„Високо напрежение“ всичко за филма

Разпространява за България- ТАНДЕМ ФИЛМ

Сюжет

Брадли Купър и Робърт Де Ниро са звездите във ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ, изпълнен с параноя екшън-трилър за неуспешен писател, чийто живот е преобразен от свръхсекретно „умно хапче“, което му позволява да използва 100% от мозъка си, и да стане перфектната версия на себе си. Усилените му възможности скоро привличат сенчести хора, които застрашават новия му живот в този напрегнат и провокативен филм.Мечтаещият да стане писател Еди Мора (Купър) страда от хронична писателска блокада, но животът му се променя за секунди, когато негов стар приятел му представя NZT, революционно ново хапче, което му позволява да използва пълния си потенциал. С напълно работещи синапси, Еди може да си спомни всичко, което някога е чел, чул или видял, да научи чужд език за един ден, да разбере сложни уравнения и да залъже всеки срещнат – стига да продължава да взима неизпитаното лекарство.Скоро Еди превзема Уолстрийт, превръщайки дребни суми в милиони. Постиженията му привличат вниманието на могула Карл Ван Луун (Де Ниро), който го кани да помогне за най-голямото сливане в корпоративната история. Но това привлича вниманието и на хора, готови на всичко, за да се докопат до неговия запас от NZT. Животът му е в опасност, а бруталните странични ефекти на хапчето започват да се проявяват. Еди трябва да бяга от загадъчни непознати, зъл гангстер и засилено полицейско разследване, опитвайки се да удължи намаляващите си запаси от хапчето, за да успее да надхитри всичките си врагове.

Във ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ участват звездите Брадли Купър (Последният ергенски запой, А отборът), носителят на Оскар Робърт Де Ниро (Разяреният бик, Шофьор на такси), Аби Корниш (Bright Star), Ана Фрил (Ще срещнеш висок тъмнокос непознат), Андрю Хауърд (Трансформърс: Отмъщението) , Джони Уитуърт (Ескорт до затвора) и Томас Арана (Превъзходството на Борн).

Филмът е режисиран от Нийл Бъргър (Илюзионистът, Интервю с убиец) и написан от Лесли Диксън (Лак за коса, Аферата Томас Краун), по едноименния роман (първоначално заглавие The Dark Fields) на Алан Глин. Продуценти са Лесли Диксън, Райън Кавано (Робин Худ, Skyline) и Скот Кропф (Пробив, Ловът на Хънт). Оператор е Джо Вилемс (30 Days of Night).

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Сценаристката Лесли Диксън разглеждала из книжарница за книги втора употреба, когато се натъкнала на романа The Dark Fields, завладяващ трилър от Алан Глин. Сюжетът на книгата моментално я заинтригувал. Ами ако наистина има хапче, което те превръща в най-доброто, което можеш да бъдеш? Хапче, което ти позволява да използваш абсолютно пълния си потенциал? Би ли го глътнал?

Провокативната история изглеждала като перфектната панацея за Информационната ера, където ни заобикаля безкраен поток от данни. „Сюжетът може да изглежда като фантастика, но може би такава технология не е далеч във времето,“ казва Диксън, сред чиито сценарии са блокбастъри като Мисис Даутфайър, Лак за коса и Шантав петък. „Сигурна съм, че някъде има изследователи, които се опитват да създадат „умно хапче“ за подобряване на паметта, когнитивните функции и рефлексите.“

Еди Мора, изигран от Брадли Купър, е писател, който бавно потъва в забвение. В началото на историята, приятелката му го зарязва, неговият издател заплашва да го зареже, ако не представи обещаният ръкопис, а хазяйката му иска да го изгони. Но когато стар приятел му дава таблетка от загадъчното хапче NZT, Еди се превръща в неудържим вихър от идеи и постижения, което му носи успеха, за който винаги е мечтал.

„Мисля, че повечето хора, включително и аз, биха взели предложеното хапче,“ казва Диксън. „Според мен, това е отклик на случващото се в момента в нашето общество. Хората взимат неща като Adderall, за да получат преимущество. Донякъде е иронично, че започваме да гледаме на дрогата като начин да увеличим постиженията си, вместо да се забавляваме.“

Пътуването на Еди от неизвестността до богатството и славата е много забавно, казва тя. „Нещата, които той успява да направи, са желани от всички ни,“ продължава Диксън. „Той научава без проблеми чужди езици. За един ден започва да пише музика. Жените падат в краката му след няколко изречения, защото е чаровен и забавен. Това са неща, които и ние бихме искали да правим. А когато стане напечено и се разбира, че го преследват лоши хора, е много интересно да го гледаме как се измъква от ситуациите с мислене и борба.“

Диксън дава завършеният сценарий на Скот Кропф, продуцент, когото познава от съвместната работа по първия й филм Outrageous Fortune. Идеята за умното хапче заинтригува и него. „Още не съм срещнал човек, който да не си мечтае да използва 100% от капацитета на мозъка си,“ казва продуцентът. „Да виждаш и да усещаш повече. Да имаш по-координирани движения. Да учиш по-бързо, да си спомняш неща, за които си мислил, че са отдавна забравени. Изведнъж всичко това става достъпно.

Но това си има цена,“ допълва той. „Всичко, което е като стероид за мозъка, е изначално опасно.“

След като Диксън и Кропф решават да продуцират филма заедно, те започват да търсят режисьор. Нийл Бъргър, сред чиито предишни филми са Илюзионистът и Интервю с убиец, ги впечатлява с новаторската си концепция за филма. „Исках историята да е напълно достоверна,“ казва Бъргър. „Но и исках да вляза в главата на Еди. Да покажа как той вижда света, когато е глътнал хапчето, как обработва информацията, какво означава да си толкова умен. Хрумнаха ми няколко идеи за неконвенционални визуални техники, с които да покажа как той възприема света.“

А възприемането е в същината на филма, според Кропф. „Трябваше да намерим човек, който умее да си служи с визията, за да осъществим пълния потенциал на филма,“ казва продуцентът. „Нийл бе решен да намери оригинален начин за разказване на историята, затова той използва много смели визуални идеи.“

Еди постига успехи, за каквито не е и мечтал, но това си има и отрицателна страна, отбелязва Бъргър. „Хапчето има ужасяващи странични ефекти. Той трябва да продължи да го взима, иначе получава убийствени главоболия. А когато вземе твърде много, започват да му се губят моменти във времето.“

В сърцето на филма лежи един ключов въпрос, казва Бъргър. „Ами ако има хапче, което може да те направи богат и могъщ? Би ли го глътнал? Смятам, че всички бихме искали да направим нещо специално и да впечатлим света. Историята е за човек, който успява да намери фантастичен начин да осъществи това – и то доста реално. Това не е магия. Той не е супергерой, а само идеалната своя версия.

Вече има такива хапчета,“ продължава Бъргър. „Provigil, Adderall и други. NZT е хиляда пъти по-мощен. Но ако бърникаме в химията на мозъка като в компютърен харддиск, къде остава личната отговорност? Какви са границите на нашата морална идентичност?“

ЗА КАСТИНГА

Ролята на Еди Мора е трудна. Нужен е актьор, който може да задържи вниманието, присъствайки във всяка една сцена на филма, и който да пресъздаде достоверна трансформация от апатичен мухльо до магнетичен победител. „Всички бяхме харесали Брадли Купър,“ казва Бъргър. „Той е отличен актьор, но студиата винаги питат дали могат да финансират филма върху въпросното име. За щастие, докато провеждахме кастинг, излезе Последният ергенски запой и той се превърна в истинска възможност. Срещнах се с него в Ню Йорк, излязохме вечерта, говорихме за филма, за живота, за всичко. Той е много чаровна личност, и аз виждах как това ще се прехвърли върху нашата история.“

Вродената интелигентност на Купър го прави първи избор за ролята. „Еди трябва да бъде добър оратор,“ казва Бъргър. „Той трябва да умее да върти на пръста си хората чрез говор. Знаех, че Брадли е много умен и може да говори отлично.“

От друга страна, той трябва да бъде достоверен като героя, който публиката среща в началото на историята – пълният загубеняк.

В лицето на Купър, създателите на филма откриват актьор, който естествено привлича зрителите в своя свят. „Гениалното във факта, че Брадли Купър играе Еди, е че всеки иска да бъде негов приятел,“ казва Кропф. „Мъжете го харесват, и жените много го харесват. Той е от типа хора, с когото би искал да излезеш за по бира или да тръгнеш на лудо приключение.“

Актьорът влага своя талант, ентусиазъм и енергия в роля, която изисква пълно себераздаване. „Сценарият е най-добрият, който някога съм чел,“ казва Купър. „Не съм говорил с някой, който да го е чел, и да не смята, че е невероятен от самото начало до края.“

Без значение дали Еди взима или NZT не, връзката на Купър с героя е неизменна. „Да изобразиш героя от началото на филма до края, е актьорска мечта,“ казва той. „Когато го срещаме, той е изпаднал. Начинът му на живот може и да изглежда готин на 25 години, но на 35 е жалък.

Когато Еди взима NZT, проблемите му са решени,“ продължава актьорът. „Той написва своя ръкопис за отрицателно време. Тогава идва въпросът какво да прави с подобрените си умения. Какво бихте направили вие, ако станете по-добра версия на себе си? Кой ще бъде този човек? И каква цена сте готови да платите? Това е сериозен въпрос.“

Зрелищното издигане на Еди във финансовият свят привлича вниманието на милиардера Карл Ван Луун, изигран от носителя на Оскар Робърт Де Ниро. „Ван Луун е един от най-умните във финансовата игра,“ казва Бъргър. „Робърт Де Ниро изиграва фантастично ролята, защото той е невероятно интелигентен и могъщ характер. Той е също така щедър и мил, и в началото Ван Луун се показва в тази светлина. Той сякаш взима Еди под крилото си. Но както в най-добрите роли на Де Ниро, под повърхността винаги има нещо мъничко зловещо.“

Бъргър се запознава с Де Ниро малко след премиерата на Илюзионистът, и двамата изразяват желание да работят заедно. „В началото, ролята на Ван Луун не му изглеждаше достатъчно важна,“ казва режисьорът. „Но после решихме поне да пробваме. Като говорих с него, той каза, че харесва ролята, но не смята, че има какво толкова да вложи в нея. Обсъдихме няколко идеи за промяна на ролята, той ги хареса, и си оставихме отворена вратичка. Казах на Лесли, и тя написа някои страхотни реплики за него.“

Когато Диксън научава, че Де Ниро може да изиграе ролята, тя се хвърля да развие героя, за да бъде достоен за таланта на прочутия актьор. „В началото, Ван Луун бе изцяло поддържащ герой,“ казва Диксън. „И тогава бяхме впечатлени от новината, че Де Ниро може да изиграе ролята. За мой ужас осъзнах, че съм написала стандартна роля, в която няма нищо, което да го привлече. Заключих се за една седмица, опитвайки се да си представя как Робърт Де Ниро изговаря репликите. Това донесе повече цвят към написаното.“

Промените са добри, и Де Ниро се съгласява. Колкото и да е очарован Бъргър от факта, че сред актьорския състав е такъв гигант, той е и леко уплашен. „Де Ниро е един от любимите ми актьори,“ казва режисьорът. „Той бе и изключително щедър сътрудник. Когато работех с него на снимачната площадка, постоянно мислех за онези монументални роли, като Травис Бикъл в Шофьор на такси или Джейк Ла Мота в Разяреният бик. Аз ли ще казвам на Робърт Де Ниро къде трябва да застане или как трябва да изрече реплика? Трябваше да оставя това настрана, и да се съсредоточа върху работата – която бе, че актьорът е пред мен, а не в главата ми.“

С привличането на Робърт Де Ниро и Брадли Купър, останалите роли бързо са запълнени, започвайки с Аби Корниш като Линди, гаджето на Еди.

Линди е редактор на списание, и дава пълната си подкрепа на Еди. Но дори нейното търпение е изчерпано, и тя прекратява връзката си с него в началото на филма. Когато той открива NZT и постига огромен успех, двамата отново се събират. „Аби притежава сияние, и затова е много тъжно, че Еди може да се провали пред нея,“ казва Дискън. „И едно от нещата, за които хапчето му помага, е да си я върне.“

Освен от възможността да работи с двама актьори, на които се възхищава, Корниш е привлечена и от качеството на сценария. „Той е изключително добре написан,“ казва родената в Австралия актриса. „Това е история, в която можеш да си изгубиш, понеже имаш чувството, че тя е напълно възможна. Тя е достоверна и съвременна.“

Линди приема обратно Еди след изумителната му трансформация, но си остава гласът на разума в историята. „Нийл смята ролята за кардинална, въпреки че е малка,“ казва Корниш. „Тя е единствената, която взима хапчето и успява да разбере последствията. То променя склонността да грешиш, което е в същността на това да си човек.“

Корниш дава правилната смес от мозък и красота на ролята, казва Бъргър. „Аби е фантастична. Тя е красива и много талантлива. Аби притежава палава енергия, но е изключително умна. А химията между Аби и Брадли се получи веднага. Двамата играят прекрасно заедно. Усеща се връзката, и се разбира историята на техните герои.“

Когато Еди решава да заиграе на борсата, той взима пари от единствения източник, който е склонен да му ги даде – дребен престъпник на име Генади, изигран от Андрю Хауърд. „Генади е израснал в Русия, но се е преместил в САЩ преди 20 години,“ казва Бъргър. „Той все още има силен руски акцент, и е много страшен и опасен. Да вземеш пари от него е безразсъдно, но и доста хитро, защото Еди успява бързо да превърне малкото пари в много пари. Проблемът е когато Генади научава за хапчето, и го пожелава.“

Създаването на колоритния престъпник е забавно за Диксън, а когато Хауърд се присъединява към актьорския екип, той идва с някои идеи, които тя добавя към сценария. „Генади е много примитивен,“ казва сценаристката. „В началото Еди е единственият, който виждаме да използва NZT. Когато Генади започва да взима хапчето, имаме поумнял лош човек. Андрю Хауърд посочи, че когато дадеш това хапче на престъпник, той няма да стане умен колкото Еди, но подобреният мозък ще даде по-голяма възможност на лошия да бъде ужасен.“

Резултатът е едновременно смешен и ужасяващ. „С Лесли говорихме как ще бъде забавно, ако всеки следващ път, речникът на Генади е по-добър, изказът му също,“ казва Хауърд. „Той развива и малко по-различен външен вид. Не казвам, че е добре изглеждащ. Той си изглежда като човек от града, но има нещо, което не му е точно.“

Хауърд, който е от Уелс, прави проучване за ролята си сред голямата руска общоност в Брайтън Бийч. „От там е моят герой,“ казва той. „Видях много Генадиевци да се мотаят там, така че изживяването беше сериозно. Използвах шанса да видя и чуя истинска руска общност насред град Ню Йорк.“

СВЕТОВЕТЕ НА ЕДИ МОРА

На първата си среща с продуцентите на ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ, Нийл Бъргър излага амбициозната си визия за филма. „Първият елемент за мен е изпълнението,“ казва той. „Как да се свържем емоционално с героите, които ни водят през филма? Работата с актьорите е едно от истинските удоволствия в работата ми. Както и в другите ми филми, целта е да получа страхотни и различни изпълнения от актьорите. В този случай, това бе да оформя ролята на Брадли Купър през всички фази на шантавото му пътешествие, както и да подкрепя визуално изпълнението.

Еди прави някои подозрителни неща по време на историята, но аз исках публиката да бъде винаги на негова страна,“ продължава режисьорът. „Брадли е чаровна личност – ние го обичаме – така че половината от битката е спечелена. След това бе въпрос на детайли в изпълнението му. Начинът на снимане също трябва да привлече публиката, и да я накара да се чувства съучастна в неговите решения.“

Бъргър установява различни визуални езици за всяка фаза от историята, за да даде на публиката усещането, че е вътре в главата на Еди. „Един е изгледът на нормалния Еди,“ обяснява режисьорът. „Друг е, когато той започва да взима хапчето; трети, когато вече е в плен на дрогата; и съвсем различен, когато я спира. Всяка фаза има собствена цветна палета, движение на камерата, концепция на дизайна и актьорски стил. Исках публиката винаги да чувства това, което той чувства.

Визуалните ефекти са още един компонент,“ продължава Бъргър. „Как обработва той информацията, когато е взел хапчето. Как човек с изключителни способности филтрира шума и разсейването на съвременния живот, за да измъкне ключовата информация? Как да го покажем така, че публиката да види как оперира свръхзареденият му мозък?“

Бъргър създава няколко техники и стратегии за постигането на своята цел. „Използвах методи, каквито не бях виждал дотогава, за да придам на филм усещането за нещо, изработена на ръка, вместо за дигитален филм,“ казва той. „Също исках публиката да почувства емоционална връзка с героя. Използвахме 360-градусова визия, за да покажем умението му да вижда всичко от всякаква перспектива. Измислих визуален метод, за да покажа как той си спомня всичко, което някога е виждал или чувал. Исках всичко да притежава интензитет, който отразява опита на Еди, но и запазва известен каприз. Из целия филм има един мрачен хумор, който присъства и във визуалните ефекти.

Дизайнът на филма, движението на камерата, композицията – всичко трябва да подкрепя изпълнението,“ казва той. „Те трябва да отразяват душевното състояние на Еди. Докато гледате филма, не можете да го определите с точност, но го усещате. Когато не си е взел хапчето, всичко е грапаво, грубо, неприятно. Когато е взел NZT, всичко тече плавно.“

Бъргър и операторът Джо Вилемс изграждат различни визуални речници за двете състояния на Еди. „Заснехме „нормалния“ Еди с ръчна камера и по-дълъг обектив,“ казва Вилемс. „Така е по-грубо, затова не е винаги красиво. Осветлението е малко мръсно. Не искахме да изглежда прекалено добре.“

С хапчето, Еди претърпява пълна трансформация. „Той чувства, че тотално контролира нещата, затова и камерата е много по-контролирана,“ казва белгийският оператор. „Визията е много по-излъскана. Осветлението е по-меко. Използвахме по-широк обектив, и така стана по-прецизно. Все едно сме в главата му. Понеже разработвахме героя по визуален начин, не се страхувахме да бъдем субективни с изображението.“

Например, за да демонстрират бързото приемане от Еди на цялата информация около него, Бъргър и Вилемс създават илюзията за 360-градусово полезрение. „Харесва ми метафоричната идея,“ казва Бъргър. „Той може да види всичко, сякаш има очи на гърба си. Това създава сюрреалистичен образ.“

Дизайнерът на продукцията Патриция ван Бранденщайн работи заедно с Бъргър, за да създаде контрастираща околна среда. „От самото начало, Нийл имаше много силна визия,“ казва Ван Бранденщан. „Неговите творби показват, че той е много визуално ориентиран режисьор. Ключовата дума е „подчертаване“. Ние искахме да подкрепим историята, а не да я задушим.

Филмът притежава огромен контраст и емоционални настроения,“ добавя тя. „Пътуването на Еди го отвежда от дъното до върха. Ние поставяме под въпрос неговите причини за това пътуване, както и неговите причини да иска да остане там. Но в крайна сметка, изпитваме огромно съчувствие към него. Моралните решения на нашия герой са много интересни в съвременния свят.“

За апартамента на Еди в Китайския квартал, ван Бранденщайн използва мрачна палета от третични цветове, което контрастира с преобладаващите червено и жълто в местния уличен живот. Когато неговият свят се променя, същото се случва и с цветовете около него. „Ние виждаме какъв опортюнист е той, и колко аморални са всъщност неговите решения. Това е отразено чрез студенината на модернистичната чувственост – чрез измито синьо, много бледо зелено и преобладаващо сиво. Нюйоркската архитектура е основно сива – плочи, гранит и стомана – което е много хубав тон.“

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ е заснет в Ню Йорк и Филаделфия. Бъргър, който живее в Ню Йорк, събира албум с референтни снимки, които представляват неговите идеи как да използва родния си град за фон. „Може да опиташ да контролираш всичко в един филм, и това може да е страхотно,“ посочва режисьорът. „Но то може да убие енергията на заобикалящата среда. Ние оставихме улицата каквато си е, с минаващите хора. Брадли Купър пресичаше на средата на улицата, както се прави в Ню Йорк. Ние имахме малък екип, който просто го следваше, в опит всичко да е възможно най-реално.“

Бъргър познава отлично града, и има съвсем ясни идеи какво иска. Екипът снима в някои от световноизвестните локации на Ню Йорк, запечатвайки уникалния пулс на Манхатън. „Снимахме на Ийст Бродуей в Китайския квартал,“ казва Кропф. „Това е лудост, понеже там винаги има един милион души на улицата. Снимахме на 52-ра улица до 8-мо авеню в сграда на име Линкс. Снимахме в Челси, Трайбека, Мидтаун – все натоварени и туристически зони. Заснехме страхотна екшън сцена с Аби Корниш в Сентрал Парк.“

„Снимането в Ню Йорк представлява необичайни предизвикателства,“ признава Диксън. „Забравете за контролиране на тълпата. Това е невъзможно. Нюйоркчани се разхождат из всичките ви дубъли. За щастие, те са достатъчно преситени, та да не вдигат поглед. Нагледали са се на снимане на филми, та чак не им пука.“

Но допълнителните усилия си струват, казва сценаристката. „Има само един Ню Йорк. Историята не би могла да се случи никъде другаде. Не може да стигнеш от скапан апартамент в кофти квартал до жилище за 12 милиона в най-престижната част на града за шест месеца на нито едно друго място. Няма друг град с толкова различни крайности и с начинът, по който хората се местят от едното в другото.“

ЗА АКТЬОРИТЕ

БРАДЛИ КУПЪР (Еди Мора) има натрупани огромно обучение и опит в театъра, телевизията и киното, за да стане един от най-търсените актьори на своето поколение. Неотдавна Купър игра в А отборът на Джо Карнахън, адаптация по прочутият телевизионен сериал от 80-те. Купър изигра лейтенант Темпълтън Пек, заедно с Лиъм Нийсън, Джесика Бийл, Шарлито Копли и Куинтън Джаксън.

През 2009 година, Купър участва в най-успешната комедия с рейтинг R за всички времена Последният ергенски запой. Режисиран от Тод Филипс (Доброто старо време), филмът разказва за трима приятели, които губят най-добрия си приятел по време на неговото ергенско парти в Лас Вегас. За да открият какво се е объркало, тримата (Купър, Ед Хелмс и Зак Галифианакис) опитват да проследят стъпките си, и да си припомнят лошите си решения от предишната нощ. Последният ергенски запой оглави боксофиса още с премиерата си, и се превърна в най-успешната комедия на годината.

По-рано през 2009 година, Купър участва в Ню Йорк, обичам те!, американска версия на отлично приетия Paris, Je T’aime, както и в комедията He’s Just Not That into You с Дженифър Конъли и Скарлет Йохансен, по бестселъра на Грег Беренд и Лиз Тукило.

Сред другите роли на Купър са успешният Навитакът с Джим Кери; Луда по Стийв със Сандра Бълок, Ловци на шаферки с Винс Вон и Оуен Уилсън, и култовият филм от 2001 година American Summer с Джанин Гарофало и Пол Руд, режисиран от Дейвид Уейн.

Купър прави своя дебют на Бродуей през пролетта на 2006 година в продукцията на Джо Монтело “Three Days of Rain” с Джулия Робъртс и Пол Руд. През юли 2008 година, Купър се присъединява към актьорския състав на отлично приетата пиеса на Тереза Ребек “The Understudy”, която прави своята премиера на фестивала Williamstown Theatre.

На малкия екран, Купър изиграва ролята на Ейдън Стоун в „Клъцни-срежи“, който има шест успешни сезона. През 2005 година, той участва и в комедията на Fox „Kitchen Confidential„, базиран на изпитанията и премеждията на известния готвач Антони Бурден.

Роден във Филаделфия, Купър завършва английски език с отличие в университета Джорджтаун. След като се мести в Ню Йорк, той взима магистърска степен по изкуства в школата Actors Studio Drama към университета New School.

Понастоящем Купър живее във Венис, Калифорния.

Австралийката АБИ КОРНИШ (Линди) е известна млада актриса, която вече остави своя белег върху Холивуд. Корниш е най-известна с ролите си в независимите австралийски филми Кенди (2006) с Хийт Леджър и Somersault (2004) със Сам Уъртингтън. И двата й носят награди за най-добра женска роля на филмовите критици на Австралия. Тя получава и награда за най-добра актриса от Филмовия институт на Австралия за Somersault, както и номинация за Кенди. Корниш наскоро даде гласа си за анимацията Legends of the Guardians: The Owls of Ga‘Hoole, режисирана от Зак Снайдър. През пролетта на 2011, Корниш ще участва в драмата The Girl на режисьора Дейвид Райкър, където ще играе майка, принудена да прекарва нелегални имигранти през границата, за да защити сина си.

През есента на 2009 година, Корниш участва в драмата на Джейн Кампиън Bright Star, за любовната афера на поета Джон Кийтс с млада жена на име Фани Броун. Корниш получи номинация за най-добра актриса от British Independent Film, както и похвали от най-известните критици в САЩ, Великобритания и Австралия. Премиерата на Bright Star бе на фестивала в Кан, където бе номиниран за Златна палма.

Корниш участва и в новия филм на Зак Снайдър, 3D фантастичен екшън Sucker Punch, в който участват още Ванеса Хъджинс, Емили Браунинг и Джейм Чънг.

През 2007 година, тя участва с Кейт Бланшет в Елизабет: Златният век на Шекар Капур. През 2008 година, Корниш участва в главната роля на драмата Stop Loss, режисирана от Кимбърли Пиърс (Boys Don‘t Cry).

РОБЪРТ ДЕ НИРО (Ван Луун) започва богатата си филмова кариера през 1969 година с The Wedding Party на Брайън Де Палма. До 1973 година, Де Ниро има две награди на нюйоркските филмови критици за най-добра поддържаща роля, като признание за изключителните му изпълнения в Bang the Drum Slowly и Mean Streets на Мартин Скорсезе.

През 1974 година, Де Ниро получава Оскар за най-добра поддържаща роля за изпълнението си в Кръстникът II. Той печели втората си награда Оскар, този път за най-добър актьор, за изключителното си представяне на боксьора Джейк Ламота в Разяреният бик (1980) на Скорсезе.

Оттогава, Де Ниро има номинации за изпълненията си в Шофьор на такси на Скорсезе, като нездравият Травис Бикъл; Ловецът на елени на Майкъл Чимино, като травматизиран ветеран от Виетнам; Пробуждане на Пени Маршал, като пациент в кома, който е върнат към живота, и римейка на Скорсезе на класиката от 1962 година Нос Страх, като страховития Макс Кейди, бившият затворник, търсещ отмъщение.

Сред новите проекти на Де Ниро са психологическият трилър Стоун и комедията Запознай се с малките, трета част от успешната поредица Запознай се с нашите на Трайбека.

Впечатляващата филмография на Де Ниро включва и роли в The Last Tycoon на Елиа Казан; 1900 на Бернардо Бертолучи; Имало едно време в Америка на Серджо Леоне; King of Comedy, Ню Йорк, Ню Йорк, Добри момчета и Казино на Мартин Скорсезе; Бразилия на Тери Гилиъм; Мисията на Роланд Джофи; Недосегаемите на Брайън Де Палма; Ангелско сърце на Алан Паркър; Среднощно препускане на Мартин Брест; Stanley and Iris на Мартин Рит; We’re No Angels на Нийл Джордан; Обратна тяга на Рон Хауърд; This Boy’s Life и Град край морето на Майкъл Кейтън-Джоунс; Бясното куче и Глория на Джон Макнотън; Франкенщайн на Кенет Брана; Жега на Майкъл Ман; Слийпърс и Да разлаем кучетата на Бари Левинсън; Джаки Браун на Куентин Тарантино; Ронин на Джон Франкенхаймер; Тайните на Холивуд на Бари Левинсън; Everybody’s Fine на Кърк Джоунс; и Мачете на Робърт Родригес.

Де Ниро се гордее с развитието на своята продукционна компания Трайбека; филмовият център Трайбека, който основава с Джейн Розентал през 1988 година, и филмовият фестивал Трайбека, който основава с Розентал и Крейг Хаткоф през 2001 година, като отговор на нападението над Световния търговски център. Фестивалът има за цел да поощри икономическото и културно оживяване на Долен Манхатън, чрез ежегодна възхвала на филми, музика и култура. Мисията на фестивала е да рекламира Ню Йорк като главен филмов център и да помогне на кинопроизводителите да достигнат възможно най-широката публика.

АНДРЮ ХАУЪРД (Генарид) блести в такива театрални роли като Алекс Деларж в “Портокал с часовников механизъм”, Пер Гюнт в “Пер Гюнт” и Орест в “Електра”. Той е бил в състава на Кралския национален театър и Donmar Warehouse в Лондон. Хауърд има забележителни участия в кино и телевизионни продукции, сред които минисериалът “Братя по оръжие” на HBO и Револвер на Гай Ричи. През 2003 година, той участва с Патрик Стюарт и Глен Клоуз в телевизионния филм “Лъвът през зимата”.

Освен като актьор, Хауърд се изявява и като съсценарист в британският криминален филм Стрелци (2002). През 2001 година, той печели наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал в Токио за ролята си на Джон в Mr. In–Between. За участието си в трилъра Blood River на Адам Мейсън, той печели наградата за най-добър актьор на филмовия фестивал в Хонолулу.

Предстоящите роли на Хауърд са в новия сериал на HBO “All Signs of Death”, а на големия екран – Luster на Мейсън и The Hangover Part II на Тод Филипс.

ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФИЛМА

НИЙЛ БЪРГЪР (режисьор) е най-известен като сценарист и режисьор на отлично приетия през 2006 година филм Илюзионистът с Едуард Нортън, Пол Джиамати и Джесика Бийл. Бъргър базира сценария си върху разказа “Айзенхайм илюзиониста” на наградения с Пулицър писател Стивън Милхаузър. Освен това, Бъргър е сценарист и режисьор на Интервю с убиец (2002), победител в категорията за най-добър филм на фестивалите в Уудсток и Авиньон, и номиниран за три награди Независим дух, сред които за най-добър филм и най-добър първи сценарий.

Наскоро Бъргър завърши работата си по филма The Lucky Ones с Рейчъл Макадамс и Тим Робинс.

Преди да се захване с игрални филми, Бъргър е режисирал реклами за компании като Mastercard, IBM and ESPN. Той създава серия от телевизионни реклами за Амнести интернешънъл и тяхната кампания за „затворници на съвестта“.

Възпитаник на Йейл, понастоящем Бъргър живее в Ню Йорк със семейството си.

ЛЕСЛИ ДИКСЪН (сценарист, продуцент) напуска чистия въздух и чара на Сан Франциско, за да се премести в Лос Анжелис, където започва да пише сценарии, въпреки съветите на всички нейни познати. С твърде ниски оценки, за да получи стипендия, и без пари в семейството, Лесли не посещава колеж. Вместо това търпи серия от нископлатени работи и китаристи за гаджета, преди да открие, за нейна изненада, че е амбициозна на тема пари.

Диксън започва за пише през нощта. Нейният втори сценарий се превръща в хитовия филм Outrageous Fortune с Бет Мидлър и Шели Лонг, което дава тласък на кариерата й. Сред другите й филми са Зад борда, Мисис Даутфайър, Аферата Томас Краун, Предай нататък, Шантав петък и Лак за коса.

Диксън е омъжена за сценариста Том Ропелевски, като двамата имат един син по случайност. Те са спрели да използват малкото име на момчето, и го наричат просто „сатана“.

СТОК КРОПФ (продуцент) има над 60 филма като продуцент. Тези филми са натрупали общо над 1,5 милиарда долара боксофис в САЩ. Кропф понастоящем е партньор с Лари Брезнър, и работи върху римейка на Arthur с Ръсел Бланд и Хелън Милър.

Кропф е бил вицепредседател и президент на Intermedia. В този период, той продуцира Ловът на Хънт, със сценарист и режисьор Ричард Шепард и с Ричард Гиър и Терънс Хауард; Пробив на режисьора Били Рей с Крис Купър, Райън Филип и Лора Лини; Magicians на режисьора Андрю Оконър с Робърт Мичъл и Дейвид Уеб; и римейка на One Missed Call на Такаши Миике.

Преди да се присъедини към Intermedia, Кропф е президент на Radar Pictures, като е съосновател на компанията. Там Кропф разработва и продуцира филми като световния хит Последният самурай на Ед Цуик с Том Круз, Развод по френски с Кейт Хъдсън и Наоми Уотс; както и филмите Затура, Хрониките на Ридик и Уроци по любов.

Кропф създава Radar върху основите на Interscope Communications, където той продуцира над 50 филма за 14 години, сред които Джуманджи, Булката-беглец, Bill & Ted’s Excellent Adventure, Странното пътешествие на Бил и Тед, Пълен мрак, Много лоши неща, Безизходица, Mr. Holland’s Opus, Ръката която люлее люлката, Коктейл, Птица върху жица, Трима мъже и едно бебе и Outrageous Fortune.

РАЙЪН КАВАНО (продуцент) е директор на Relativity Media, самоиздържаща се компания, занимаваща се с разработването и създаването на филми.

Кавано е създал бизнес и финансови структури за няколко студиа, продукционни компании и продуценти, и е вложил капитал от над 10 милиарда долара в тях. Сред миналите му сделки са със Sony, Universal, Warner Brothers, Marvel и много други.

През 2008 година Relativity Media финализира придобиването на Rogue от Universal. Rogue е компания, която е специализирана в продуцирането и разпространение на нискобюджетни филми. Като част от сделката е цялата библиотека от филми на компанията, заедно с повече от 30 проекта в процес на разработка.

Rogue имат особено добър успех в жанра на ужасите. Първият им филм след придобиването от Relativity е Нероденият с Гари Олдман, Кам Гиганде и Одет Юстман. Филмът натрупва 19 милиона в местния боксофис за първия си уикенд, а по целия свят събира 76 милиона долара. The Last House on the Left на Уес Крейвън стартира с 15 милиона за първия уикенд в боксофиса на САЩ.

Екшън-драмата Уличен бой с Чанинг Тейтъм и Терънс Хауард събира 11,5 милиона за първи си уикенд.

Като част от своя бизнес, Relativity Media разработва, продуцира, финансира и разпространява около един филм месечно с талантливи актьори и филмови творци от най-високо ниво. Сред тези филми са Ескорт до затвора с Ръсел Кроу и Крисчън Бейл на режисьора Джеймс Манголд; The Forbidden Kingdom с екипа Джет Ли – Джеки Чан, на режисьора Роб Минкоф; Банковият обир с Джейсън Стейтъм на Роджър Доналдсън; Братя на Джим Шеридан с Джейк Гиленхаал, Тоби Магуайър и Натали Портман; Човекът-вълк на Джо Джонстън с Бенисио Дел Торо и Антъни Хопкинс; С дъх на канела на Ласе Халстрьом с Чанинг Тейтъм и Аманда Сийфрайд; трилърът Brilliant със Скарлет Йохансен; семейният филм Агент под прикритие с Джеки Чан и Девет на Роб Маршал с Даниел Дей Люис, Никол Кидман и Пенелъпи Крус.

ДЖО ВИЛЕМС (оператор) учи в Saint Lukas Institute for Visual Arts в Брюксел и в London Film School. Той получава първия си професионален шанс, когато е нает да заснеме видеоклип за групата Cable, режисиран от Марк Адкок. По време на снимките Вилемс се запознава с режисьора Дейвид Слейд. Двамата стават приятели и започват плодотворно сътрудничество, което продължава и до наши дни.

Вилемс и Слейд си сътрудничат по множество проекти, сред които видеоклиповете “Mr. Writer” за рок групата The Stereophonics и “Clubbed to Death” за Роб Дугън.

След като заснема над 100 видеоклипа в Англия, Вилемс се мести в Лос Анжелис, където продължава своята кариера с видеоклипове и филми.

През 2004 година, Слейд и Вилемс заснемат независимият филм Опасна невинност, който дебютира на фестивала в Сънданс. Вилемс завършва втория си игрален филм London през 2005 година. Следващата година Вилемс заснема Rocket Science, който има появи на филмовите фестивали в Сънданс, Атланта, Филаделфия и Сан Франциско.

Сред последните филми на Вилемс са Тайните на Беки Б на Пи Джей Хоган и 30 Days of Night, отново със Слейд.

ПОЛ ЛЕНАРД-МОРГАН (композитор) е награждаван с BAFTA, и бързо се превръща в един от най-търсените композитори на филмова музика във Великобритания и САЩ. През 2008 година той е избран от олимпийския комитет на САЩ да композира химна на олимпийския им отбор. Предишният химн е написан от Джон Уилямс.

Първата му филмова музика за Pineapple му носи BAFTA. Той получава номинации за BAFTA и Ivor Novello за първата си телевизионна драма “Fallen” на ITV. Негова е и музиката за последните три сезона на “Spooks” на BBC.

В САЩ Ленард-Морган е нает да композира музиката за официалната церемония по представянето на Кулите на свободата, които да заместят Кулите-близнаци. Той е автор и на музиката на рекламата на Chevron от 2007 година „Untapped Energy”, режисирана от известният оператор Ланс Акорд (Изгубени в превода).

АЛАН ГЛИН (автор на романа) е възпитаник на Trinity College. Limitless (първоначално заглавие The Dark Fields) е неговият първи роман. Той е автор и на романа от 2010 година Winterland, черен трилър, чието действие се развива в подземния живот на Дъблин, сред наемни убийци, огромни корпорации и пр