Тази година на 27 май видният американски държавник и дипломат Хенри Кисинджър ще навърши 100 години. Книгоиздателска къща „ТРУД“ подготвя да преиздаде неговите най-значими трудове на български език в специални юбилейни издания. На книжния пазар вече са две от тях – класическия том „Дипломацията“ и дългоочакваното ново издание на „Политиката“ (с оригинално заглавие Does America need a Foreign Policy).

ИЗКУСТВОТО НА ПРАВИЛНАТА ДИПЛОМАЦИЯ

„Дипломацията“ – тази най-монументална и полемична книга на Хенри Кисинджър, дава отговор на въпроса какво е „правилна дипломация“. Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. Книгата от десетилетия се ползва за учебник по международна дипломация и е в списъците с препоръчителна литература в редица университети.

С поглед към три века – от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес – Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и мир и защо Америка, понякога в собствен ущърб, е отказвала да усвои уроците на тази политика.

Интимните портрети на световните лидери, които рисува – сред тях на Дьо Гол, Аденауер, Никсън, Джоу Енлай, Мао Дзедун, Рейгън, Горбачов – опиращи се на лични познанства, дават на читателя рядката възможност да се докосне до изкуството да бъдеш държавник, да надникне през прозореца на дипломацията и да навлезе в тънкостите на тайни преговори и мащабни събития, влияещи върху живота ни през десетилетията, когато Хенри Кисинджър е в центъра на събитията.

Когато през 1994 г. пише „Дипломацията“, Кисинджър прави обобщение, което чак през 2021 г. ще развие в „Лидерството“: „Интелектуалците анализират действието на международните системи; държавниците ги изграждат. И съществува огромна разлика между перспективата на анализатора и на държавника. Анализаторът може да си избере проблема, който да изучи, докато проблемите на държавника са му наложени. Анализаторът може да определи какво време е необходимо, за да стигне до ясни заключения; съкрушителното изпитание за държавника е натискът на времето. Анализаторът не поема никакъв риск. Ако заключенията му се окажат погрешни, може да напише нов трактат. На държавника се позволява да отгатва само веднъж; грешките му са непоправими.“

ХЕГЕМОНИЯ НА САЩ СЛЕД СТУДЕНАТА ВОЙНА

„Политиката“ може да се характери­зира като политическо есе върху настоящето и бъдещето на аме­риканската външнополитическа стратегия. Идеите на Хенри Кисин­джър в книгата, съветник по въпросите на националната сигурност по време­то на президента Ричард Никсън и държавен секретар при президента Джералд Форд, отчитат новите реалности в света след падането на Желязната заве­са и отправят поглед в бъдещето, без да пропускат нито един земен регион и дори отделни държави. В специално написан послеслов бив­шият държавен секретар се спира на непосредствените задачи на американската външна политика след терористичните удари в САЩ на 11 септември 2001 година.

В “Политиката” Хенри Кисинджър формулира съвсем ясно и катего­рично хегемонното положение на САЩ в света след края на Студена­та война: “Международната сцена представлява странна смесица от зачитане и подчинение на амери­канската мощ, съчетана понякога с гняв към нейните препоръки и объркване, що се отнася до дъл­госрочните й цели… Съедине­ните щати имат превъзходство, което не е оспорвано дори от най-великите империи на ми­налото. От въоръженията до предприемачеството, от науката до технологията, от висшето об­разование до културата САЩ зае­мат безпрецедентна доминираща позиция на цялото земно кълбо… САЩ се смятат ед­новременно за източник и гарант на демократичните институции по земното кълбо и все повече се утвърждават като арбитър за чест­ността на избори в други страни и в прилагането на икономически санкции или други задължителни мерки, ако изискванията им не се изпълняват.” Това е базата, на която Кисинджър гради изводите си за външната политика на САЩ.

Книгата съдържа седем глави, в които Кисинджър дава кристално ясна оценка как издигането на САЩ в световна доминираща сила през ХХ век може ефективно да бъде съчетано със спешната потребност през ХХI век да бъде постигнат нов световен ред. Книгата съдържа и послеслов от автора, който се отнася до ситуацията след датата 11 септември 2001 г., отразила се преломно на новата световна международна политика.