„Кешбол“! Надписът „4 номинации за Златен Глобус“ ме посреща още от плаката! Премиера за България- 13.01 (тази седмица)! Спортна драма! Брат Пит!
Знаете ли, винаги съм си мислел че имам много странно отношение към спорта. Освен себе си познавам много малко други мъже, които практически не се интересуват от спорт! Не следя футбол, баскетбол, волейбол, плуване… Не ги и практикувам! Бях фен на фитнеса (когато беше модерно), вече не съм. И то отдавна не съм. Е обичам да карам колело, но това не се брои. А що се отнася до бейзбола…. няколко опита с бухалката, които съм имал като дете май не мога да отчета като нещо особено. И все пак…. Доста време се борих с нежеланието ми да гледам „Кешбол“! Спортна драма! За спорт, който ВЪОБЩЕ не разбирам! Не знам правилата! Не съм фен! Не ме и интересува! И единствената причина поради която пренебрегнах нежеланието ми, бяха номинациите му за различни награди, плюс изключително доброто отношение на познатите ми към филма. Е няма как! Ще се гледа!
Не искам да ангажирам никой със своето мнение. Няма как и да го направя! Ако не сте особено претенциозен и не сте гледали кой знае колко спортни драми, има вероятност да откриете нещо във филма. Нещо силно. Някакво послание (ама че изтъркано звучи)! Нещо, което мен не е успяло да впечатли!
„Кешбол“ проследява истинската история на един треньор по бейзбол на един губещ отбор. Познайте как свършва историята…. Брат Пит, Джона Хил, Филип Сиймур Хофман…. Да ама не!
„Кешбол“ е филм, който се движи по ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА формула, която сме гледали хиляди, пъти! НЕ ХИЛЯДИ- милиони пъти! Тя е:
1) Имаме губещ отбор на дъното на кариерата си.
2) Имаме амбициозен треньор, който ВЯРВА в невъзможното
3) Имаме различна стратегия, за неговото постигане
4) Имаме възход, „като по чудо“ и достигане почти до върха
5) Имаме огромна пречка, за да няма пълно щастие
6) И накрая разбира се имаме хепи енд под някаква форма!
Това са ТОЧНО шестте етапа на развитие във филма. Това са шестте етапа по които са се движили ужасно много спортни драми. Дори такива не за отбори, за отделна спортна личност. Веднага се сещам за „Късметлията“ с Ръсел Кроу, дъно, вяра, възход, хепи енд! Дори съвсем наскоро „Жива стомана“- дъно, вяра, чудо, възход, хепи енд! Не пълен хепи енд, но абсолютно задоволителен, такъв, какъвто да ни остави усмихнати и окрилени от това, че има правда на света! Това със събирането на най-големите „криваци“ за звездния отбор някак си не се получи убедително! Нито онзи със шината на крака, нито онзи, който хвърляше от земята нагоре, нито онзи дебелия, нито онзи стария…. КОЙ допуска такива играчи? Ок, истинска история… но кой ще ни докаже че ТОЧНО ТАКА се е случило? Че сценаристите не са обогатили, доукрасили и доразвили историята за да изглежда по затрогваща и по…. филмова? Дали наистина има треньор, който да ползва стратегия, която да му носи загуба, след загуба и после загуба, след това загуба… на пари, на време, на мачове, на играчи… И да ПРОДЪЛЖАВА с тази губеща стратегия? Дали наистина в реалния живот този треньор е изгубил толкова мача и е претърпял толкова поражения или са били 2-3, след което е сменил идеята и е започнал напред? Как може да знаем какво в същност е станало? И ако историята не е 100% базирана на истината, то тя тогава се превръща в поредната схема за за изтръгване на лъжливи емоции от зрителя.
Филмът върви изключително бавно, мудно мъчително за зрителя! Сцените на диалог, след диалог, след задкулисни игри между клубовете и пак диалог пълнят екрана през първите повече от 60 мин. непрекъснато! Взаимоотношенията между Брад Пит и семейството му са изключително бегло засегнати, а обичта и връзката с дъщеря му някак си виси за да изтръгне съчувствие от зрителя! До някъде успява. Но само до там….
Брад Пит НЕ ПРАВИ върховата роля в кариерата си. Дори напротив! Неговото изпълнение тук, мога да оприлича с напълно незаслужено награденото с Оскар изпълнение на Ръсел Кроу за „ГЛАДИАТОР“! Винаги съм се питал как може на този човек да дадеш Оскар за ролята му в „Гладиатор“ и не за тази в „Красив ум“? КАК?!?!?! Който и добър актьор да поставиш на мястото на Максимус ще даде прекрасно изпълнение! Ролята е такава! Историята е такава! Героят е такъв! Съвсем пресен случай- ЛИСБЕТ САЛАНДЪР/ Руни Мара от „Мъжете, които мразеха жените“- прекрасно изпълнение! Защо? Защото героинята е прекрасна. Външният и вид и малкото реплики, действия, сухото поведение и…. готово. Който и да поставиш на нейно място ще се справи не по-зле от нея. Тук случаят с Брад Пит в „Кешбол“ е същият: изключително изпълнение! Въздействащи очи, много силен хъс и вяра в това, което прави. Но какво от това? Кой не би се справил? Та дори това, с което актьорът е най- популярен не е дори загатнато в лентата. Неговият сексапил тотално отсъства. Не показва мускули, не показва тяло…. Преспокойно на негово място можем да поставим всеки друг сериозен актьор! И той определено ще хвърля столове достатъчно добре, ще бъде достатъчно сериозен или отчаян, ще държи кратките речи на Пит и това е!
Поддържащите роли са прекрасни. Но просто недоумявам какво прави името на Филип Сиймур Хофман на плаката на филма? Привлича зрители? Той има толкова малко екранно време и героят му така е „вързан“ от възможност за разлистване на характер и черти, че повече няма на къде! Джона Хил, като за първа сериозна роля в която го гледам определено гали окото! Дори за момент не улових идиотските му гримаси и действия от предишните му комедийни роли!
Филмът има огромни претенции да бъде история с послание. Истинска история, на необикновен човек, с необикновена вяра, постигнал невъзможното! Много такива личности се навъдиха в последно време и от необикновения, всеки от тях започна да се превръща в поредния и да не буди нищо друго освен отегчение у зрителя. Така си тръгнах и аз от залата, заедно с малкото зрители, които бяхме останали. Въпреки че трябваше да си тръгна окрилен от невероятното изпълнение на песента на дъщерята на героя на Пит, която бе изключително емоционален и кулминационен момент за неговия герой…. но тези негови емоции останаха неразбрани от мен!
Не ме разбирайте погрешно, „Кешбол“ НЕ Е лош филм. Той просто не е толкова добър, сериозен и различен, колкото се опитват всички тези критици и номинации и награди да ни убедят! Той просто е поредната спортна драма по позната схема, с добър актьор и прилична история, която обаче доста натежава и дори започва да буксува на моменти!
