„ГОЛЯМОТО СКАЧАНЕ” – Живей, ако ти стиска!

от

апр. 20, 2014

1. Краят на началото
Помниш ли как се запознахме? Прости за белите петна в паметта ми, но вината за съществуването им е изцяло твоя. Ти нахлу в миниатюрната ми и недостижимо ограничена вселена, запали огъня на искрено приятелство и внесе топлина. Ти съсипа еднообразието, разказа ми за съмнително пъстрата страна на сивото ежедневие и ме погледна с надежда. Аз се наслаждавах на красивите ти очи. Безмълвно, замечтано, твърде влюбено. Повярвах в силата на прозрението, а не подозирах, че ще ослепея напълно. Вървейки без посока във вечна тъмнина, умът ми се сблъска с неприемливо високата преграда, която сърцето ти издигна. Опитах да премина, но без успех. Твоите сълзи ме принудиха да се предам в ръцете на убийствената самота. „Обичам те!” – прошепнах аз, галейки нежното ти лице. „Замълчи и ме прегърни!” – отговори ти с осезаемо разочарование. Да, бях глупак, но не защото избрах теб, а поради простата причина, че се доверих на чувствата си. Какво съм аз за противоречивата ти личност? Нужно огорчение? Непоносима болка? Поредният предател? Бленувана смърт? Буреносен облак в слънчевия й ден? Не ми отговаряй! Знам, че боготвориш мълчанието. То ми сподели повече, отколкото ти, мой прекрасен блян. Твоето „Не!” се понесе на крилете на тишината, целуна сърцето ми за „Сбогом!” и ме накара да усетя вкуса на смъртта, още преди да приема, че тя е логичния край. Ти си мираж в необятната ми душевна пустиня, цъфнало цвете в градината на неосъществените мечти. Защо не ми позволи да те откъсна? Заради него? Когато ви видях да се държите за ръка…да се смеете, опиянени от силата на възраждащите сетивата емоции…от очите ми потече еликсира на нещастието. Да, мелодията на тъгата ме побърква и само ти си способна да ме спасиш, да ме съхраниш, да ми върнеш онова, което така лекомислено и безразсъдно ми отне. Боже мой…нямах смелост да се боря докрай и, разбира се, загубих. Сега те напускам завинаги с обещанието, че един ден ще те намеря, за да слея устните си с твоите и да те придружа до острова на вечността. Обичам те! Тук пътищата ни се разделят…
Вечно твой: Тони

Той завърши предсмъртното си писмо и запали последна цигара. Димът обходи дробовете му, сякаш, за да се прости с миналото, със скъпия дом, с истинските си приятели. Часът настъпи. Тони грабна намачкания плик и докосна спящите си родители: „Благодаря ви за всичко! Сбогом!”. Той осъзнаваше, че ще им причини болка, но бе повече от сигурен в нежеланието си за живот. Когато стигна до дома на „ароматното цвете”, което назоваваше нежно с „Принцесо!”, Тони онемя. За пореден път, истината се изсмя в лицето му. Тя спеше в прегръдките на своята половинка. „Нали щеше да воюваш срещу света в името на нейното щастие? Е, принцесата ти го постигна! Но къде е мирът? Онзи вътрешен мир, който ще излекува дълбоките рани…?”. Мислите копаеха собствения му гроб. Той остави пропитото с неописуема мъка творение до входната врата и потъна в мрака.
Мостът бе пуст. В новогодишната нощ, хората празнуваха с близките си, споделяха незабравимото преживяване, даваха си романтични обещания, обръщаха гръб на продължителната самота. Тони се качи и направи няколко стъпки по ръба. Адът го примамваше с плодовете на спокойствието. Пулсът му се ускори, студът се противопостави на равновесието. Той реши да изчака отброяването на финалните секунди от катастрофалната година. „10…9…8…7…6…5…4…3…2…1!”. Живей, ако ти стиска!

2. Проглеждането
Новата продукция на режисьора Паскал Шамел „ГОЛЯМОТО СКАЧАНЕ” проследява дългия път от възможния край до новото начало, от ожесточената битка до заслужената победа, от ненавистта и омразата до безсмъртната привързаност към краткотрайно дългия живот. Историята ще ви направи част от кошмара на будното съвременно съзнание. Страх ли ви е да погледнете разпадащия се свят от върха на най-високата сграда? Ако отговорът ви е положителен – спрете дотук! Ако е подчертано отрицателен – заповядайте! Намирате се в най-близката до небето и най-отдалечената от твърдата земя точка на „Флийт Тауър”. Нека позная! Чудите се какво правите върху най-популярната за самоубийства постройка в най-популярната за самоубийства нощ? Да живее смъртта! Виждате ли мъжа на ръба на стълбата? Това е Мартин Шарп (Пиърс Броснан). Моля, запазете самообладание! Да, той бе обичан телевизионен водещ и внасяше палитра от многопластови цветове в сутрешния блок. Уви, престижният му образ изгуби имунитета си, след като се отпусна в силните ръце на страстта в компанията на непълнолетно момиче. Унижение окова крехката му душа в тежки вериги. Ето защо прочутата и прекалено колоритна личност е твърдо решена да осъществи елементарния си план, неизменно свързан с големия скок към острова на блажените. Няма ли кой да го спре? Момент! Надеждата е отново в играта! Представям ви следващия кандидат за бързо, около 5-7 секунди, самоубийство – Морийн (Тони Колет). Шарп се сдоби с досадна компания. Самотната майка действа импулсивно и губи търпение към всекидневната си безпомощност. Не, не прибързвайте с изводите си! Морийн обича болния си син повече от всичко на света, но нивото на поносимостта й към страдание е способно да покори всевъзможни рекорди. Границите се размиват, смъртта се тълкува като безболезнен начин за пространствено пребиваване, като неизбежен компромис в рамките на ограниченото човешко, категорично вътрешноприсъщо, царство. Готови ли сте за пътешествие до отвъдното? Изненада! Не очаквахте появата на трети кандидат за мимолетната екскурзия до прокълнатите гори на мъртвите, нали? Запознайте се с Джес Крайтън (Имиджън Пуутс). Отчаяната тийнейджърка е тук горе, защото любовта й обърна гръб по най-нецивилизования начин. И не само. Джес е дъщеря на енергично отхвърлян от обществото политик. Съдбата продължава да дълбае в чувствителната й вселена с острия си и необяснимо грубоват хумор. Името на сестра й присъства в списъка с обявени за издирване лица години наред. Резултат – нулев. Изход – самоубийство в новогодишната нощ. Убеден съм, че няма да ми повярвате, но отчитам увеличение в броя на бленуващите сладка смърт. Посрещнете с окуражаващи думи разносвачът на пици Джон Джулиъс, накратко – Джей Джей (Арън Пол). По първоначални сведения, екскитаристът и брилянтен ексвокалист на гръндж група е с диагноза „рак”. Имаме си победител в скромната надпревара за смислено оправдание. Хайде! Да скачаме! 3…2…Стоп! Време е за антракт! Между страдащите актьори в сърцераздирателния (моно)спектакъл се заражда необичайно приятелство. Вдъхновяваща емпатия подпомага развитието на спонтанните отношения. Членовете на отбора „Самоубиец” сключват сделка, според чиито условия никой няма право да прекрати земния си престой през следващите шест седмици. За да не се бавите, пресмятайки наум, ще обявя официално, че поредния знаменит ден за безкраен полет към неизвестното е 14 февруари – „Св. Валентин”. Ама че романтика, нали? Героите имат право да се насладят на финалните надписи. Дали заедно ще открият причина да продължат напред и да забравят за кървавия сценарий?

3. Финалните надписи
Продукцията на френският режисьор Паскал Шамел „ГОЛЯМОТО СКАЧАНЕ” надви конкурентите си и доказа, че процеса на предварително подценяване е знак за забавен ход на човешката мисловна дейност. В рамките на 30 месеца рецензентска практика и над 150 текста, аз не съм имал честта да се насладя на подобен комедийно-драматичен проект. Очакванията ми се лутаха без ясна посока, нещо ми подсказваше, че закъснелия премиерен продукт ще отмине незабелязано и ще се прости светкавично с родните екрани. Е, бях ненадминато прав и непоправимо заблуден. „ГОЛЯМОТО СКАЧАНЕ” плени сетивата ми, преобърна вътрешната ми вселена, накара ме да преживея спускането в тъмната бездна, без дори да се налага да стоя на ръба на най-високата сграда в страната. Коментирайки ритуала „самоубийство” и краткия път към успешното му осъществяване, Паскал Шамел издига в култ „акта на проглеждане”. Краят на началото? Или началото на краят? Вие избирате! Френският професионалист представя публична лекция на тема „Животът е прекрасен!”, залагайки на трагична ирония, необикновено и предизвикващо одобрение чувство за хумор, визуална чистота, висша форма на интелигентност и семпли, но доказано въздействащи, формули за съвършенство. Не, не съм свършил! За запомнящото се участие на лентата по българските киносалони се грижат също поучителна и изключително увлекателна история, многопластови и воюващи със съзнанието си герои, блестящ операторски стил на работа, разтърсваща режисьорска изява и отлична актьорска игра. Позабравеният Пиърс Броснан възкръсва с невероятна мощ и осезаем стремеж към върха на непобедимите. Останах впечатлен от плътното му присъствие, от вродения професионализъм, от неизчерпаемата деликатност и забележима тактичност. Пенсионираният Бонд се справи блестящо и спечели положителното ми мнение. Силни аплодисменти и за Имиджън Пуутс. Младата актриса надмина себе си и отбеляза нов рекорд в историята на филмовата си кариера. Естествена, самоуверена и адски талантлива, тя върви по пътя към бленувания успех, без дори да се обърне назад и да се сбогува с очи. Както в “Need for speed”, така и тук, Пуутс си партнира с Арън Пол. Той оправда очакванията ми и се присъедини към отбора на победителите. Доволен съм и от изпълнението на опитната Тони Колет.
Продукцията на Паскал Шамел „ГОЛЯМОТО СКАЧАНЕ” получава оценка 10/10, обвързвайки се завинаги с понятието изкуство. Да, смея да твърдя, че френският десерт бяга успешно от опасното влияние на американската (кино)империя и влиза в ролята на жизненонеобходима глътка свеж въздух за истинските ценители. Това бе краят на началото! Ваш ред е!