Дойде време и за поредният първи. „Дружки“ е първата романтична комедия на голямо, холивудско студио (Universal Pictures), получила световно разпространение, в чиито главни роля са двама мъже- Боби (Били Ейчнър) и Арън (Люк Макфарлейн).
Целият актьорски ансамбъл е от изцяло ЛГБТКИ+ хора. И да, дори Люк е открит гей, колкото и да не ви се вярва.
Боби Либър е прагматичен и здраво стъпил на земята, популярен блогър, който винаги е разчитал единствено на себе си. Резултатът – Боби не смята, че животът си заслужава да бъде споделян с някой друг и определено не вярва в истинската любов, каквото и да се опитват да му внушат неговите приятели, романтичните песни и филми и светът като цяло. Арън е красив и добре сложен мъж, който не се свени да се впуска във всевъзможни сексуални и емоционални връзки. Той обаче не се чувства щастлив в корпоративната среда, в която работи и живее, но се страхува да я напусне и да следва мечтите си, защото е прекалено загрижен за мнението на хората около него и най-вече за това на взискателните му родители. Срещата между Боби и Арън е съдбовна. Животът на двамата се променя към добро завинаги, но дали изначалните недостатъци на техните характери и най-вече страховете, които всеки от тях крие, ще им позволят да „остареят заедно“ като семейство?
Звучи доста клиширано, но ако вземем под внимание буквално насилственото вкарване на филма в кината и прекрасния Люк Макфарлейн, о има много за какво да си говорим!
Не мога да си изкривя душата. Филмът има ужасяващи моменти. Моменти, които са далеч отвъд границите на добрия вкус и това, което хората биха желали да видят в кино салоните. Незнам защо през цялото време си мислех за „Лигата на справедливостта“ на DC. Ако не бяха вкарали всички онези герои още от първия филм, ако им бяха отделили достатъчно време в лични истории, ако се бяхме запознали с тях, бяхме прекарали достатъчно време и ги бяхме обикнали ПРЕДИ да ги съберат за общо приключение, може би резултатът нямаше да е този. С „Дружки“ ситуацията е същата. Ако се бяха фокусирали просто върху идеята за романтична комедия с главни герои- мъже, а не бяха събрали на едно място цялата палитра от ЛГБТКИ + хора, със сигурност резултата щеше да е още по-приличен. Защото именно тяхната история, тяхната любов и техните моменти са най-сладурското нещо в целия филм. Лесбийката е симпатична, но тя е далечно ехо в историята. Има един бисексуален, просто за да го има. Има една транс, черна жена, за да има една транс, черна жена. Има един небинарен, ей така напук за да ви обърква. Има дори няколко, които аз самия не успях да разпозная какви са. Всички те са членовете на борда на директорите на бъдещия ЛГБТКИ + музей. Прекрасна идея, но точно, както в „Лигата на справедливостта“ твърде много, твърде бързо.
Героят на Били- Боби, е вторият сериозен проблем на филма. Той е изключително дразнещ. Ама изключително. Има моменти, в които буквално ще ви болят ушите от неговите монолози, които не спират и не спират. Дори гласът му е дразнещ. Осанката му е дразнеща. Визията му. Всичко дразни в този герой, но пресиленото говорене без спир и без да си поеме дори дъх, е нещото, което дерайлира, дори сцените с най-много потенциал. Да, свикнали сме в романтичните комедии двама коренно различни да се привличат и в крайна сметка да се вземат. Тук също е така и е приемливо. Но героят на Били… отказвам да повярвам, че някой е способен да иска да вземе това плямпало…
Ако успеем да се абстрахираме от тези два огромни проблема „Дружки“ всъщност е един много, ама много забавен филм. Да, той е прокълнат на провал в родния боксофис. Хомофобията у нас е всеширещо се понятие дори просто заради самата идея на отхвърлянето. Във филма обаче има твърде гейски моменти. Твърде. Дори за моя вкус и широко скроени разбирания и схващания. Твърде!
В самата си същност „Дружки“ ни дава една история, която въплъщава всички проблеми на двама гей мъже. Героят на Били е невзрачното, грозно патенце, което е умно и самонадеяно и го знае, но все пак е грозно и хубавия лебед Арън няма как да го хареса и избере. За всеобща изненада точно това се случва и още от първата им среща започват да валят тонове от изключително забавни и буквално съсипващи ситуации. Истината е, че отдавна не се бях смях толкова искрено в зала. Отдавна. Компанията ми НЕ БЕ очарована от видяното в нито един момент и общото усещане за филма бе „**а си тъпия филм!“. Невъзможността на среща на двата свята в стил „Хубава жена“ само че с мъже, в моите очи се получи.
Арън бе романтичната нотка в историята. Той бе дъвката за окото и онова, по което всички да въздишат. Не случайно сценарият му е отредил достатъчно много екранно време без тениска- просто за да пръска тестостерон, каквъвто ЛГБТКИ+ зрителите искат да гледат. Ще се сблъскаме с желанието за изваяни тела, ще се сблъскаме с инжекции и фасадата зад тях, ще се сблъскаме с невъзможността да повярваме, че някой е способен да обича и харесва именно нас, въпреки че ние самите не се харесваме. Ще видим много секс. И Тройки. И двойки. Дори и една четворка, която е толкова забавна. Четвъртият я прави толкова забавна, че буквално плюх от смях на тази сцена.
Интимните моменти между двамата са напомпани с много сексапил, естествено идващ в основната си част от страна на Люк Макфарлейн, но дори тогава Били успява да не отблъсква, а да бъде ОК в съответните кадри. Именно в тези моменти ще станете свидетели на една с цена с едни целувки на един крак, една глава и една стена и… много смях. Ама много!
„Дружки“ прави една прекрасна препратка към „Мръсни танци“ с Патрик Суейзи и към финала пропуска един ФЕНОМЕНАЛЕН шанс, да разцепи залата от смях именно в тази връзка. Има сцена в която двамата герои хукват един към друг, като Били слиза от сцена и двамата се движат заобиколени от тълпа и вместо да направят ПОВДИГАНЕТО (от „Мръсни танци“) те се целуват. Последвалата сцена с един пръстен и едно предложение ще ви накарат да изпаднете в умиление и след секунди да се превивате от смях от въпроса и вида на пръстена 🙂 🙂 🙂
„Дружки“ е романтичната история с готиното момче, което всеки гей-мъж мечтае да му се случи. Няма как да не излезеш въодушевен и окрилен от прожекцията, просто защото всичко е толкова хубаво и има happy end. При все това целта на продуцентите, това да бъде филм за всеки, тотално не е постигната. Всеки, който не е част от ЛГБТКИ+ общността или не е достатъчно толерантен и отворен към света и различните, ще бъде отвратен от видяното и ще си тръгне на 20-тата минута.
„Дружки“ завършва с един въпрос, който много гей-мъже и семейства мечтаят да си зададат и малцина успяват. А отговора… може би ни очаква в „Дружки 2“.
Филмът е в кино салоните в цялата страна от 28.10.2022г. Разпространява Форум Филм България.