Всеки един голям режисьор си има муза. За муза може да се приеме актриса, която изпълнява главната роля в поне три филма на даден режисьор. Например – Уди Алън си има Миа Фароу (13 филма), Братя Коен – Франсис Макдорманд (7 филма), Педро Алмодовар – Пенелопе Круз (5 филма), Куентин Тарантино – Ума Търман (3 филма) и др.
От вчера по кината е третия съвместен проект на Дейвид О. Ръсел и Дженифър Лорънс („Наръчник на оптимиста“ и „Американска схема„) – „Джой“, с който вече категорично можем да заявим, че се е оформило едно от най-сполучливите сътрудничества между режисьор и актриса в днешен Холивуд.
Филмът разказва историята на Джой Мангано, разведена майка на две деца, която работи като касиер на гише за самолетни билети в Ню Йорк. Живее с майка си, която по цял ден гледа сапунени сериали; с баба, която никога не спира да окуражава внучката; а пък бившият и съпруг Тони, който пък иска да бъде следващият Том Джоунс, живее в мазето на къщата. На всичкото отгоре баща и се нанася при нея и домът се превръща в една своеобразна весела ферма. Тя има полусестра, която винаги и завиждала, за това, че Джой е по-умна и по-оправна от нея. Джой се грижи за всичко – поправя всяка една пукнатина в къщата, помага на бизнеса на баща си, угажда на бившия си съпруг, старае се да бъде перфектна майка и домакиня. С няколко думи – тя се стреми всички около нея да бъдат щастливи. Тя повече дава, отколкото взима. Джой завършва с отличие гимназията и още в детските си години, баба и насажда идеята, че тя е създадена да върши големи дела. Като дете Джой изобретява какви ли не неща, като особено иновативна е каишката за кучета, която предпазва от въшки. И така всичко си върви постарому, докато един ден, винаги неотзивчивото семейство на Джой, и „прелива чашата“ и на нея и хрумва идея – да изобрети ръчно изтискващ се моп за под. Филмът проследява перипетиите около патентоването на мопа и налагането му на пазара.
Лентата на Дейвид О. Ръсел е полу-биографична, т.е. режисьорът си е позволил да прибави нови събития около историята Джой Мангано, която в момента е известна изобретателка в САЩ, патентовала около 100 свои собствени творения. Забелязали сме, че във филмите на Ръсел, най-отличителния белег е силното актьорско присъствие. В „Боецът“ Марк Уолбърг, Ейми Адамс, Мелиса Лео и Крисчън Бейл (последните двама спечелиха „Оскар“ за ролите си) блестяха, в „Наръчник на оптимиста“ харизмата и на Брадли Купър, и Дженифър Лорънс („Оскар“ за главна женска роля), и на Робърт Де Ниро са зашеметяващи; и стигаме до може би най-добрия филм на режисьора – „Американска схема„, който си беше един самобитен безплатен курс по актьорско майсторство. Крисчън Бейл, Ейми Адамс, Дженифър Лорънс и Брадли Купър направиха едни от най-силните роли в кариерите си избщо. Казано накратко – във филмите на Дейвид О. Ръсел, актьорите играят толкова добре, че почти не се забелязва режисьорският му почерк.
В „Джой“ обаче историята този път е концентрирана само върху един персонаж. „Джой“ е един от малкото филми на Ръсел, в които имаме само един главен герой.
Актьорският състав. Дженифър Лорънс е само на двадесет и пет години. Има един „Оскар“, още две номинации, сега може би предстои трета. Във всеки един от тези филми, в които е номинирана за „Оскар“, ясно и категорично ни показва каква многопластовост има в нея като актриса. В „Зимен дар“ играе момиче, което иска да опази семейното достойнство, в „Наръчник на оптимиста“ отлично пресъздава образ на емоционално незадоволена жена, в „Американска схема“ ни забавлява като ни представя общоприетата представа за американската домакиня.
Тук, в „Джой“ тя изнася целия филм на гърба, като синтезира всеки един от изброените по-горе характерни черти на героините и от предишните и филми. Тя притежава качествата, на които можем да наречем една актриса звезда-талант и красота.
Поддържащи роли във филма имат Робърт Де Ниро и Брадли Купър. За съжаление Робърт Де Ниро не „блести“. Повечето от филмите му през последните 10 години са комедии, които нямат кой знае какви художествени достойнство и които не позволяват таланта му да се разгърне в пълна степен. Брадли Къпър пък играе с нежаление, очевидно все още опиянен от руския шейк, което пие всеки ден.
В крайна сметка, „Джой“ не е лош филм, но не блести с кой знае какво, с изключение, естествено на Дженифър Лорънс. Особено любопитен обаче е първият половин час от лентата. Ако се вгледате внимателно, може би ще усетите, че това е един дълъг своеобразен епизод от някоя сапунена опера. Въпреки това творбата на Дейвид О. Ръсел е подходяща за хора, на които им се гледа нещо неангажиращо и разбира се, че е задължителен за феновете на Дженифър Лорънс.
