ИК БАРД представя „Всичко, което блести“ от Даниел Стийл
Роман за истинските неща!
Като единствено дете на всеотдайни и преуспяващи родители, Коко Мартин би трябвало да има всичко. Наследила впечатляващата красота на майка си и трудолюбието на баща си, светът е в нейните крака. Дипломирането ѝ от Колумбийския университет предстои, а през лятото започва мечтаната работа в списание. Между работата, ленивите уикенди в семейната вила в Саутхамптън и дългите часове, прекарани с най-добрия ѝ приятел Сам, животът не може да е по-хубав. Докато се случва трагедия, която ще промени всичко.
Твърдо решена да тръгне по свой собствен път, Коко преследва мечтите си, като не играе според правилата на другите.
Привличана от чаровни и вълнуващи мъже, след всяка връзка тя научава нови уроци, за да осъзнае накрая какво наистина има значение.
Романът „Всичко, което блести“ е завладяваща история за предизвикателства, разбити сърца, открития и триумф, могъщо напомняне, че понякога онова, което наистина си струва да притежаваш, е било през цялото време в ръцете ти.
ОТКЪС
1.
Никол Мартин, или Коко, както всички я наричаха, беше удивителна млада жена, с тъмна коса и зелени очи. Имаше зашеметяваща фигура и изтънчени маниери въпреки възрастта си. Това, което я правеше забележителна и още по-привлекателна, бе фактът, че въобще не осъзнаваше впечатляващата си външност. Беше скромна и фантастично красива. Мъжете се вторачваха в нея, но тя не ги забелязваше. Жените биха ревнували, но тя беше толкова мила с всички, че те забравяха как изглежда и искрено я харесваха. Коко навърши двайсет и една в края на миналата година, след като бе приключила предпоследната си година във факултета по журналистика на Колумбийския университет. Направи страхотен удар, когато си осигури стаж през лятото в списание „Тайм“. Беше видяла обявата им на табло в университета. Мястото, за което кандидатства, беше предназначено за студенти от магистърските програми, но след интервюто ѝ всички бяха така впечатлени, че я наеха. Коко беше щастлива и развълнувана. Започна преди две седмици, въодушевена от това, че ще работи за такова престижно списание.
Беше петък, горещ юлски ден, когато тя се качи на автобуса от Ню Йорк за тричасовото пътуване до Саутхамптън, където щеше да прекара уикенда с родителите си. Тя беше единственото им дете и още от съвсем малка имаше необичайно близки отношения с тях. Отнасяха се с нея като с голям човек и я водеха навсякъде със себе си. Бяха направили няколко прекрасни пътешествия заедно и я приветстваха сред приятелите си, когато посрещаха гости. Тримата се наслаждаваха на компанията си. Том и Бетани се гордееха безкрайно с единствената си дъщеря.
Бракът им бе започнал по необикновен начин, като съвсем млади. Бяха се запознали в колежа и се влюбили лудо, независимо от различния си произход. Том Мартин бе израснал в бедно семейство, както си признаваше с готовност, в Средния Запад. Получил бе пълна стипендия за „Принстън“, което бе променило живота му. Родителите му щели да бъдат доволни, ако Том бе решил да стане водопроводчик или електротехник, или евентуално счетоводител, но Том никога не приел ограничените виждания на родителите си. Приятелите му в колежа бяха го убедили, че е по-доходоносно да управлява състоянията на други хора, отколкото да се опитва да натрупа свое от нищо. След „Принстън“ той бе започнал работа в банка в Ню Йорк и впоследствие, работейки усърдно, с помощта на Бетани, бе завършил бизнес факултета на „Уортън“. Сега Том бе един от най-уважаваните финансови консултанти по инвестиции в града. Беше кротък, дискретен човек и не обичаше да се хвали с постигнатото, за разлика от неговия делови партньор Едуард Ийстън, който приличаше на холивудска звезда.
Също като Коко, Бетани бе зашеметяваща млада жена, когато Том се запозна с нея. Впечатляваща красавица с артистичен талант. Тогава учеше фотография в университета „Браун“ и притежаваше завиден талант.
Бетани беше от старо нюйоркско семейство. И тя бе единствено дете като съпруга си и бе направила дебюта си в обществото в годината преди да се запознае с Том. Двамата се срещнаха на купон в Ню Йорк, влюбиха се и оттогава бяха заедно. Когато Бетани съобщи на родителите си, че възнамеряват да се оженят след като се дипломират, това никак не им хареса. Смятаха, че от Том няма да излезе нищо. Искаха тя да се омъжи за човек от техния светски кръг, а не за бедно момче от обикновено семейство, макар и с амбициозни мечти. Според тях, той не можеше да стигне далеч. Бетани обаче виждаше неговата сила и достойнствата му и имаше пълна вяра в него. Дори ако Том никога не постигнеше финансов успех, а си останеше беден завинаги, тя щеше да го обича. А когато родителите ѝ категорично отказаха да се съгласят с брака им, две седмици след като се дипломираха, двамата опразниха скромните си банкови сметки, заминаха за Лас Вегас за уикенда и се ожениха в църквата на Елвис. В понеделник Бетани съобщи новината на родителите си и те побесняха от възмущение.
Том прие мястото в банката, което му предложиха, а вечер работеше като келнер, за да спести пари за факултета по бизнес. Бетани отказваше да приеме издръжката от родителите си, намираше си работа като фотограф на свободна практика, а вечер сервираше заедно с Том. Живееха скромно с това, което изкарваха, и пестяха съвестно. Том завърши магистратура в „Уортън“. През това време се роди и Коко. Накрая, те доказаха на родителите на Бетани, че бяха сгрешили и спечелиха уважението и възхищението им. Когато Том започна да печели добре, купи къща на родителите си.
Двете неща, според които Бетани живееше и често повтаряше на дъщеря си, бяха: „Не играй по правилата на другите “ и „Разсъждавай извън шаблона“. Вярваше, че едно от най-лошите неща в живота бе да нямаш мечти. Двамата с Том възпитаваха у Коко увереност, че може да направи всичко, което поиска, ако е готова да се труди усърдно и да се изправи пред всички предизвикателства.
Родителите ѝ бяха блестящ пример за кураж, настойчивост и упорита работа, с които постигаха целите си. Никога не бяха се отказали от мечтите си, нито бяха загубили вяра един в друг. Двайсет и четири години след сватбата си, те продължаваха да са влюбени, а Том все още се възхищаваше на красивата си съпруга. Тя бе до него и в бедност, и в богатство, точно както бе обещала в църквата. Сватбената им снимка винаги ги караше да се усмихват.
Родителите и на двамата бяха доста възрастни и починаха, когато Коко беше съвсем малка, и тя израсна без баби и дядовци. Том и Бетани бяха целият ѝ свят, а тя бе центърът на любовта и вниманието им.
Притежаваха чудесен апартамент в Манхатън, на Пето авеню, с изглед към Сентръл Парк, и просторна, луксозна и удобна къща в Саутхамптън, точно на плажа. Коко обичаше да прекарва време с тях. И сега заминаваше за уикенда, за да им разкаже за стажа си в „Тайм“ и какво се бе случило през изминалата седмица. Бетани и Том бяха изпратили дъщеря си в едно от най-престижните частни училища в Ню Йорк и там тя се бе запознала с най-добрия си приятел, Самюъл Стайн. Имаше и много приятелки. Беше с независимо мислене и никога не се забъркваше в скандали, а Сам бе най-близкият ѝ приятел още от четвърти клас. Двамата ходеха навсякъде заедно, макар че той беше една година по-голям. И въпреки разликите помежду им, бяха сродни души – разбраха го от мига, когато се запознаха. Коко му споделяше всичко, както и той на нея. Сам беше мъжката компания в живота ѝ и ѝ беше като брат. Истински приятел, който ѝ даваше добри съвети, когато тя започна да излиза по срещи.
Родителите на Сам, ортодоксални евреи, се чувстваха неудобно от приятелството им още от самото начало и намираха за странно момиче и момче да са най-добри приятели. Най-голямата им тревога беше, че когато пораснат, близостта им може да прерасне в нещо друго, да се влюбят и оженят. Майката на Сам, Зипора, особено много се страхуваше от това, баща му също, макар да не го показваше. Държаха Сам да се ожени за момиче от тяхната вяра. Зипора поддържаше кашер дом. Празнуваха Шабат всяка петък вечер и задължаваха Сам да ходи в синагогата с тях в събота. Той беше най-голямото от четирите им деца. Двете му сестри и брат му учеха в религиозно училище в Бруклин, докато Сам изпратиха в обикновено училище в града и винаги се притесняваха, че не са взели правилното решение. Но той се чувстваше добре там и бе отличен ученик, което бе основната им цел.
