„Съкровища на съзерцанието“ (ИК „Изток-Запад“) е сборник, включващ размисли, практически наставления и кратка антология на поезията на Доген. Източният мислител е един от най-известните и изучавани будисти в западния свят
Ейхей Доген (1200-1253) е японски визионер, мислител, поет, писател, дзен наставник, духовен лидер и реформатор на японския будизъм. Той е един от най-значимите познавачи на медитацията в историята на духовните търсения на човека. Доген вдъхновява посветили се на духовни практики по цялото земно кълбо.
Доген е роден в знатно семейство, но рано губи родителите си. На 14 години приема монашеството, а на 18 години започва да се занимава задълбочено с дзен. На 24 години Доген заминава за Китай, където негов учител е Жудзин. След смъртта на своя духовен наставник Доген се завръща в родината си на 34-годишна възраст. В Япония мислителят създава първия си учебен център, а десет години по-късно започва изграждането на свой манастир, наречен „Храм на вечния покой“. На 53 години Доген напуска света, но оставя много ученици, които запазват и развиват делото му. Доген е застъпник на подхода за опознаването на цялостния и изначален аз. Азът трябва да съгради мост към себе си. Само така човешкият потенциал би се изявил в своята цялост и всяко същество би се избавило от заблудите, угнетението и ненужните страдания.
Ето какво казва един от нейните съставители, Кадзуаки Танахаши: „Идеята за този сборник бе да направим творчеството на Доген по-достъпно за читателите, дори и за онези, които не са запознати с дзен и будизма като цяло. С Питър Левит подбрахме най-същественото от неговото огромно книжовно наследство и подредихме откъсите по теми. Избрахме този по-прагматичен подход с надеждата, че така ще улесним всеки, който би проявил интерес към размислите и практическите наставления на Доген.“
Преводът от английски е дело на Юлиян Антонов, оформлението на корицата е на Румен Хараламбиев.
Книгата излиза в поредицата библиотека „Изток“, в която до този момент са излезли: „36-те стратегеми“, „Шътао и неговите „Беседи за живописта“ от Евгения Завадска, „Дзен и японската култура“ от Дайсецу Судзуки, „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин, „Бит и душевност на моя народ“ от Лин Ютан, „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин, „Дао на водата“ от Алън Уотс , „Крайречно царство“ от Ши Найан и „Чудните дела на съдията Бао“ от Ши Юкун.
ОТКЪС
Просветлението
Осъзнаването на абсолютната реалност на човешкото съществуване („пробуждането“) е известно на запад и под имената „[само]реализация“ и „просветление“. Това е и актуализацията на нашата вродена способност да преживяваме мъдростта отвъд мъдростта.
(Според Еджьо62) веднъж един монах попита следното:
– Изучавам Пътя от години насам, но още не съм постигнал просветление. Древните наставници са казали, че не бива да се осланяме на интелигентността и учеността. Аз го тълкувам в смисъл, че не бива да се обезсърчавам, макар да схващам бавно и да не съм особено мъдър. Има ли какво още да науча (по въпроса) от древните наставници?
Ето как му отговори Доген:
– Правилно си разбрал. Вродената интелигентност и големите заложби не са необходими. Не бива да се осланяме и на находчивостта и остроумието. Не отписвайте онези, които учат бавно и не блестят с качества, но и не мислете, че добрият ученик трябва да е като някой глухоням слепец. Всъщност изучаването на Пътя е лесно, но дори в сунски Китай, където наставниците имат стотици, че и хиляди ученици, само един-двама наистина постигат просветление и стават техни дхарма приемници. Затова трябва да помним примера на древните наставници.
Знам, че между вас има изпълнени с искрен стремеж, както и такива, които не са. Тези с възвишени аспирации, които полагат и съответните усилия, рано или късно ще постигнат просветление. Не е толкова важно колко много си научил и дали напредваш бързо. Най-важен е търсещият с радост ум.
Който си е наумил да открадне безценно съкровище, да разгроми могъщ враг или да покори някоя красавица, ще следва неотклонно целта си и тя винаги ще е пред очите му, независимо от обстоятелствата. За такава отдаденост няма непостижими неща. Ако и ти търсиш Пътя със същата устременост, без значение дали упражняваш дзадзен, занимаваш се с коан или просто наблюдаваш учителя, ще успееш да улучиш птицата, литнала в небесата и да уловиш рибата, спотаила се в дълбините. Но без твърда решимост няма да се отскубнеш от кръговрата на раждането-и-смъртта още в мига, в който чуеш за „пътя на будите“. Изпълненият с решимост няма как да не постигне просветление, дори да не е натрупал много знания, да не усвоява бързо и да не блести с особени качества.
За да събудиш този стремеж в себе си, просто се замисли за нетрайността на нашия свят. Тленността не е нещо умозримо или измислено, а житейска истина. Не е нужно да знаеш думите на други хора или писаното в сутрите. Да се родиш сутринта и да умреш вечерта или да не видиш днес някой, който си видял вчера – ето ти нагледни примери за тленност. Така че не се влияй от представите на другите, а свържи преходността със себе си.
Колкото и дълго да живееш, все някога ще умреш – такава е нашата орис. Затова гледай на скърбите и радостите, които изпитваш, на сближаването с другите и на привързаността към мирските дела като на свои врагове. Така ще водиш и по-пълноценен живот. Нека в ума ти остане само Пътят и отдай всичките си сили за блаженството на нирвана. Това важи особено за по-възрастните – че колко години ви остават? Затова не бъдете нехайни, а проявявайте още по-голямо усърдие.
Но и това не е достатъчно. Трябва да внимаваш не само в профанния, но и в сакралния свят. Може още утре да се разболееш от неизлечима болест, да се лишиш от разум, да се загърчиш в ужасни страдания. Най-неочаквано може да те нападне демон, разбойник или неприятел. В този преходен свят всичко е непредвидимо, включително и твоята смърт, затова е еднакво нелепо да пилееш времето си и да градиш дългосрочни планове.
Буда е казал тази истина на всички чувстващи същества. Дхарма предците също са обсъждали пространно преходността. Аз самият съм ви говорил доста за тленността и стремителното отлитане на времето, за неумолимия кръговрат на раждането-и-смъртта… Никога не забравяйте тази истина. Осъзнайте, че разполагате единствено с настоящето и само с този миг [тук-и-сега]. Съсредоточете се изцяло в Пътя и не губете време. Ако направите това, и практиката ви ще бъде по-лесна. И е безсмислено да умувате над своята природа и лични достойнства…
[EU, Informal Talks, p. 52, Michael Wenger]
Ако плаваш в лодка и наблюдаваш брега, може да ти се стори, че брегът се движи. Но ако задържиш поглед върху лодката, ще се увериш, че тя се движи. По същия начин, когато съзерцаваш безбройните неща във всемира с объркано тялосъзнание, може да ти се стори, че единствено твоят ум е нещо трайно и неизменно. Но ако се посветиш изцяло на практиката и се завърнеш там, където наистина си ти, ще прозреш, че нищо във всемира не разполага с неизменен „аз“.
[T TDE, Actualizing the Fundamental Point, p. 30, Robert Aitken]
Просветлението и проясненото съзнание са възможни само с непрестанни усилия в ученето и практиката. Усърдието по Пътя ускорява съзряването на тези плодове. [Някои получават просветление] не защото бамбукът издава остър звук или защото цветето е с прекрасни багри. Гласът на бамбука има чудодеен ефект, но се разнася, когато в ствола му се удари камъче.[1] Цветята са с прекрасни багри, но се разтварят, когато ги озари пролетната светлина. Същото е и с изучаването на Пътя. Постигаш го, когато се натрупат достатъчно подходящи условия. Каквито и да са личните ти способности, ти усвояваш практически Пътя с обединените усилия на цялата общност. Затова е нужно единомислието.
[EU, Informal Talks, p. 56, Michael Wenger]
[1] Отпратка към просветлението на Сянйен – вж. бележката на с. 206.
