По родните екрани циркулират все по-малко филми, способни да провокират желаниетона зрителя да отиде на кино. Там обаче все още стои новото „творение“ на режисьора М.Найт Шаямалан или иначе казано, най-успялото разочарование в Холивуд. Да правилно прочете! Няма друг режисьор в Холивуд, който да е по-успял и същевременно да е по-голямо разочарование за феновете и зрителите си от този. Седнал на успеха на „Шесто чувство“ от преди 20г. и 100% случайно получилият се „На парчета“  (за което основната заслуга е на Джеймс Макавой), Шаямалан не спира да бълва филм след филм и да разочарова почитателите на хоръра и мистерията.

Ще припомня само няколко от предходните му попадения. „Явлението“ разказваше за феномен, който караше хората да се самоубият. Всички знаем причината. „Селото“ разказваше за чудовища, живеещи в горите около средновековно село. Всички знаем , какво стана с тези чудовища. В сериалът „Servant“ имахме детегледачка със свръх способности и всички знаем, как се разви тази мистерия.

Тук Шаямалан не изневерява на подхода си. За пореден път той взима изключително мистериозна история. Провокативна, любопитна, такава, която да накара зрителя да иска да разбере, какво стои зад всичко това. Идеята е брилянтна и точна , реализацията е прекрасна. Запазена марка на режисьора е големия обрат и изненада на финала. С което той винаги се проваля освен в гореспоменатите два филма. Тук не изневерява на себе си и  отново се проваля с гръм и трясък.

Въведението в историята и пристигането в хотела за мечтаната почивка е добро. Няма мистерия, няма нищо свръхестествено, просто красиво, добро и увлекателно начало. Първите наченки на предстоящата лудост идват с особените служители. Посрещащия ги иконом, сервиращата питиетата и прекалено доброто им отношение. Дали там няма нещо? Следва първия припадък на жена. Всичко е наред, тя просто страда от епилепсия. Има добра причина за заминаване на плажа. Моментът с показване на вечерта ПРЕДИ пристигането им на брега, поставя в ръцете на режисьора най-силния инструмент за всяване на въпросителни и съмнения още с идването на посетителите на следващия ден.

Плажът и мистерията около него се завързват много бързо. Дори от трейлъра знаем много за случващото се там, но всъщност сме видели много малко. Шаямалан измисля всевъзможни начини да ни демонстрира летящото време. Похватите са добри и достоверни и да, те будят изумление и въпросителни. Но всичко е до време. Научаваме нещо, за което предполагаме още от трейлъра. Няма изход от плажа. Няма как да се върнеш назад. Няма как да преплуваш океана. Оставаш там , остаряваш и … умираш? В даден момент почваш да мислиш, че си видял достатъчно и знаеш всичко и Шаямалан няма нужда да ти подхвърля нови улики, какво всъщност се случва. То просто е ясно и ти искаш развръзката. Той ти я дава на доста по-късен етап. И тя е някак… двойна.

За да я коментирам, макар и малко ще премина в зоната на спойлерите  в следващия абзац!

ВНИМАНИЕ, ВЪЗМОЖНИ СПОЙЛЕРОИ!!!!

Ако все още си тук, значи си готов да допуснеш възможността да научиш нещо малко за отговорите.

Всъщност има начин да се напусне плажа и той е бил пред очите им през цялото време. Освен че е бил пред очите им през цялото време, начина да „го открият“ е бил в джоба на момченцето през цялото време. Някак безумно. Обаче допустимо. Причината за остаряването на плажа е точно толкова силна, колкото цветята изпускащи феромони и каращи хората да се самоубиват в „Явлението“. За капак на всичко, голямото разкритие на финала КОЙ, ЗАЩО и КАК стои зад всичко това, включително отиването им на плажа, е закодирано в 5-тата минута на филма. Леко ми напомни на финала на „Селото“ , където се оказа, че не сме в 17-ти век а сме в резерват в 21-ви век….. Изхода от плажа, причината за остаряването и причината да отидат тези хора там са логични, но безумни и разочароващи!

КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!

Шаямалан е майстор на това да създава изключителен съспенс и мистерия. Той умее да провокира зрителя и да отключва в съзнанието им желание да искат да разберат. Режисьора умее да изгражда истински мистериозни сюжети, които да връщат хората в кината отново и отново. Тук случаят е същия. Шаямалан има огромен проблем със своите финали. Тръгвайки си от кино салона тук си дадох сметка, че на тези изключително високи очаквания, на този повече от час мъчение и отгатване и лутане наляво или надясно, режисьорът трябва да пръдне в ковчег и от там да излезе Тутанкамон от плът и кръв, за да оправдае случилото се до момента. Вдигайки летвата на очакванията и измъчването на зрителите толкова много реално обезсилва финала. Каквото и да бе сложил Шаямалан за финал на тази история, резултатът щеше да е същия.

В един мометн дори се зароди идеята за „Генезис“. Че това е някакъв вид терапия в умовете на хората и всички ще излязат пречистени след нея. Уви, нищо общо.

Шаямалан е имал истински коз в ръцете си да превърне финала на своя филм в истински емоционален катарзис. Една от от сцените от третото действие, с възрастните майка и баща край огъня и двете им пораснали деца около тях, е изключително силна. В рамките на ден те са преживели целия си живот и са в края на своя път. Това кара зрителя да преосмисли своя живот, да помисли за старостта и за всичко, което стои пред него. Да поиска да намери тази истинска любов и в такъв мир и храмония да се намира на края на пътя си, като тези двамата, които гледат към морето.  Имайки тази брилянтна нишка и възможността за истински емоционален финал, Шаямалан го изпуска и отива посока познатите му похвати, водещи до истинско разочарование.

В капана на времето“ е поредния катастрофален опит на режисьора да си върне звездната слава, която никога не получи след „Шесто чувство“. И тъкмо получи проблясък с „На парчета“, за да го затъмни отново със „Стъкления“. Сега с новия му филм, нещата са си на мястото. Шаямалан официално е най-успялото разочарование на Холивуд.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

2 + = 3