Непретенциозен, но зрелищен. Понякога зрителите имаме нужда да видим такъв филм. Не дълбок, не разтърсващ, не емоционален, не супергеросйки. Непретенциозен и зрелищен.

„Дефилето“ (The Gorge) е точно толкова силно попадение, колкото… никой не очакваше. Трейлърът и тези лилаво-червени земи, визуални ефекти с качеството на осморазряден филм и главни актьори, които са на ръба на това, да бъдат наречени звезди.. всичко водеше посоха „нищо особено“. „Дефилето“ (The Gorge) всъщнпост е прекрасен филм, за прекрасна вечер у дома, пред малкия екран, в приятна компания и без ангажимент за разходка до близкия кино-салон или каквото и да било.

Майлъс Телър е достатъчно популярно лице, с което вече сме се сблъсквали в „Дивергенти“, „Фантастичната четворка“ от 2015г. и „Топ Гън: Маверик“. Някак обаче обикновеното му излъчване и отсъствието на осанка на суперзвезда го поставят непрекъснато на втори план.

Аня Тейлър- Джой от друга страна последователно засне „Вещицата“, „На парчета“, „Дамски гамбит“, „Викингът“, „Менюто“, „Фюриоза: Сага за Лудия Макс“ и „Дефилето“ (The Gorge).

Още в самото начало на филмът, „точния мерник“ на двамата е поставен на изпитание и сцените с резултата са прекрасни и наистина впечатляващи. Набързо е скалъпена фабулата, която не блести с особена оригиналност, но е достатъчна за да се настроим за предстоящия екшън и да любопитстваме.

Първите стъпки на двамата герои са опознавателни, както за тях самите, така и за зрителя през техните очи. Красотата на уединението, гората, безкрайното небе и мистериозното дефиле там-долу, придават неочаквано очарование на това място. Много бързо на човек му се приисква да е там и да потъне в това спокойствие и връзка с природата.

Контактът между двамата и разгръщането на характерите в общите им сцени, са едни от най-страхотните моменти в целия филм. Аня е силна героиня. Никога не е играла крехка и ранима дама, въпреки способността си да го прожектира. Тук тя отново е бунтарка, инициативна, готова да прекрачва правила и да направи живота си една идея по-приятен. Майлс от друга страна разгръща потенциал, какъвто не сме виждали. Младият мъж е постегнал фигурата си, понтарупал е мускули и е готов да демонстрира своето мъжество по начин, по който зрителя много лесно да го хареса.

Чисто човешките отношения между двамата, първите искри и закачки, начинът на комуникация от разстояние дори, са истинска наслада за окото. Често се улавях гледайки тези сцени, да съм потънал в широка усмивка от умиление и разбиране на потребностите им, удоволствието от компанията им и желанието да са наоколо.

Когато екшънът започва и първите същества от Дефилето започват да се катерят по скалите нагоре, „Дефилето“ (The Gorge) навлиза в своята ключова част. Филмът се подготвя да разкрие тайните си пред нас и да ни покаже всичко. Всички сцени до излизането от Дефилето са непрекъснат, зрелищен екшън, много слаби визуални ефекти и страхотна, операторска работа.

Сценографията на света в дефилето е изключително слаба. Цветовете, пушеците и мракът са доста простичко измислени и пресъздадени на екран. Това е гледано, гледано, повтаряно и похилядно в толкова много филми, че цифрата не може да се побере в главата ми. Идеята за „съществата“ и тяхната визия е една идея по-различна, но в никакъв случай не е нещо невиждано до сега („Часът на чудовището“, ентите във „Властелинът на пръстените“ и др.) Поведението на героите на Аня и Майлс, чистите им актьорски изпълнения превръщат тази част от „Дефилето“ (The Gorge) в гледаема и дори приятна. Сцените, в които се пазят гръб в гръб с насочени пушки наред са страхотни. Движенията на актьорите и тази скоростна камера, която ги обикаля, различните ъгли и непрекъснатото движение на снимащия, създават усещането за истинско зрелище и епизод, който е МНОО ЯК! Задълбавайки в истината за случващото се и случилото се в Дефилето, историята отива по дяволите и ти става изключително безразлично за „всички тайни“, които те ще разгадаят. Тази „мистерия“ превръща „Дефилето“ (The Gorge) в абсолютен, второразряден филм и единствено страхотните изпълнения на актьорите, изключителната операторска работа и добрите екшън епизоди, успяват да го задържат на повърхността.

Ще станем свидетели на едно безумно преследване с джип, което ще преобърне законите на гравитацията и ще запрати екшънът в следващото ниво. През цялото време героят на Майлс се справя изненадващо добре, но Аня е истинската звезда на филма. Крехката и фигура, бялата и кожа и безкомпромисното и поведение многократно ме накараха да си спомня за младата Анджелина Джоли (от времето на „Лара Крофт: Томб Рейдър“) и Мила Йовович (и нейните години в поредицата „Заразно зло“). Аня е точно толкова корава и самоуверена в своето поведение и в екшън епизодите е брутален боец. Позицията на тялото и, всяко замахване, стоическата физиономия, когато е нужна, я превръщат в истинска BAD ASS BITCH, която все пак съумява да запази своята женственост и нежност.

Излизайки от Дефилето навлизаме във финалната част на филма и обратите започват. Екипната работа на нашите герои поставя началото на края и онова, което предстои е очакван, но стойностен завършек на историята. Да „квадрикоптерите“ бяха сравнително евтини дронове, които трябваше да оставят усещането за убийствени, бойни машини, а се провалиха. Но сцените с тях са достатъчно въздействащи, че да накарат зрителя да оцени старанието на режисьора и оператора зад кадър.

Голямото БУМ, към което неминуемо вървяхме, ни даде една красива сцена с унищожението на един хеликоптер и евентуален страх от загубата на главен герой.

Последвалите заключителни сцени бяха бързи, стегнати и достатъчно красиви, че да затворят историята подобаващо и да си тръгнем с усмивка. Писмото, което тя намери в палтото си и трябваше да отвори, в случай че той умре. Неговото съдържание и особено тази (не)очаквана среща на самия финал, ще извикат усмивка на истинско задоволство върху лицето на всеки зрител. Един надпис и един заешки пай ще затвърдят усещането, че сме гледали един прекрасен филм, който ни е дал едни 2 часа изпълнени с искрено забавление, носейки ни различни емоции. Все положителни.

„Дефилето“ (The Gorge) е от онези филми, които киното отдавна не прави. Нови, с простичък и стегнат сюжет, впечатляващ актьорски ансамбъл и добро, техническо изпълнение. А зрителите понякога имаме нужда точно от това- един непретенциозен и зрелищен филм. „Дефилето“ (The Gorge) е именно такъв.