През 2021г. българката Мария Бакалова се превърна в първият роден актьор в историята, достигнал до номинация за Оскар. Тя бе отличена в категорията за поддържаща, женска роля.
Точно след 2 дни ще станат ясни номинациите за Оскар за 2023г. и случката ме накара да си спомня за Мария и фактът, че през миналата година по родните екрани мина филм с нейно участие, който получи много, ама много малко обществено внимание. Защо? Може би заради жанрът му- тийн хорър/драма/черна комедия.
Зареден с изключително ниски очаквания и с идеята, ще ще гледам осъвременена версия на „Знам какво направи миналото лято“, „Писък“ и „Градски легенди“, започнах филма. И почти веднага си спомних от къде ми е толкова позната главната мацка с плитките. Това е малката Ру от „Игрите на глада“, която Катнис погребва още в първия филм.
Група приятели се събират в отдалеченото имения на единият от тях. Решават да играят „Убийствена игра“. На един от тях ще му се падне да играе ролята на убиец, който след като изгасят лампите, ще трябва да убие някой, като го докосне по гърба. Жертвата, ще трябва да се прави на умрял, докато разкрият, кой е убиеца. Светлините гаснат, настава хаос и първата жертва пада.
Ролята на Мария е изненадващо голяма. Тя играе буквално втория най-важен и с най-дълго екранно време персонаж в целия филм. Изборът и обаче е спорен. Дали е наета заради способностите си или поради това, че е актриса с корени от източна Европа. Тя има достатъчно малко реплики, за да не и се налага да демонстрира кривия си акцент. Самият персонаж, който изпълнява, е от далечните краища на Европа. И да, нейната Бий има реплика и на български език. Въпреки това, съгласието и да изиграе този герой е риск. Бий е лесбийка и е във връзка със Софи. Въпреки това Мария се справя изненадващо добре с героинята си. Сцените и със Софи са изпълнени с еротичен заряд и тя не се свени в целувките, прегръдките и милването на екранната си половинка. Мария успява да бъде достатъчно странна и загадъчна през целия филм, за да задържа подозренията и върху себе си. Акцентът и буквално ми бодеше ушите през цялото време и не спрях да си мисля, колко работа и предстои за да излезе от клишето на Холивудската машина- „специфична актриса“ .
„Убийствена игра“ върви бързо, първото убийство пада достатъчно рано и истерията, хаосът и страхът превземат героите още в първите 30 мин след старта. От там насетне следва спирала от събития, всяко от които по-безумно и оплескващо положението, от предходното. До развръзката зрителя минава през поредица от съмнения. Стига до там, да се пита дали всъщност има жертви? Усъмнява се в същността на „играта“ и във всеки от героите (колко тривиално). Никога обаче няма да го напусне съмнението, че именно Мария Бакалова и нейната Бий, стоят зад всичко. А какво е всъщност всичко? Част от убийствата виждаме пред очите ни. При част от тях, убиеца е явен от момента на случването им. Тогава? Какво всъщност търсим и къде се лута зрителя? И може би точно там е най-големия успех на филма. Показвайки толкова много и буквално насилвайки зрителя да търси масов убиец, важния въпрос все бяга от зрителското съзнание. Има ли убийства? Възможно ли е да има масов убиец след всичко, което видяхме? При все това, има и убийство/а с НЕЯСЕН извършител. И именно там е разковничето. А то … не ни подминава и развръзката е приятна. Имаме обрат и да, него всъщност никой не го е допускал. Чисто и просто, защото дори маркетинговата стратегия на филма ни кара да търсим убиеца.
„Убийствена игра“ е една много приятна изненада в един жанр, изтъркан от употреба до мозъка на костите му. При все това този път имаме доста свеж и модерен поглед, а развръзката… сработва.
Мария Бакалова прави правилен избор с включването си в този проект, защото тук тя показва коренно различни възможности от онези, които широката аудитория видя в „Борат 2“.
„Убийствена игра “ с участието на родната, номинирана за Оскар актриса, обиколи кината в България през 2022г, благодарение на Александра Филмс. Филмът се представи изключително зле в боксофиса, поради вялата рекламна кампания от страна на разпространителя. А заслужаваше много повече.