Ето така се прави кино!
Качествено, истинско, вълнуващо и незабравимо. Кино, каквото Холивуд не създава твърде отдавна. Disney и десетилетието на супергероите превърна седмото изкуство в един ходещ, цветен цирк. Хората, които гледахме и друго преди това, не намирахме причина да се разходим до близкия мултиплекс през десетилетието на супергеройските филми. Продукции, като „Дяволът носи Прада“ по време на това десетилетие бяха невъзможно. Дори и то обаче, вече е история. Залезът на тези филми е тук и те вече не носят и частичка от очарованието, което някога притежаваха. През изминалите няколко години Холивуд започна отново да прави плахи стъпки към такива филми, които да карат заклетите киномани отново да искат да се върнат в кино салоните. Филми, като „Дяволът носи Прада 2„!
Неговият най-голям триумф е успешното завръщане на четиримата актьори от оригинала- Мерил Стрийп, Ан Хатъуей, Емили Блънт и Стенли Тучи. Те са душата и сърцето на тази история и те са онова, което направи оригиналът толкова успешен и незабравим!
„Дяволът носи Прада 2“ е пораснал. Историята е узряла, героите са узрели, дори шегите са узрели и са се превърнали в истинско злато. Онези от нас, които преди 20г. се радваха и искаха да извият врата на Миранда, са пораснали заедно с героите, за да може днес, да гледат същите тези герои, като зрели мъже и жени, вече търсещи по-интелигентни, по-деликатни и по- зрели хумор и история. И „Дяволът носи Прада 2“ им дава точно това. За онези, които са изгледали оригиналът години по-късно или дори сега, преди премиерата на продължението, новият филм дава всичко онова, което идеята за отминалото време в историята носи. Узряване!
Мерил Стрийп е остаряла значително, но нейната Миранда е узряла между двата филма. Онзи ужас, който носеше присъствието и през 2006г. отсъства. Тя е все така ужасна, точно толкова отвратителна, но някак мъдра. Дори нейният хаплив хумор е узрял и отговаря на възрастта и, запазвайки духът на героинята. Едно мръдване с очи надясно (към края на филма), сочейки на Анди да напуска стаята, е повече от достатъчно за да усмихне зрителя до уши и да върне носталгията по онази незабравима кучка, която беше тя някога. 20-те години са оставили своя отпечатък върху Миранда, очилата и са неминуем атрибут, сама си закача палтата, не помни своите Емили-та и какво ли още не. Но това не я прави дори и частичка по малко рязка, нагла и трудна за понасяне.
Анди Сакс също е пораснала. Много. Тя далеч не е онова глуповато момиче от 2006г. Анди е успешен журналист с прилична кариера и награда зад гърба си. Едно конкретно събития е причината тя да се завърне в Runway и да се срещне отново с Миранда и Найджъл. Анди е с различна прическа, различно излъчване, далеч по-стилна жена от някогашната девойка, но все така свободолюбива, все така земна и все така искрена в думите и преценката си. Анди е развила своя творчески талант и той вече носи различна светлина на героинята и. Срещата с Миранда, Найджъл и на един по-късен етап с Емили, отприщва буря от емоции, носталгия и необратими събития за всички.
Найджъл е на същото място, със същата шефка на главата си, все така мил, внимателен, грижовен и прекрасен. Мъжът в индустрията е всичко, което този герой винаги е бил. И той, като Миранда е в края на своя път, но това не му пречи да сътвори едно последно чудо, което разлиствайки се в края на „Дяволът носи Прада 2“ ще разтопи сърцето на всички зрители. Найджъл е прекрасен и в хода на историята, заслужаваше да даде най-големия обрат за поредицата, по време на 75-тия рожден ден на Ърв (собственика на Runway). Но… сценаристите имаха други планове.
Емили е човекът претърпял най-голяма метаморфоза от всички. Тя е на ръководна позиция в Dior. Тя е шеф, тя е визионер, тя е силна, въздействаща и все така дисциплинирана, студена и зла. Емили е героят, който е успял да се промени най-много, но в самата си същност остава същата гаднярка, каквато бе и преди 20г. Само че сега… в сърцето има още нещо. Има опитът на една узряла жена, има много преживени събития (и лични и професионални), има много години и сблъсъци зад себе си. Емили се движи напред с вратичка към света. Тя пази искрица човечност, каквато някога видяхме едва към финала на първия филм.
Ашли Симон („Бриджъстън“ сезон 2) е новото звездно попълнение в историята, от което тя няма нужда. Героинята и е прекрасна. Красива, грациозна, цветна, но „Дяволът носи Прада 2“ няма нужда от нея и тя не носи абсолютно нищо на цялата история. Сцените с нея дори тежат на моменти.
Шегите и забавните мигове в новия филм са еволюирали с историята. Те са по-значими, по-внимателни, зрели и далеч по-вълнуващи от онези закачки, на които ставахме свидетели някога. Дори подхвърлянето на Емили към Анди за веждите и (превзело още трейлъра) е толкова на място и толкова зряло, че да предизвика зрителя да заголи зъби в удобното си кресло.
Сценографията, костюмите и прическите във филма надминават оригинала. В „Дяволът носи Прада 2“ модата е издигната в култ и това, което се лее от екрана е истинска красота и съвременно изкуство. Милано, модни подиуми, ревюта, подготовки, модели, рокли, шапки… всичко това ще завърти главата ви. Нашите герои сменят тоалети със скоростта на щракване на пръсти и фокусът върху тях е изключителен. Има съчетания, които превръщат дори смотаната Анди Сакс в истинска модна икона, без да го е искала и без да се е напъвала кой знае колко. Тоалетите и прическите на Емили са толкова изискани, хладнокръвни и студени, като самата героиня. Нейните съчетания са олицетворение на нейния характер и я описват още преди да е проговорила.
Историята в „Дяволът носи Прада 2“ е зряла, съдържателна, деликатна и много, много вълнуваща. Тя успява да е точно в духът на онова, от което имат нужда нейните зрители, съчетано с онова, което очакват феновете на оригинала, но без да пропуска това, което биха потърсили в нея най-младите и почитатели. Историята на „Дяволът носи Прада 2“ е брилянтна и успява дори да адресира проблематика на съвременната журналистика, обезценяването на публицистиката и трудностите, с които се налага да се борят хората от занаята през 2026г.
Появата на Лейди Гага, Хайди Клум и кой ли още не по време на филма, е приятна дъвка за окото. Тези включвания подчертават силата на „Дяволът носи Прада 2“ и това, че тази поредица вече е символ на лукс и разкош, в които би искал да се отъркаш за да те забележат.
„Дяволът носи Прада 2“ носи много, много емоции в себе си. Носталгията чака на всяка крачка, примесена с тежестта на правилно протеклите 20г. и съвсем естественото място, на което намираме нашите герои. Техните характери, тяхната адаптация към съвремието и начина, по който борят тази кървава индустрия, са достойни за уважение. Отношенията помежду им са точно толкова иконични, каквито бяха, но някак по-уважителни, по-зрели и много, много по-човешки от преди.
„Дяволът носи Прада 2“ е урок за това, че зрителите понякога имат нужда от чиста форма на забавление. Без тежки истории, без визуални ефекти, без дълбоки драми, без нищо. Чиста форма на забавление, чисти отношения, прекрасен актьорски ансамбъл и една история, която да вплете миналото и настоящето във впечатляващ бъркоч от емоции и красота.
„Дяволът носи Прада 2“ е тук за да припомни на всички ни защо киното е изкуство и защо никога усещането от големия салон и прекрасния филм няма да могат да бъдат заменени.
Киното е живо и винаги ще бъде, а „Дяволът носи Прада 2“ е поредният пример, че зрителя има нужда от него.
От кино. От качествена история. От уважение към зрителя. От деликатни отношения. От добър каст. И от много, много умисъл във всичко, което кино творците правят за своето произведение. Така, както някога е било. Така, както е редно да бъде и за напред.
