си очите и миг по късно, след поредното проклятие на мумията излизаме точно там от където тръгнахме. Трябват ми около 5 мин, за да настигна дишането си и … излизаме от пирамидата.

Минаваме през шоуто на визуалните ефекти, минаваме през няколко магазина и на път за финалната част от обиколката ни, туристическата обиколка на работната част от студиото, попадаме на уловената акула от „Челюсти“ на Стивън Спилбърг.

 

Туристическата обиколка на студиото, става със специално проектирано за целта влакче. И да ви разказвам какво сме видели, няма да споделя дори една хилядна от емоциите. Просто ще ви кажа, че минахме през декори от много филми и ще ви покажа част от тях:

 

 

И след като видяхме това и още куп други неща, завихме по една малка уличка и се разходихме между всички къщи на „Отчаяни съпруги“:

 

 

Мисля, че е крайно време да излизаме от UNIVERSAL STUDIOS. Дано да ви е харесало. Следващия път, мисля да ви кача на палубата на кораба „Surprice“ от „Господар и командир: далечния край на света“  с Ръсел Кроу. Присъединете се към мен, за да надникнем какво става в каютите на гигантския плавателен съд и по палубата му 🙂 До нови срещи…