Spin-off поредицата за Дарил успя много бързо да докаже едно. Огромният брой герои в основния сериал е успял да го задуши в последните му години. „Живите мъртви“ не знаеше какво да прави с много от тях. Те просто спряха да бъдат хора. Много отдавна.
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ затвърди идеята на първия си сезон- колкото по-малко главни герои имаш, толкова по-фокусирана и човешка, ще бъде историята ти. Сериалът е разкошен. В този втори сезон епичния размах и красотата на Франция бяха изведени на преден план. Но в него имаше нещо, което много… много отдавна не бяхме виждали в основния сериал. Имахме спомен от времето на избухването на пандемията. Лувърът… тази емблематична сграда, която толкова много филми и истории са изследвали. Помня едни страхотни сцени в „Ангели и демони“ с Том Ханкс, които се развиваха там…. Връщаме се повече от 12г. назад във времето и ще преживеем първия сблъсък със зомбитата на един ключов герой от сериал. Красотата на отиващия си свят и неговите удобства, които хората някога са били приели за даденост. Силата на Лувъра, пълен с хора и нашият герой в светлина, в която никой не е и предполагал, че ще го видим. Онази нощ го е белязала завинаги. Онази нощ го е прекършила така, че да се превърна в онова, което е в настоящето.
Спомените от времето на апокалипсиса и дори преди него, бяха ключов похват в първите сезони на „Живите мъртви“ и някак с времето поредицата се дистанцира от него. Така ни припомняше, какво са загубили нашите герои и същевременно с това ни запознаваше с тяхната история. В даден момент това започна да липсва. Те просто бяха толкова много…
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ продължава да ни дава незабравими, природни кадри. Колко красив е света, след края на цивилизацията! Колко много сила има в залеза и отблясъците, които той хвърля върху замъка и заобикалящата го вода! Колко голям всъщност е този свят! Мащабни кадри на открити пространства, които карат човек и неговите проблеми, да изглеждат нищожни. Айфеловата кула, триумфалната арка, Лувъра… всички емблематични сгради за Франция ще минат през очите ни в един по-различен вид и във време, в което тяхната сила и стойност е останала някъде назад в годините. Сега те са руини…
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ продължава да гради своя митология и да превръща своите герои в новите Рик, Шейн, Саша, Глен… Вече ти наистина те е грижа за сестра Изабел, а това, което тя ще направи с Дарил е истински подвиг. Бялата брада на Фалу Букар вече значи нещо за теб, а когато сериалът обръща внимание на човешкото в него и му дава другар… героят заблестява в неочаквана светлина. Лоран вече е ключов герой за теб още от миналия сезон. А злодея Кордон преживява една от най-прекрасните трансформации в хода на сезона, каквато не сме виждали от… появата на Нийгън може би? Той започва, като брутален злодей и завършва, като тотално изкупил греховете си добряк. Жене е титанично подобие на злото в Нийгън, но същевременно с това е много, много различна. Тя е фина, очарователна и точно толкова безкомпромисна, като размахващия бухалка пич от основния сериал.
Разбира се във фокуса на събитията са Дарил и Керъл. Нашия герой продължава да носи духа и усещането за бунтара с нежна душа от основния сериал, но вече примесена с нещо ново. Нещо различно. Франция, тези хора, тези съдби са въздействали на възприятията му за света и него самия. Видяхме нещо невиждано в основния сериал- БАНЯ. В този сезон ще видим още нещо, което дарил НИКОГА не е правил в “ Живите мъртви“. Ще го видим само веднъж. Но Керъл ще го изрече на глас пред него и това ще промени усещането ви за героя. Завинаги. Дарил има огромно сърце и след всички тези години, в които е мислил за другите и се е борил да оцелее, Франция го е накарала да поглежда и към себе си. Да се разкрива. Макар и мъничко. Да показва чувства, да има емоции по начин, по който не го е правил до сега. И преди всичко Дарил не спира да носи в себе си желанието за справедливост. За добро.
От друга страна Керъл успява да блесне по начин, по който много отдавна не сме я виждали. Тя ще прекоси света за да намери своя приятел. Отношенията между двамата никога не се превърнаха в нещо повече и тази жена успя да представи приятелството между мъж и жена на малкия екран по начин, по който май не помня да съм виждал. Нея я е грижа. Тя го обича истински и той е приятелят, който и е дал повече от всеки друг. За това Керъл ще направи нещо, което ще преобърне хода на сезон и ще предизвика едно пътуване отвъд океана, към непознатото и към Дарил.
Срещата им е точно толкова неочаквана, колко тръгването и. А борбата им да се върнат у дома и да измъкнат Лоран ще припомни на всеки фен, защо толкова много обича „Живите мъртви“ и колко още живот има в тази вселена. Много!!! Дарил във Франция показа красотата на света така, както основния сериал някога ни показа красотата на Америка. „Живите мъртви: Мъртъв град“ никога не успя да се превърне в нещо различно от продължение на сериалът майка. Но „Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ закова усещането, че това е нова история, в нов свят, с неочаквана визия, каквато не сме виждали. И да с познатите герои, който толкова обичаме.
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ е изключително красив. Вниманието към детайла и желанието всеки епизод да ни даде епичен кадър с изключителен размах, който непрекъснато да ни влюбва в този свят, са сред основните виновници за успеха на поредицата. „Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ успява да спре и да даде време на всеки герой да блесне. Има мигове за глътка въздух, има мигове за история и има много моменти за истинските „Живите мъртви“. Зомбита, кръв, черва и непрекъснато тегнещата опасност от възможната смърт.
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ успява да постеле по брилянтен начин своя трети сезон и той вече има всички шансове да започне да се развива на два континента в съвсем различни и нови локации. При все това, въпреки цялото безумие на събитията, в своя финал, сезонът не изневерява на себе си и дава на всеки по нещо.
Ще видим буквално всички герои, събрани на едно място. Ще станем свидетели на може би най-мащабния екшън епизод, който и двата сезона са ни давали до момента. Ще видим и неочакван обрат, който ще ни припомни, колко много значат един за друг Дарил и Керъл. Ще влезем и в един тунел, който ще даде ужас от ново измерение. Такъв, какъвто „Живите мъртви“ не са ни давали. Ужас, който да ни припомни, че най-голямото зло в този свят не са „гладниците“ (както ги наричат във Франция), а живите. Онези, които са оцелели и сега са готови на всичко.
Финалният епизод започва по един изключително красив и човешки начин. Толкова лек и толкова емоционален. Една китара, една песен и двама герои, които ще потънат в мига. И Дарил, който ще запее. Непохватно! Точно толкова недодялано и очарователно, както само той си може. И емоциите ще вземат връх, а всеки зрител ще види това в очите му.
В своя финал, епизодът ще остави огромна врата за сезон 3 и за разлика от завършека на миналия сезон- тук няма красота. Няма мащаб, няма природа, няма естествена светлина. Има Дарил и Керъл, както винаги ги е имало. И там някъде далеч от тях , отвъд океана, един самолет и двама души, чието приключение в следващия сезон, ще бъде фактор, не по-малко важен, от излизането от този тунел на ужасите.
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ надгражда своя предшественик и затвърждава идеята, че „Живите мъртви“ успяха. След края на основния сериал, вселената запази герой, който е способен да изнесе нова поредица на плещите си. А когато му дадеш партньор… тогава вече може да преобърне света.
„Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ е най-доброто, което “ Живите мъртви“ са ни давали от ужасно много години насам. И в неговия финал остава желанието за още. Да искам да видя, какво предстои. Да ги видя спасени. Щастливи. Да стана свидетел на следващата глава в историята им. Нещо, което сериалът майка успя да угаси в своите фенове през последните години. „Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ успешно поправя тази грешка. Дано „Живите мъртви: Мъртъв град“ да се поучи от успехът му и собствените си грешки. Защото тази вселена заслужава повече.
Поредицата, която през 2010г. заля телевизионните екрани е жива и в най-добрата си форма от много, много години. „Дарил Диксън: Книгата на Керъл“ дава заявка, че най-доброто за в тази митология тепърва предстои.
