Един от абсолютно най-добрите сериали за 2024г. Малък, стегнат, сериозен и нагърбен с много история. „Невинен до доказване на противното“ е базиран на роман от 1987г., по който е създаден филм с участието на Харисън Форд, през 1990г. Най-важното нещо тук е – да не си чел романа, да не си гледал филма и да се спасиш от спойлерите в нета. Успееш ли, „Невинен до доказване на противното“ ще се превърне в любимия ти сериал тази година.

Сам по себе си номинираният за Оскар Джейк Джиленхол е природна сила и истински хамелеон. От неговият Джак Туист в „Планината Броукбек“, през планината от мускули в римейкът на „Крайпътна къща“ от 2024г. до очарователния прокурор/обвиняем в „Невинен до доказване на противното“. Джейк може всичко и продължава да бъде магнит за зрителското внимание.

Успешна прокурорка е жестоко убита. С разследването по делото се заема колегата и Ръсти (Джиленхол). Докато не става ясно, че е имал извънбрачна връзка с нея. И от обвинител, става обвиняем.

Толкова е нужно да знаеш, за да подпалиш искрата и да решиш дали ще му дадеш шанс или не. Узнаеш ли повече, ще започнеш да губиш частички от прекрасния сценарий и дълбоко нюансираните събития, които екранът ще ти даде. Сезонът е от едва 8 епизода, но те са толкова напрегнати, толкова изпълнени със съдържание, предположения и разлистване на пъзела, че ще отлетят, като миг. Още премиерата заковава вниманието и зрителя вече е спечелен! Всеки позволил си този първи епизод няма да може да откъсне очи и ще иска да стигне до финала. Да разкрие престъплението и да разбере кой е убиецът.

Съдебните драми са тежка материя. През последните години Холивуд и бумът на стрийминг гигантите успяха да ги превърнат в печеливш и желан жанр. „Как да ти се размине за убийство“ с Виола Дейвис бе крайъгълният камък, който изля основите на съвременните, съдебни трилъри. Интелигентните адвокати не са това , което бяха. Нахалните прокурори – също. И случаят с „Невинен до доказване на противното“ не е по- различен. Историята е конструирана изключително деликатно и внимателно. Проблясъците от миналото и връзката на Ръсти и Каролин са красиви, болезнени и тежки. Те успяват да послужат и за разбиране на вътрешната му борба и ситуация, в която се намира, и за  неоспоримия му мотив, който да го превърне в обвиняем. Поредицата ни посочва директно само още един друг заподозрян. Може би най-близко до „директен“ опит да ни бъде подхвърлен такъв е прокурора по делото, но дори там нещата са доста деликатни. „Невинен до доказване на противното“ успява да даде мотив за извършване на престъплението на буквално всеки от основните играчи. И Ръсти, и жена му, и дъщеря му и прокурора и синът на Каролин и бившия и съпруг и дори един затворник, пъхнат в килията по нейно дело. В даден момент започваме да осъзнаваме, че жена му има мотив да я убие- аферата на съпругът и. Двете деца също. Причината е идентична. Синът на Каролин е изигран блестящо и достатъчно въздействащо, за да посее съмнението и въпросът- „възможно ли е хлапето да се е отървало от собствената си майка?“

С напредването на епизодите фронтовите линии се оформят все по-ясно- Ръсти и прокурора ще се борят за спасяването на собствените си кожи. Единият за да докаже  предполагаемата си невинност, а другия за да докаже способностите си и оправдае новия си пост в прокуратурата. Разграничителните линии между виновността на двамата все повече се размиват и идва момент, в който зрителя започва да допуска, че точно колкото Ръсти може да е виновен, точно толкова може да бъде и прокурора. Просто може би незнаем достатъчно.

Паралелно на тези събития започва да се обезличава възможността за виновност първо у дъщерата на Ръсти, а след това у сина му. Те някак отстъпват на заден план за да дадат възможност на възрастните да се избият. А именно при тях „доказателствата“ за евентуалната им виновност набъбват. Мотивът на майката започва да придобива все по-смислени очертания, а този на Ръсти да не прави нито крачка назад, нито крачка на пред. Тогава някъде е може би моментът, в който си дадох сметка, че създателя на този сериал е създател и на „Отмяната“ с Никол Кидман и Хю Грант. Там се занимавахме с едно убийство и виновността на основния заподозрян Хю Грант. Който можеше да бъде всичко друго, но не и убиец. Възможно ли е тук той просто да повтаря схемата? Склонен ли съм да допусна това? Истината е , че не. Холивуд не е толкова глупав и това би било самоубийство. Имаше един миг, един единствен миг, в който допуснах, че може би все пак Джейк Джиленхол я е убил. И той дойде веднага след присъдата. В тези финални кадри се замислих, ами време е и това би бил стойностен финал сега. И когато потънахме в заключителния обрат, когато истината започна да изплува, всъщност осъзнах, колко прекрасен сериал съм изгледал. Колко ме е плел, въртял, сукал и заблуждавал във всеки един епизод. И как разбира се, че виновния е пред очите ми през цялото време и разбира се, че той е част от основното ядро заподозрени. Разбира се, че той има изключително силен мотив, но разкриването, дойде, като гръм от ясно небе. И тогава дойде втория обрат, който превърна финалния епизод и последните кадри на сериала в незабравими.

Обичам един сериал да ме изненадва. Обичам, въпреки всичките ми усилия и природната ми интелигентност да уловя на къде духа вятъра, да предвидя хода на сценаристите, да сметна, че съм познал… да бъда преметнат. И то интелигентно. Обичам! Това са красивите сценарии и това са историите, които могат да предизвикат зрителя да потъне в тях и да бъде тотално обсебен.

Няма как да разпознаете убиеца в „Невинен до доказване на противното“! Да подозренията ви ще минат и през него, но точно той ще угасне в един момент и ще даде възможност на останалите да продължат да ви заблуждават. И ще успее. За да може финалната поредица от обрати да изтръгне истинска усмивка на възхита и възторг от видяното.

„Невинен до доказване на противното“ дава поредното феноменално изпълнение на Джейк Джиленхол, който със своята заключителна реч ще извиси актьорските си възможности до неочаквани висоти. Той ще бъде причината да започнете да гледате сериала и той ще бъде причината да се усмихвате от удовлетворение след неговия финал. Да историята също ще ви надхитри. Ще ви е дала всичко, но ще ви е преметнала въпреки това. Абсолютно успешно.

Съдебните драми носят един особен вид очарование. Те вадят пред очите ни, колко крехка е свободата и как едни хора, едно жури може да преобърне съдбата на един човек завинаги. С едно свое решение. Което има точно 50% шанс да бъде абсолютно погрешно. Как се живее с мисълта, че е възможно справедливостта да не е възтържествувала? Как се живее с мисълта, че е възможно да не си осъдил/ оправдал правилния човек? И как човек преглъща такава тежест, продължавайки да живее с нея в съзнанието си?

Когато на финала виждаме семейството по начина, по който го виждаме, идват и купищата морални въпроси. Може ли човек да продължи нормално живота си, след като вече е преживял това? Бихме ли могли да се усмихваме? Да се наслаждаваме на дните ни? Да лежим на тревата докато слънцето гали косите ни? Бихме ли могли да бъдем хора и да черпим всеки ден с пълни шепи? Какво ще стои зад усмивките ни? Какво ще стои зад греещите ни очи? А какво ще има дълбоко в душите ни, където това минало ще бъде изтласкано и ще опитваме да погребем?

„Невинен до доказване на противното“ е урок за това, колко ценно е правосъдието. То трябва да овъзмезди онзи, чиито живот е бил отнет. То трябва да овъзмезди онзи, който се е наел да докаже вината. То трябва да овъзмезди роднините на убития и близките на обвиняемия. Правосъдието трябва да сработи за всички. И ако то е неспособно да вземе осъзнато решение, колко ли съдби ще пречупи с това свое движение?

Във финалните пледоарии и на обвинението и на защитата става ясно, че едната страна издиша. И то много. Че доводите и нямат юридическа стойност. Тогава, присъдата почва да прозира в думите и на двамата юристи. И докато симпатизираме на Ръсти и ненавиждаме прокурора, не можем да им отречем, че думите им в този финален момент са блестящи. Точно на място. И са най-доброто, което и двамата могат да направят с онова, което разполагат. Оттам насетне всичко е в ръцете на съдебните заседатели.

„Невинен до доказване на противното“ е най-доброто преживяване в този жанр за годината. Еуфорията след неговия финал ще изтласка спомените за другите добри сериали и точно, както аз в момента мисля и не се сещам, така и вие просто няма да си спомняте друг толкова добър.

Защото винаги имаме нужда от надежда. Защото вярата в правосъдието крепи желанието ни да живеем в правова държава и да бъдем пазени. Да спазваме закони. Защото всяко престъпление, трябва да получава обвиняем и да има наказание. Защото едно убийство не може да остава неовъзмездено. Защото истината трябва да възтържествува. Защото семейството е преди всичко. И никой и нищо не може да наклони баланса в семейството в една или друга посока, освен членовете му. В семейство се раждаме и семейство умираме . И връзките в него са такива, каквито през целия ни живот не успяваме да създадем навън.

Семейството е Любовта. И подкрепата. И разбирането. И доверието. И закрилата.

И истината…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

2 × 1 =