Не ми се получи с първия филм. Въпреки номинациите за Оскар, боксофиса, одобрението… Той за мен бе просто добър. Може би дори много добър. Но до там. Не съм чел книгите. Никога. Май с годините установих, че не са моят жанр и започнах да страня от тях и техни подобни. Но истината е такава „Дюн: Част първа“ е един много добър филм, който харесах. Очакванията ми за продължението не бяха големи. Не съм тръпнал, не съм се интересувал. Просто следях равнодушно, какво се случва в подготовката за премиерата.

Световната премиера на „Дюн: Част втора“ е този петък, 01.03.2024г. По-рано днес (27.02.2024г.) разпространителите от Александра Филмс дадоха закрита прожекция за медии. И ние, без да ни бият, я уважихме…

„Дюн: Част втора“ започва там, от където свърши първия филм. Пол и майка му са при свободните хора. Дълбоко в пустинята. И точно там ги откриваме сега. Историята ни запознава с културата на Чани и нейните хора. Ще потънем дълбоко в митологията на този народ, неговата дълбока религиозност и сурово местообитание. Ще се научим да оцеляваме сред пясъците и изпепеляващото слънце на пустинята. Ще проумеем кой е най-ценния ресурс тук- водата. Начините на извличане и съхранение на вода, ще впечатлят абсолютно всеки зрител. Ще срещнем не дотам вярващите сред хората тук и ще се отправим на епично пътешествие в преследване на пясъчни червеи. Пол ще се качи на един от тях и ще се опита да се изправи, да го обязди. Именно тогава Денис Вилньов, с помощта на неговия оператор, ще създаде сцена, която да говори без наличие на думи в нея. Пясък, вятър, свито коляно, напрежение в краката, очакван успех … все действия на героя, специалистите по визуални ефекти и оператора. Действия, които не се нуждаят от думи. Но казват толкова много по изключително красив начин.  И някъде там ще свърши първата част на филма.

Режисьорът е успял да изгради визуален шедьовър, който да очарова на всяка крачка. Така, както някога Джордж Лукас и неговото безгранично въображение създадоха светът на „Междузвездни войни“, сега Денис Вилньов е успял да създаде митология, коренно различна от тях. Защото да, ако има нещо, с което „Дюн: Част втора“ може да бъде сравняван, то това е именно „Междузвездни войни“. Светът е толкова, богат, толкова педантично изграден, толкова различен и увличащ. Костюми, прически, брилянтна операторска работа, умопомрачителна сценография и изключително смели, режисьорски решения, превръщат „Дюн: Част втора“ в триумф във всяка сцена. Феноменалния кастинг е черешката на тази вкусна и интелигентно приготвена торта.

Във втората част на филма се запознаваме със злодеите и вадим на преден план героят на Остин Бътлър. Това момче е потънало в неговия Фейд-Рота Харконен до степен на пълно сливане. Остин е злодея и злодея е Остин. Във всеки кадър екранно време при опита ми да видя актьора, виждах Фейд. При опита ми да видя гадния Харконен, виждах Остин. Обръснатата глава и изумителното, режисьорско решение за буквално черно-белите кадри, при неговото представяне, оставиха дълбок отпечатък в съзнанието ми. Дори сега, толкова часове след премиерата смятам това за визуално най-впечатляващия момент за този герой.

Сблъсъка на злодеи и добри в тази втора част на филма в един момент дръпва действието назад. Имаме дълги епизоди, с много диалог. Имаме завръщането на Джош Бролин, което буквално е спирачка за случващото се и за един доста дълъг период от време, в мен се прокрадна желанието да подремна. Появата на Принцеса Ирулан, Императора, Дейв Баутиста, Остин Бътлър и Барона, бяха катализатора за моето пробуждане. И за да устискам тези почти 3 часа филм, трябваше да стигнем до финалната част.

В нея, войната на Дюн се отприщва с адска сила. Епичните мащаби на военните действа извикаха в съзнанието спомени за Шлемово усое и Минас Тирит. Да сравненията отиват толкова далеч. Ордите, пясъчните червеи, хеликоптерите, паякоподобните кораби… всичко е на фронтовата линия и сблъсъка на добро и зло е наистина титаничен. Денис Вилньов има невъзможен размах, на своята камера и кадрите, с които той възнаграждава своите зрители в тази част на филма, са първично удоволствие. Ще добавя, че прожекцията ни бе на IMAX екрана и това даде допълнително усещане за мащабност, епичност и красота на тази част от „Дюн: Част втора“.

Финалът бе истински. За разлика от миналия филм, в „Дюн: Част втора“ имаме реален и напълно логичен завършек за тази част от историята. Да вратата за „Дюн: Част трета“ е широко отворена, но този филм не оставя недоизказани неща, за случващото се в него.

Цялата история изобилства от религиозен фанатизъм и препратки към неща, които очевидно са култови в романите. Осъзнаването на Пол и вярата в него самия, превръщането на майка му в това, в което се превръща, отношенията с Чани, решението, във връзка с принцеса Ирулан и много други са детайли, които ако бях чел романите, може би щяха да ме докоснат много повече и да ги чувствам много по-силно. Елементите с отровата, финалната битка и какво ли още не са неща, за чието пълно осъзнаване е нужен литературния първоизточник. Във филма те са прекрасни, но нещо им липсва. Може би разбиране, може би познаване на техния символизъм…

„Дюн: Част втора“ е един изключително красив филм. Суров, болезнен, силен, изпълнен с вяра и много, много впечатляващ. От феноменалния актьорски ансамбъл, до брилянтния Денис Вилньов, от изключителните визуални ефекти, до незабравимата сценография, „Дюн: Част втора“ е филм, прокълнат да остави дълбок отпечатък в съзнанието на всеки зрител.

Режисьорът успява да превърне пустинята в главен герой. Нейната суровост, горещото слънце, липсата на вода и тези безкрайни пясъци. Боже колко красота има в един кадър на безкрайните пясъци на пустинята и слънцето, някъде там високо. Просто! Красиво! И много екзотично!

Някак препускайки през тези титанични събития, Денис Вилньов успява да разкаже и една чисто човешка история за осъзнаването на едно момче, което е изгубило толкова много. Едно момче, което ще намери сили и начин, да повярва в собствената си непобедимост. Едно момче, което ще поведе цял един народ в битка, срещу империята. Едно момче, върху чиито плещи ще легнат съдбите на много хора. Това момче е Пол Атреидис. И той ще ви накара да се влюбите в пустинята. В нейните пясъци, в нейната сила, в нейната суровост. Защото повярвайте ми, след финала на прожекцията имах усещането, че пясък е заседнал в гърлото ми и бях готов да го изкашлям. До толкова увличащо е цялото преживяване.

Пол и неговият път в „Дюн: Част втора“ са достойни съперници на Люк и неговия път в „Междузвездни войни“. Дори съм склонен да отида една крачка по натам и да твърдя, че пътят и съдбата на Пол Атреидис са по-богати, по-силни и по-вълнуващи от онези на Люк. Случващото се с нашия герой тук е далеч по-общодостъпно и възможно за проумяване от щуротиите, с които се сблъсква Люк. И ако „Междузвездни войни“ е създаден във време почти без конкуренция, то „Дюн: Част втора“ е създаден във време на пренасищане от всичко. Дигиталната епоха ни е погълнала и зрителя се е пренаситил на жанрове, на фантасмагории, на филми, на сериали и на всичко. И въпреки това „Дюн: Част втора“ успява да вълнува по този толкова дълбок начин. Съумява да страни от „Междузвездни войни“ и да избегне всякакви директни сравнения с него. Денис Вилньов създава своята епопея за новото хилядолетие. И неговият опит е успешен.

Зрителите имаха нужда да се откъснат от щуротиите на „Междузвездни войни“ и Дисни.

Зрителите имаха нужда да потънат в един измислен, но същевременно толкова истински свят.

Зрителите имаха нужда да успеят отново да избягат някъде от собствените си проблеми.

Зрителите имаха нужда от качествена история и качествени герои.

Зрителите имаха нужда от „Дюн: Част втора“.

Аз имах нужда от „Дюн: Част втора“.

И Денис Вилньов ни го дадем такъв, какъвто всички мечтаехме да бъде.

Изключителен, силен, въздействащ и безкомпромисен. На всяка крачка. Във всичко.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

67 − 58 =