Кои събития си струва да помним? Какво може да е по-важно от справедливостта? Евгений Водолазкин, нареждан сред най-ярките имена в съвременната руска литература, разсъждава над тези въпроси в романа си „Авиатор” и предизвиква читателя към дълбоко потапяне в историята и душата на човека. Книгата, която се превърна в световен бестселър през изминалите четири години, вече е и в българските книжарници с логото на „Лист”. Великолепният превод е дело на Здравка Петрова.
Един мъж се събужда в болничното си легло – без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад – на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов.
За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки – най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев…
„Авиатор“ е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. Миналата година авторът ѝ Евгений Водолазкин беше удостоен с наградата „Александър Солженицин” за „органичното съчетание на дълбоките традиции на руската духовна и психологическа проза с висока филологична култура; за вдъхновения стил на художественото писане.”
Заедно с описание на Русия и хората от началото на ХХ век „Авиатор” е и книга на неуловимите усещания, звуци и миризми. Водолазкин описва осезаемо на пръв поглед неописуеми неща – като прохладата, която носи стъклото на опряното в него чело или пък огнените отблясъци по лицето на пожарникаря.
„Авиатор” е вторият роман на автора, издаден у нас след излезлия преди няколко месеца „Лавър”.
Корицата на „Авиатор” е на художничката Дора Иванова.
Освен знаков писател, Евгений Водолазкин е и изтъкнат литературен изследовател. Има десетки статии от областта на средновековната руска литература и византийското наследство. През 1990 г. защитава дисертация върху превода на византийската Хроника на Георги Амартол, а десет години по-късно през 2000 г. пише и защитава нова дисертация – „Всемирната история в литературата на Древна Рус”
В обсега на научните му изследвания влиза и кирилицата като графична система. „Странно ми е, че в някои балкански страни от време на време се чуват предложения за преминаване към латиница. Това е път към унифициране. Кирилицата е забележителна азбука, тя има своя енергия, своя история, своя харизма. Превъзходно се е справяла със задачата си да предава свещените текстове, но също така забележително показва великата руска литература, балканските литератури. Тази азбука, макар да е създадена за целите на конкретно време, се оказва дългосвиреща плоча. Тя е издържала проверката на своята сила през Средновековието”, подчертава Евгений Водолазкин в свое интервю.
СНИМКА: АЛЕКСЕЙ САВКИН
Освен писател Евгений Водолазкин е и изтъкнат изследовател на византийската и руската средновековна литература.
