1. На ръба
„Татко, налага ли се да заминаваш?” – попита малката Ейвъри със сълзи на очи. Той я прегърна силно. „Да, миличка! Съвсем скоро ще се върна и ще те заведа на едно много специално място. Целуни ме за късмет!”. Устните й докоснаха лицето му. Тимъти се почувства като най-обичания баща на планетата. И с право. Той работеше ден и нощ, за да осигури нормален живот на семейството си, стараеше се да компенсира липсата на мъж в къщата през оскъдното свободно време. Тим грабна багажа си и тръгна към летището. „Обичам ви! Ще се обадя като пристигна!”. Полетът бе с продължителност три часа. Грижовният баща включи мобилното устройство, за да изпълни обещанието си. „След сигнала, оставете вашето съобщение!”. Тим опита отново, но без желания резултат. „Джулия, аз съм! Поздрави от слънчева Италия! Обади ми се при първа възможност!”. Той се настани в най-близкия хотел. Десет минути по-късно, някой почука на вратата на малката му стая. Тимъти се заслуша. Непознатият говореше несвързано на език, представляващ отвратителен коктейл от развален италиански с непоносим немски акцент. „Първа възможност – пиян до смърт турист. Втора възможност – просяк с треперещи от прекалена употреба на алкохол ръце!”. Той отвори. „Mi disturbarla dispiace…(Притеснявам, че ви съжалявам…)” – каза човек с полицейска униформа. Тим попита нетърпеливо: „Che cosa desidera? (Какво желаете?)”. Странникът подмина въпроса му и заповяда: „Me con venga! (Мен с елате!)”. Грижовният баща си помисли най-лошото. „Che cosa significa questo? (Какво означава това?)”. Полицаят смотолеви няколко думи: „Pericolo. Purtroppo. Moglie. Figlia. Cuore. Sangue! (Опасност. За съжаление. Съпруга. Дъщеря. Сърце. Кръв!)”. Тимъти спря да диша. „E sicuro? (Сигурен ли сте?)”. Служителят на реда, чието име бе Алдън Шванкен, потвърди: „Sicuro sono! (Съм сигурен!)”. Тимъти се събуди. Този сън бе основна съставка в рецептата за дълга и самотна нощ. Телевизорът осветяваше неприветливата стая. Празни бутилки от алкохол проблясваха като звезди в тъмнината. Тим се изправи, за да достигне до евтиното уиски. То го примамваше с мили думи, знаейки, че скоро ще бъде пълноправен собственик на гърчещата му се душа. Тежката загуба го рани смъртоносно. Точно преди пет години и три месеца, Тимъти прегърна безжизнените тела на най-скъпите си същества. Изгуби смисъла, изгуби посоката, изгуби себе си. Според полицейското разследване, на 15 май 2009-та година две неизвестни лица проникват в дома му на ул. „Даунтън Лейк” 116 с цел кражба. Джулия е пребита, изнасилена и убита. Престъпниците отнемат живота и на малката Ейвъри, след което напускат къщата с взетите пари и ценности. Екипът пристига в 19:17 с десет минути закъснение. Съседи подават сигнал, чувайки виковете на безпомощната Джул. В момента, убийците излежават присъдата си. Тим се самообвинява, давейки мъката с алкохол. Колко още ще издържи на ръба, преди да полети към вечността?
2. Ню Йорк → Лондон
Новият филм на режисьора Жом Колет-Сера „ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” ни изпраща на дванадесет хиляди метра във въздуха. Затегнете коланите! Предстои дълго пътуване! Историята ни прави част от живота на Бил Маркс (Лиъм Нийсън) – въздушен шериф, отговарящ за безопасността на пасажерите при полет. Длъжността му изисква повишено внимание, натрупан опит и непоколебима смелост. Нека да погледнем в очите на миналото. Първото отвличане на самолет от американските авиолинии е факт през 1961-ва година. Президентът Кенеди сформира група, състояща се от осемнадесет въздушни шерифи. Напълно недостатъчно! Само за четири години (1968 – 1972) са похитени общо 75 полета до Куба. Специална програма обучава над 1784 агенти за въздушни шерифи. През 1985-та, президентът Рейгън внедрява над 400 от тях към международни полети. След терористичната атака на 11 септември 2001-ва година, броят им нараства до четири хиляди. Бил Маркс служи на страната си, рискувайки собствения си живот. Изгубил семейството си, шерифът от военновъздушните сили на САЩ се е отдал на страстта си към алкохола. Мъката се разтапя в глътка уиски, след което придобива старата си остра форма и засяда някъде между главния път за сърцето и трудно забележимата отбивка към прочутата „Местност на спомените”. Дали Бил е все още годен за изпълнение на служебния си дълг? Въздушният шериф е разпределен към презокеански полет от Ню Йорк до Лондон. До него се настанява привлекателната Джен Съмърс (Джулиан Мур) – претенциозен пасажер, търсещ компания. Всичко върви по план до момента, в който Бил получава поредица от странни и смразяващи кръвта текстови съобщения. Просто лоша шега, плод на извратено чувство за хумор? Или смъртоносен план за отмъщение? Изпращачът използва строго секретната мрежа за комуникация между управляващото звено и смелите шерифи. Той желае 150 милиона долара от авиокомпанията, които да бъдат прехвърлени в банковата му сметка. Докато парите не достигнат крайната цел, на всеки двадесет минути един от пасажерите ще губи правото си на съществуване. Бил Маркс стартира таймера на своя часовник. Съобщение след съобщение, секунда след секунда. Налице е първата жертва на похитителя. Насред Атлантическия океан, шерифът се чувства несигурен. Остават три часа до най-близкото летище. Възможно ли е убиецът да се измъкне в пълен самолет на дванадесет хиляди метра във въздуха? Пазителят на реда се бори срещу слабостта си, за да възроди претопилия се в алкохола геройски образ. Готов ли е за изненади? Номерът на банковата сметка, предоставен от умния похитител, отговаря на името „Бил Маркс”. Неочакван обрат? На кого може да се довери? Шерифът разчита единствено на Джен Съмърс. Докато светът го обвинява в отвличане, той ще се опита да победи в неравностойна игра с жестоки правила. Маркс трябва да разкрие максимално бързо кой е убиеца, проливащ невинна кръв на борда на самолета. 146 пасажери, 146 заподозрени. Истината е най-краткия път към спасението. А вие знаете ли нещо? Моля, съдействайте!
3. Приземяване и оценка
Режисьорът Жом Колет-Сера представя трилър „първа класа”. Продукцията „ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” надмина и най-смелите ми очаквания, осигурявайки дълготрайна турбуленция на чувствата и мислите ми. Да, съгласен съм, че историята е семпла, дори, на пръв поглед, изключително непривлекателна. Точно тук е нужна проявата на професионализъм, майсторство и талант. Ръководителят на полета Жом Колет-Сера се справя блестящо. Смея да твърдя, най-добрата му изява до момента. Висш пилотаж, демонстрация на оригиналност и непогрешим усет. Осезаемата градация на напрежението оковава зрителя в тежките вериги на неведението. Стотици въпроси и отговори водят кръвопролитна война. Впечатляваща и запомняща се разходка из тъмните коридори на сюжета. Хаос, страх, безпомощност, неочаквани разклонения, водещи към необитавани от векове нестабилни постройки на човешкия ум. „ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” е един от най-успешните трилъри, правени през последните десет години, поне според мен. Трилър, който спазва стриктно законите на жанра и не се срамува от приписваната му сюжетна голота. Без съмнение, продукцията ще премине незабелязано по родните екрани. Засипана с пепелта на „Помпей”, пронизана от окървавеното острие на „300: Възходът на една империя” и унизена от ареста на „Ченге за един ден”, тя ще напусне страната недооценена и с наведена глава. Непростимо поведение от страна на зрителите! Филмът грабва вниманието с непредсказуем и въздействащ сюжет, свежи и отлично защитени идеи, качествени ефекти, динамика, смело и изумително ръководство, умопомрачително силна актьорска игра. Незаменим Лиъм Нийсън. Грандиозно изпълнение, което заслужава бурни аплодисменти. Той се справя със завидна лекота и препотвърждава наличието на все още неименувани, но единствени по рода си елементи в игровото съвършенство. В лентата на Жом Колет-Сера участва и Джулиан Мур. Талантливата актриса се представя на ниво, въпреки че няма как да разгърне страниците, описващи положителните й черти. Причина – краткотрайни появи. Удостоената с награда „Оскар” преди броени часове Лупита Ньонго не успя да спечели одобрението ми. Предполагам, че вината се крие в особеностите на поверения й образ. Ореолът над крехката кариера на дамата остава невредим. Продукцията „ДИРЕКТЕН ПОЛЕТ” ме очарова и плени сетивата ми. Този акт на поробване без съпротива й носи оценка 10/10. Смятате, че преувеличавам? Качете се на борда и помислете отново! Убеден съм, че тогава ще е възможно да обжалвам присъдата на зрителите и да се приземя гладко, напълно готов за следващия презокеански полет.
Предишна рецензия:
„ПОМПЕЙ” – бягството не е спасение
Очаквайте:
300: Възходът на една империя / 300: Rise of an Empire