Ужасно отдавна не бях излизал от кино салона бесен. Ама толкова издразнен, че да искам Стивън Спилбърг и компания да ми върнат загубените 2,5 часа от живота ми. Да, точно Стивън Спилбърг. Носителя на Оскар.

Далеч преди да вляза в кино салона бях наясно със себе си- Спилбърг е режисьор, чиито филми никога не са били фактор във формирането на мирогледа ми. Да, той има прекрасни попадения, които са оставили следа в световната история, но всички те са преодолими и остаряващи зле. Има и изключения, да! „Мюнхен“, „Линкълн“, „Боен кон“ и „Списъкът на Шиндлер“ са филми, които са оставили дълбок отпечатък и никога, няма да бъдат забравени. Но „Индиана Джоунс“, „Джурасик Свят“, „Завръщане в бъдещето“ са заглавия, които са ужасно остарели и времето е изтъркало усещането от това, което те са били някога. Спилбърг не е от онези режисьори, които да носят еднакво усещане през десетилетията. Ефектът от филмите му през годините намалява стремглаво. Неминуем бе момента да достигнем до филм, като „Денят на истината“. Който всъщност е денят на самоубийството на Спилбърг.

В съзнателния си живот съм гледал твърде много негови филми. Твърде много. Не помня да съм гледал по-слаб негов филм, но може би не помня да съм гледал по-слаб филм на легендарен режисьор от много, много години насам.

„Денят на истината“ е обидно тъп.

Манията на Спилбърг по извънземните му носи слава и култов статут сред феновете на подобен род филми. „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“ са крайъгълен камък и истории, които киното помни половин век по-късно. „Денят на истината“ е филм, който киното ще забрави утре.

За да бъда тотално откровен и да не спестя нищо от абсурдностите на филма, предупреждавам от сега, ЩЕ ИМА СПОЙЛЕРИ!!!

В „Денят на истината“ извънземните не идват. Или поне не съвсем. Те са дошли, но ние незнаем. Но ще разберем. Но не в реално време, а в ретроспекция. Ще видим точно едно извънземно на живо. Нито повече, нито по-малко. Причината да го видим остава неясна. Но за това, малко по-късно.

„Денят на истината“ е филмът, който показва нещо немислимо- Стивън Спилбърг, работейки в любимия си жанр, е забил някъде в изминалото хилядолетие. Преди да достигне до финалната част на историята и реално да обясни, какво се случва на екран (макар и частично), режисьорът прави немислимото. Той мъчи зрителите, карайки ги да чакат големия момент, в който ще им покаже нещо или ще видят друго или ще разберат трето. Но „Денят на истината“ е филмът, който кара зрителя да чака и да има търпение, за да получи голямата отплата. Която в този случай, е абсурдна и обидна.

Емили Блънт вижда птичка и отключва свръхестествени способности. Джош О’Конър има свръхестествени способности и е откраднал нещо. Колин Фърт владее силата през един магически кристал. И изглежда е лош. Колман Доминго е по-слабия добър, който владее организация, която пази Джош О’Конър от Колин Фърт. Или поне така изглежда на повърхността. Всички се движат от точка А до точка Б и изглежда сякаш целта им е откраднатото от Джош. И кристалите. Които сякаш са 3.

В хода на „историята“ Емили Блънт разбира силата си- поглеждайки някой, тя узнава всичко за него. Джош може да разбира езикът на вселената, чрез математика. Например, езикът на извънземните му говори на английски. Колин Фърт се включва в телата на избрани хора, чрез кристала на силата. Колман Доминго е добряк, който почти не изяснява своето съществуване. Всички трябва да се съберат на едно място за да излъчат новина по телевизията и светът да разбере всичко. А какво е всичко- извънземните са идвали и правителството е покривало случаите. Това е прекрасно, но Стивън Спилбърг вече ни го е показвал през 1977г. в „Близки срещи от третия вид“. Тук нещата са осъвременени и адаптирани към 2026г. Но целта е същата. И е АБСУРДНА. И когато на финала от един саркофаг, който ужасно много прилича на нещо, от което Бритни Спиърс излезе на сцената на MTV VIDEO MUSIC AWARDS през 1999г. и извънземното се изправя в цялата си впечатлителност… то проговаря. И Джош О’Конър го разбира. Прошепва го на Емили Блънт и преди тя да го каже на света, филма свършва. И ние никога не разбираме истината.

Филмът не носи нищо. Актьорите нямат никаква химия помежду си. Екшън почти няма. Наличния е абсурден. Визуални ефекти почти няма. Наличните са бутафорни. Анимираните животни са по-зле от тези в „Господари на вселената“. Препратки в миналото, срещи като деца, връзка без обяснение, присъствие на извънземни без цел, мотивация на героите, мотивация на извънземните, разбиране на движението… нищо от това няма значение. И Спилбърг не отдава такова на нищо. Той просто е решил да създаде един филм, в който да провокира въпроси. Да не дава отговори. За да може да достигне до финала, в който да покаже едно извънземно и филмът да свърши.

„Денят на истината“ има 2 неоспорими качества. Емили Блънт има 2 сцени, в които актьорките и умения избухват, като супернова. Никога не съм виждал актрисата толкова потънала в емоционалното състояние на обезумялата си героиня и толкова въздействащо пренасяйки го върху емоционалното състояние на зрителя. НИКОГА!

Стивън Спилбърг и оператора Януш Камински работят заедно сякаш от зората на киното. В „Денят на истината“ Януш отново стои зад камерата. Усещането за документални сцени от близкото бъдеще, които са се запечатали в съзнанието на зрителите завинаги от „Специален доклад“ с Том Круз… е тук. Точно, както през 2002г. операторът даде една болезнена визия на бъдещето, тук в „Денят на истината“ поне в 2-3 от сцените, усещането за същата тази визия се връща, благодарение на неговото майсторство.

„Денят на истината“ е абсурден, обиден, болезнен и невероятен филм. Невероятен, че през 2026г. един от най-легендарните режисьори в Холивуд е получил $115 млн. за да създаде този празен, разпилян, недомислен и бавен филм. Зрителите в наши дни очакват да бъдат хванати за гушата на 5-тата минута след началото. Ако 120 мин. по-късно човек все очаква да…. чака развръзката все още и да се подготвя за нея… тези способности в ходещите на кино умряха отдавна. Съвременния зрител е разглезен и свикнал режисьора да се грижи за ангажираността му и да получава непрекъснато причина да остане пред екрана. Не да чака. И определено не, за да получи малоумната развръзка на „Денят на истината“.

Обиден филм. Най-зрелищното разочарование за 2026г. до момента.