Изданието ще представят проф. д-р Веселин Методиев, проф. Михаил Неделчев и писателят Захари Карабашлиев.

На първия ден от културната програма на фестивала „Аполония” след официалното откриване ще бъде представена дебютната книга на българския журналист и политик Асен Агов – „Добър вечер, дами и господа! Бягството на България към свободния свят”.

Събитието ще се състои на 2 септември от 19:00 часа в Художествената галерия в Стария град на Созопол. В него ще участват българският политик проф. д-р Веселин Методиев, литературоведът проф. Михаил Неделчев и писателят и главен редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев.

Едновременно публицистика, мемоар и историческа хроника, дебютната книга на депутата в Народното събрание от 1994 до 2013 г. проследява бягството към свободния свят на българското общество от комунизма до наши дни.

В атмосферата на мащабен демократичен протест в страната и предложение за проект за нова Конституция за пръв път от началото на Прехода през 1991 г. „Добър вечер, дами и господа!” е критичен, важен и навременен поглед към историята на съвременното българско общество.

Асен може да разкаже историята на четири Българии – Княжеска България, Царска България, Народната република и Република България – защото принадлежи към едно от семействата с памет – споделя за книгата проф. Веселин Методиев.

От събитията, натрапили на България комунизма и неговите гонения, през свалянето на режима, бурните години на Прехода с неговите протести и митинги в търсене на политическа и гражданска свобода, чак до първите две десетилетия на XXI век – „Добър вечер, дами и господа!” е задълбоченият разказ на човек, прекарал цялата си кариера във вихъра на обществения живот.

Повече информация за представянето можете да откриете тук:

https://www.facebook.com/events/2793331747564001/

Из „Добър вечер, дами и господа!“

Асен Агов 

    Недодяланото

   (Вместо епилог) 

… Гражданите все по-често възкликват: „Няма такава държава!“ и махват с ръка. Не са длъжни да задълбават в размисъл, че държавата я има, но е непригодна да се справи с предизвикателствата на управлението в условията на  глобалните комуникации, съвременната демокрация и отворения пазар.  Тя е с управленската структура, създадена с руска помощ от Търновската конституция в 1879 г. На върха ѝ е князът, а след независимостта, обявена в 1908 г., царят. До него стои Народното събрание, което излъчва правителството, но то е „на негово величество“. По вертикалата надолу има околийски началници, които се назначават свише.

Вертикалната власт се втвърдява още повече след преврата на 19 май 1934 г., който суспендира Търновската конституция, за да се стигне до едноличния режим на Борис III. Управленската структура комунистите възприемат изцяло, защото обслужва отлично диктатурата им.

Поради невежество, небрежност или умишлено, създателите на демократичната конституция на България от 1991 г. съхраняват вертикалата, която поставя в политическа зависимост инак формално независимата съдебна власт. Охраната на човешките права и свободи, заложени в основния закон, пак държат силните на деня. Оттам идва дълбокото чувство за несправедливост у гражданите, които не виждат в прокуратурата своя обществен защитник, а по-скоро звено, обслужващо властта…

Още по-остро вертикалата налага въпроса чия е държавата – на властта или на нейните граждани.  Българинът рядко казва „моята страна“. Понякога използва по-размитото първо лице множествено число „нашата“, но най предпочита да говори за държавата като за нещо отделно от него. Прав е, защото не се чувства неин собственик.

Повърхностни журналисти подсилват това чувство, когато говорят или пишат бодро как държавата отпуска милиони за това или онова сякаш парите са нейни, а не наши. Някои се дразнят, когато премиерът се хвали как дава примерно 25 милиона лева за музей на розата в Казанлък. Получателите на подаянията аплодират, а други се разшетват, за да търсят начин и те да се доберат до тази щедрост във фолклорния стил с чужда пита помен прави.  Вертикалата е майката на популизма, който струва много скъпо.

Всеки втори лев, похарчен от правителствата през последните 20 години, е прахосан, установява Институтът по пазарна икономика в София, след като негови изследователи анализират докладите на Сметната палата за бюджетните разходи. Провал са 78 милиарда лева, излезли от джоба ни. Успех са наполовина по-малко пари, а от още толкова ефектът е нулев. Всесилната централна  администрация причинява тези колосални щети поради липса на капацитет – евфемизъм за некадърност,  незаинтересованост и умишлени злоупотреби – т.е. корупция. България не може повече да се държи като онзи пословичен неграмотен бедняк, който печели милиони от лотарията, но ги пропилява.

Бездната между държавата горе и гражданите долу, закичени с обидното обикновени, е обществен парадокс, защото 90 на сто от българите живеят в собствени жилища, а частният сектор създава 98 на сто от брутния вътрешен продукт. Големи предприемачи обаче се откъсват от низините и се сближават с върха на вертикалата, защото пътят към него минава само през едни избори. Те могат да си позволят инвестиции в тях, а те се възвръщат през държавните финанси. Други препятствия няма. Симбиозата между политическа и икономическа власт ражда в съвременен вид онова, което древна Гърция нарича олигархия, власт на малцина. Мащабна и нагла корупция винаги съпътства олигархията.

В България това явление дълбае пропастта между власт и граждани и нарежда обществото ни сред първенците по социално неравенство в Европа. То прояжда стълб на демокрацията като свободата на словото, заглушена от частни интереси в услуга на властта, която пък в замяна обслужва тях…

Не събори ли вертикалата по този пример, България рискува да остане аномалия в ЕС, да се отдалечи от него, от свободния свят като цяло и да се люшне към авторитаризъм, който да я повлече в среда на несигурност. Освен може би двадесетина хиляди объркани носталгици по миналото, надали има други българи, които биха желали такова бъдеще, когато виждат бедите в съседна Турция или  в Русия. В изборите за Европейски парламент в 2019 г., белязали исторически най-активното участие, това категорично мнозинство е рамо до рамо със съгражданите си от континента, за да възпре националпопулистите. То е и общественият запас от подкрепа за политическата реформа,  необходима на България.

Катя (проф. Екатерина б.р.) Михайлова, която след забележителната си политическа кариера се утвърждава като водещ авторитет по конституционно право, смята, че без предварително подсигурена широка подкрепа на обществото, осмислило необходимостта от дълбоки промени, всяко политическо действие ще е обречено на провал най-малкото заради неразбиране. Дори  според нея може да има обратен ефект. Необходима е много разяснителна работа. Малцина изглеждат готови да я свършат, а властниците изобщо не искат.

Има поне един готов план. Двадесет и четирите точки (на СДС б.р.) от 2002 г. могат да бъдат основата да се довърши политическият преход. Най-същественото в тях е да се изгради втората степен на самоуправление и после да се преподреди държавата в зависимост от това…

… България отдавна е с шест европейски региона за икономическо планиране, които подлежат на промяна заради демографията им. Населението им, повеляват европейските статистически изисквания, трябва да е от 800 000 до 3 000 000 души. Според 24-те точки върху тях – шест, пет или четири – трябва да легне второто ниво на самоуправлението. Предлага се то да е изборно, с регионално събрание, което да излъчва управител и администрацията му въз основа на мнозинство в него. Такова е устройството на всички страни в ЕС, без тези от Балтика, Словения и Люксембург, които са с размер на региони. И без България.

Регионалната администрация поема ресорите икономическо развитие, местни финанси и европейски фондове, земеделие, обществен ред и сигурност, здравеопазване, образование, култура и туризъм. За централното правителство остават националната сигурност, правосъдието, външните отношения, европейските въпроси, националните финанси и регулаторните агенции.

При наличието на регионални парламенти изниква въпросът какъв да бъде националният. Сегашното Народно събрание упражнява контрол едновременно над местните и над националните интереси. Често народните представители от управляващите мнозинства изпадат във вътрешно противоречие, когато се  изправят пред правителствена политика в разрез с техни местни интереси. Ако гласуват против, рискуват да бъдат санкционирани от партията си. Ако гласуват за,  гневът на избирателите може да ги лиши от политическа перспектива.  Подобна шизофрения, предизвикана от неизбежното губи-губи, минира мнозинствата и дестабилизира правителствата. Опозицията само това и чака, за да поиска поредния неуспешен вот на недоверие, който бетонира отслабените правителства за сметка на обществото.

Проблемът може да се реши като се разделят националните от местните въпроси, така както са разделени националното и местното управление. Една камара, Националната осигурява мнозинство на централното правителство, а втората Камара на регионите, избрана отделно, отстоява пред кабинета местните интереси. Двете съставляват в оптимално представителство реформираното Народно събрание.

Подлежи на дискусия колко да се членовете на двете камари. На книга в България има над 6 милиона избиратели. При население от 7 милиона в края на 2018 г. броят им е нереален и предизвиква непрекъснати скандали и подозрения за изборни нарушения. Дори да се приеме, броят означава, че едно депутатско място в НС струва 25 000 гласа. Такова число никога не е достигано, като понякога наполовина по-малко гласоподаватели изпращат свой представител в парламента.

Стандартът  един депутат да представлява около 50 000 души прилагат повечето демокрации в Европа, сравними по големина с България, където това число е с 20 000 по-ниско. Възприеме ли се, той ще свали състава на Националната камара до 140 и ще определи представителите в регионалните събрания съобразно населението им. Предлаганият в законопроекта за регионално развитие от 2018 г. Югозападен регион, който включва областите София-град, София, Благоевград, Кюстендил и Перник, е най-многолюден със своите 2 100 000 жители. Във второто ниво на самоуправление би имал най-голямото регионално събрание от 42-ма члена.  Най-ненаселеният Дунавски с областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра, ще има 30 регионални депутати.

Колко да са законодателите в Камарата на регионите пак определя населението им. В сходните на България европейски страни средно 150 000 жители дават един глас в нея. Така Югозападният регион би имал 14 нейни членове в нея от общо не повече от 47, а Дунавският – 10.

Германците определят може би най-справедливо и най-икономично кои да бъдат нейните членове. Съгласно тяхната конституция те трябва да отговарят на резултатите от провинциалните избори. Затова в Бундесрата влизат ръководителят и  толкова членове на излъчената от мнозинството в местния парламент администрация, колкото предполагат неговите гласоподаватели.

Бундесратът работи без мандат и в постоянна сесия, като заседава веднъж месечно. Всяка провинция дава гласовете си в блок. Ако се управлява от коалиция, която не може да постигне съгласие за или против даден законопроект, гласува въздържал се. Законопроектите задължително минават първо през втората камара и се приемат с обикновено мнозинство от всички членове, а не само от присъстващите.

Предимство на такава уредба е, че националните разходи по нея са незначителни, защото 95 на сто от тях поемат регионалните администрации. В много случаи депутатите дори не е необходимо да ходят на заседанията, а само да изпратят становището си по даден въпрос от дневния ред.

Германският модел предлага силно влияние на регионите и прави властта достъпна за гражданите. Той възпира произволното законодателство, което често мнозинството в еднокамерните парламента гласува под диктовката на правителството. Моделът, разбира се, отразява федералното устройство на Германия. Повечето страни от ЕС обаче не са федерирани, а се управляват по сходен начин. Европейският съвет, горната камара на ЕС, работи на същия принцип.

Подложено на контрол и проверка от регионалните администрации, избрани независимо от него, националното правителство престава да се разпорежда със съдбините на гражданите съгласно своите често повърхностни схващания от какво се нуждаят.   Най-важният негов инструмент, бюджетът  подлежи на коренна фискална реформа, за да могат регионите да управляват средствата, защото местната власт знае най-добре какви са потребностите на хората. Разходите се определят отдолу нагоре, а не се спускат по вертикалата.

Националното правителство е свито до размер, съобразен с обстоятелството, че съществена част от дейността му извършват регионите и Европейската комисия. Нуждае се от седем министерства с програмни и стратегически функции и задължително без стопанска дейност под шапките им. То трябва да определи колко точно струват на гражданите няколкото ресора, които остават под негово разпореждане. И да получи от данъците само толкова, колкото му е необходимо, за да поддържа тях и силно намалялата си администрация. Надвзетото в излишъците е редно да се връща на данъкоплатците, а не да се харчи безогледно.

Правителството ще бъде стабилно и трайно, защото неговото парламентарно мнозинство се ръководи от националния интерес. Местната власт носи отговорността за кризи, предизвикани от природни бедствия и индустриални аварии. Печалните днешни нива на доверие в Народното събрание или кабинета неминуемо ще се покачат.

Политическата система на плурализъм също печели. Условие за това е в изборите за второто ниво на местна власт да участват само партиите, които са национално представени, за да се избегне сепаратизъм. В един регион ще управлява една от тях или с още някоя в коалиция, а в друг – друга. Нищожна е вероятността цялата страна да бъде под контрола на една партия, както е сега.

Жизнеспособността на политическите сдружения ще се съхрани въпреки изборни неуспехи, които периодично ги сполетяват. Загубата на националната власт няма да означава загуба на властта в някой от регионите и обратното, защото е естествено изборният календар да е различен. Наред с това регионалната власт ще изведе напред способни политици, които могат да израснат до национално равнище.

Най-печеливша ще е икономиката. Плановете за развитие, съчетани с европейския кохезионен фонд, ще са толкова амбициозни, колкото големи са амбициите на регионалната администрация да бъде преизбрана. Сегашното министерство на регионалното развитие може да се преобрази в независим обществен фонд, който да съфинансира растежа в регионите.  Ако той успее да убеди спестителите да вложат огромните си ресурси (71 милиарда лева през 2019 г. според БНБ б.р.) в него срещу дивидент, по-висок от нищожната лихва в банките, оплакванията от недостиг на средства ще стихнат, а и собствеността на гражданите върху страната ще укрепне.

Регионите ще имат контрол над активите си, ще получат кредитен рейтинг и могат да излязат на финансовия пазар, за да теглят инвестиционни заеми. Надпреварата между тях за европейски, международни и национални средства ще ги тласка да представят все по-добри проекти и да ги изпълняват при висока прозрачност. Такова оживление, способно да удвои скоростта, с която догонваме средния стандарт в Европа, вертикалната държава не може да осигури, както показва досегашният български опит.

… (Вертикалната власт) не се бори и с корупцията, защото ѝ е присъща. Разслоението на властта дава шанс тя да се овладее до поносими размери. Обществените поръчки ще се съсредоточат в регионите. Опозицията там няма да проспи съмнителни действия на администрацията при търговете за тях. Тя ще се възползва от присъствието си във втората камара, за да притиска националното правителство, ако то бездейства, когато подкупите излязат наяве.

Заради малкия им брой, избраниците в регионалните събрания ще са добре познати на обществото, което няма да им прости, ако се оплетат в далавери или в подозрителни гласувания в защита на частен интерес. Внезапното им забогатяване бързо ще се забележи. Дава се и нов шанс на регионалната медия да се възроди и да бди над обществения интерес.

Голямата корупция остава грижа на централното правителство и Националната камара. На тях се пада задачата да разрушат олигархията.

… В първото ниво на самоуправление общините са много. Ако се окрупнят, ще  са стопански жизнеспособни. Демографията ще помогне да се изработи и стандарт за това колко жители трябва да имат един представител в общинските съвети, за да се оптимизират и те. Ненормално е в най-многолюдната София съветник да бъде избиран едва с 4500 гласа. Фискалната реформа и регионалните бюджети ще им помогне да постигнат много повече самостоятелност и предприемчивост.

… За да завърши политическият преход и посткомунистическото танго да остане само лош спомен, са необходими, освен широката кампания гражданите да се приобщят към това усилие, добре премерени във времето политически действия. На първо място Народното събрание трябва да състави Конституционна комисия. С широка обществена правна и стопанска експертиза тя ще създаде онези промени в основния закон, които да установят второто ниво на местно самоуправление, да  отделят прокуратурата и следствието от съда и да ги задължат да се отчитат,  за да се гарантират правата и свободите на гражданите.

На второ място трябва да реши как да бъдат приети. Нескопосната конституция от 1991-а повелява да го извърши Велико народно събрание – тежка процедура, която носи риска от протакане и размиване на начинанието, дори само защото 400-те избраници в него ще искат да заседават колкото може по-дълго, както показва опитът от ранните деветдесет години на миналия век. Разумното решение е да се избере Велико НС с единствената задача в рамките на седмица да отмени тази конституционна разпоредба, да се закрие като институция и да се редуцира до Обикновено, което да приеме новите текстове в конституцията.

Следват избори за двете камари и за регионалните събрания. Не може те да се произведат по списъците отпреди тридесет години, защото ще бъдат опорочени. Редно е законът да предвиди гласоподавателите наново да се регистрират лично в своите общини. Българите в другите страни от Европейския съюз също ще трябва да изберат в коя община да гласуват и да могат да го сторят по пощата, ако не се въведе онлайн гласуване заради може би преодолими опасения от хакери. Да поставиш бюлетината си в плик и да го изпратиш по пощата е метод, който е разработен и приложен с висока степен на доверие в редица европейски страни. Българите по света са национално богатство, което не бива да се пропилява.

Съпротивата – яростна, титанична и тиранична – срещу такъв план ще дойде от онези, които представят застоя като стабилност, а своето властване като неин гарант. Само просветеното гражданство може да я преодолее. То ще излъчи водачите, готови със себеотрицание да се посветят на справедливостта и свободата, за да престане България да стои недодялано.