Жалко, че филми като „Война“ преживяват една мимолетна авантюра по родните киносалони. Тя започва от 6 май и е предизвестено, че ще продължи до седмица, максимум две. Но, нищо – свикнали сме да е така със смислените филми.
Филмът ни концентрира цялото внимание върху Клаус Педерсен (Пило Асбиик) – командир на военно формирование в Афганистан. По време на рутинна мисия ротата му е нападната от талибани, които раняват един от хората му. С цената да спаси хората си, той заповядва да бъде бомбардирано мястото, където предполага, че се намират талибаните. Това решение предизвиква неприятни последици за него и за семейството му – той е даден под съд, тъй като във въпросното бомбардирано място са умрели цивилни. „Война“ условно е разделен на две части – действието в първата се развива главно в Афганистан, а втората изцяло в съдебната зала.
„Война“ е датски филм и бе номиниран за най – добра чуждоезична лента на тазгодишните награди „Оскар“, където победител бе друг силен филм – „Синът на Саул“ (филм, който остана „на тъмно“ и не получи подобаващото му се разпространение у нас). Режисьор на „Война“ е Тобиас Линдхолм, същият, който режисира един от най-добрите европейски филми през последните няколко години „Похищението“. Линдхолм е и сценарист на чудовищно добрия „Ловът“, с Мадс Микелсен в главната роля. Главната роля се изпълнява от датския актьор Пило Асбиик. Това е третата колаборация между Асбиик и Линдхолм. Предишните са вече споменатия „Похищението“ и „R“.
За два часа ни е разкрито как войната влияе на войниците, на техните семейства, на цивилните граждани, на талибаните. „Война“ определено не показва храбростта на войника. Напротив, войникът е разкрит в силно дегероизирана светлина – когато е слаб и уязвим. Филмът е с универсална функция – на показ е дадена историята на датските войници, но тя спокойно може да бъде разказана и за френски, и за немски, ако и щете и български войници. С филмa си Тобиас Линдхолм задава повече въпроси, отколкото отговори. Той изобщо не се натрапва на зрителите – режисурата му е сто процента безпристрастна.
Ако сте гледали датски филми, изобщо скандинавски, няма да се изненадате от стила на „Война“ – музиката почти отсъства, а фрагментарнoстта и недоизказаността е обичайна. По време на гледането, заклевам се, имах чувството, че гледам не игрален филм, а документален.
„Война“ не е типичният военен екшън, а чистокръвна драма. Филм, в който актьорската игра и специалните ефекти са на заден план. Важна историята, която със своята реалистичност ни вкарва буца в гърлото. „Война“ няма да се хареса не тези, които очакават екшън в стил „Спасяването на редник Райън“, ще се хареса на тези с афинитет към меланхоличното и натоварващо скандинавско кино.
