Уважаваният български ортодонт проф. Валентин Мутафчиев разглежда наболели за обществото теми като пробойните в здравеопазването, липсата на навременнно и обективно правосъдие, задкулисието, корупцията, укриването на данъци, незаконните строежи и куп други нередности у нас в новата си публицистична книга „Гражданин с безсмислен вот“. Разгърнатите на страниците на изданието мисли на професора нямат претенциите да са готови решения, а по-скоро да щрихират проблемите, които измъчват независимия български „гражданин с безплатен вот“ (според първата публицистична книга на автора) – проблеми, за които трябва да говорим по-често и по-високо.

Колко негативно влияние оказват върху нацията ни липсата на адекватна стратегия и приемственост при изпълнение на стратегически цели? Защо безконтролното нарастване на болнични легла не бива да бъде подминавано с лека ръка? Каква е връзката между минималната пенсионна възраст, гражданските права и компенсациите?

В търсене на отговорите на тези и редица други наболели въпроси, свързани със съвремието и бъдещето на българина, един от най-изтъкнатите специалисти-ортодонти в България – проф. Валентин Мутафчиев – е написал втората си публицистична книга: „Гражданин с безсмислен вот”.

С прецизен анализ, но без да има претенциите, че предлага готови решения, професорът насочва вниманието на читателя към основните проблеми, пред които се изправя съвременното българско общество.

Освен безумията в правосъдната ни система и здравеопазването ни, сред разгледаните от Мутафчиев въпроси са още неграмосността, демографските проблеми, източването на здравната каса, проблемите в БДЖ, популизма на псевдозащитниците на природата, безработицата, пенсиите и заплатите, (не)разбирането на Истанбулската конвенция и др. Изложена е и активната позиция на автора за отварянето на Българската православна църква към хората.

В предговора на „Гражданин с безсмислен вот“ проф. Мутафчиев обобщава: „Пиша, защото истината е една, а ние сме много. Защото интересите на управляващи и опозиция се разминават с интересите на мислещите граждани с безплатен вот, пряко или косвено и с интересите на бедните и на богатите, с интересите на имагинерния „народ“, за които се вайкат всички политици.“

Проф. Валентин Мутрафчиев (1943) е родом от Трявна. Завършва Стоматологичен факултет – София и през 1971 г. започва работа като асистент в Катедрата по ортодонтия във факултета, където от 2007 г. е ръководител. Член и съосновател на Европейската и Световната федерация по ортодонтия, проф. Мутафчиев е и създател и ръководител на първата ортодонтска клиника у нас – „Валор“. Освен с дългогодишната си практика като специалист по ортодонтия и един от пионерите в прилагането на съвременните ортодонтски апарати и подходи в България, проф. Мутафчиев е автор и на 4 учебника, 5 монографии и над 100 публикации по ортодонтия, както и на поетичната книга „Извънбрачна любов“ (2009), публицистичния сборник „Гражданин с безплатен вот“ (2013) и автобиографичната книга „ДИРЯ. Моята ортодонтия“ (2016). Член е на Съюза на българските писатели и е почетен гражданин на Трявна.

Официалната премиера на новата книга на проф. Мутафчиев – „Гражданин с безсмислен вот“, ще се състои на 11 септември (сряда) от 18:00 часа в Театър „Българска армия“, зала „Миракъл“ (ул. „Георги С. Раковски” 98, ет. 5). За книгата ще говорят авторът, поетът Христо Ганов и проф. Милан Миланов. През септември проф. Мутафчиев ще представи книгата и в родната си Трявна.

Откъс от „Гражданин с безсмислен вот“, проф. Валентин Мутафчиев

Интеграция на БГРП (Български граждани от ромски произход)

Кой е основният проблем, който пречи на интеграцията на БГРП? Кои са причините за запазването и развитието на гетата? На първо място – държавата с нейните активно или пасивно действащи институции:

– Местната власт, която не осигурява спазването на реда и законите, като допуска, не контролира и не санкционира незаконното строителство и регистрацията на неговите обитатели. Ако постепенно се осъществи тази регистрация в гетото, системно могат да се установяват и отстраняват новодошлите. Те допълнително затормозяват стремежа за нормализиране на живота в махалата. Нужно е да се търси отговорност от служителите, даващи разрешения и осъществяващи контрол на строителството, както и на техните административни ръководители. И да бъдат санкционирани при допуснати неволни или целенасочени нарушения или бездействие.

– МВР, съдебната власт и данъчните, които неуспяват да създадат респект у нарушителите на реда и законите БГРП, с което косвено се стимулира чувството им за безнаказаност. Нужно е да се търси отговорност за пасивността на МВР, службите и данъчните към очевидно незаконно придобито имущество – къщи палати, скъпи коли и начин на живот на безработни личности или с недекларирани доходи (лихвари, крадци, разпространители на дрога, търговци на гласове). Обикновено тези дейности са известни не само на местните жители, но и на властта. За липсата на необходимата активност съответните институции също е нужно да носят отговорност.

На второ място – подходът към обитателите на гетото. Ясно е, че поставянето под един знаменател на нарушаващите реда и законите БГРП отблъсква останалите и убива желанието им да съдействат на властите. И обединява гетото. За да се намали то, е нужна помощ и стимулиране на свестните му обитатели. Тези, които осъзнават зависимостта си от гетото, проблемите, които им създава, и желаят да заменят мизерния с нормален живот.

Оставането в гетото носи „сигурност и закрила“ най-вече за нарушителите на реда и законите. Защитава безнаказаното незаконно строителство, ползването на комунални и здравни услуги, без да бъдат плащани. След като всички задължения и глоби могат да се покрият с безвъзмезден труд от гражданите без официални доходи. Поощрява консуматорите, които не работят, а живеят от кражби на чужд труд и имущество. Гетото приема неграмотността и обединява обитателите, които не разбират и не говорят български език. Според доклад на кампанията „Дом и сигурност“ на „Отворено общество“ през 2018 г. повечето цигани предпочитат да живеят в гетата, в които 200 000 къщи са незаконни.

Липсата на образование е общопризнат важен фактор за запазване на гетата. Изниква въпросът какво ще стимулира да се образоват родители и деца, ако продължават да ползват описаните „предимства“ на гетото.

Има ли смисъл да се полагат усилия за учене, ако децата нямат подкрепата на семейството и ромската общност? Особено при фрапиращите примери на житейски „просперитет“ от необразовани членове на гетото…