В пост продукцията екипа по VFX заменя платформата и долната половина на Шийн с роботизиран дизайн, който контролира движенията на бармана. „Тя изглежда почти като вътрешността на един много сложен часовников механизъм, който е взет от друго място и е добавен към долната половина от тялото му“, – обяснява Диас.
Според Тилдъм, резултатът от изпълнението на Шийн в комбинация с вълшебствата на ефектите представя герой, който е изцяло част от света на филма. „В нито един момент не спираме да вярваме, че той е андроид, – казва той. – Вие сте напълно убедени във факта, че той не е човек, защото Майкъл играе нечовешката част много добре, но в същото време ви допада и ви е грижа за него. Наистина прекрасно изпълнение.“
Централната тема на „Пасажери“ е много човешка, емоционална история – но действието се развива в космоса, което изисква много визуални ефекти. Според отговорника по визуални ефекти Ерик Нордби и ко-продуцента по визуални ефекти Грег Бакстър, е нужен професионален подход, за чисти и поддържащи и рядко в центъра на вниманието ефекти. „Уникално е да имаш толкова голям филм, където визуалните ефекти играят поддържаща роля, – казва Нордби. – Насладих се на този факт, защото визуалните ефекти са винаги най-добри, когато подкрепят нещо величествено от само себе си. Разказът на „Пасажери“ е нежен и хуманен на всяко ниво, и си мисля, че ще сме си свършили работата добре, ако в нито един момент не почувствате страхопочитание от великолепието пред вас“
Визуалните ефекти са разпределени в няколко основни категории. На първо място, разбира се, са изцяло CG снимките – външната част на космическия кораб, въвеждащите кадри в началото на филма, както и ключови моменти навън. Следва работата на зелен екран – екшън сцени извън космическия кораб. Следват сценичните добавки: въпреки, че екипът на сценографа Гай Хендрикс построи няколко огромни сцени, Авалон е толкова голям, че тези огромни сцени – като залата за хибернация и кафенето – изискват уголемяване с компютрите на Нордби. И накрая, има CG герои във филма – роботи, които се носят около космическия кораб за неговата поддръжка.
Едно от най-големите предизвикателства на Нордби беше създаването на разходката в космоса на Джим в края на филма. „Искахме публиката да изпита същото чувство на световъртеж, което той получава, така че все едно са там редом до него“, – обяснява той.
Нордби е бил убеден, че художниците ще са в състояние да създадат необятността на пространството около Прат. Много по-голямо предизвикателство е било да се създаде ефекта на светлина която се отразява от лицето на Прат, докато той се върти. „Търсехме точно тази яркост и върху това се фокусирахме – когато интерактивна светлина удря кожата на Крис през каската – това трябва да се почувства истински.“
Екипът намира ефективно решение: Прат в своя скафандър, влиза в тристранна светеща кутия с монтирани групи от малки, изключително ярки LED светлини. Въпреки, че кутията е дезориентираща, Прат го схваща веднага. „Това беше най-невероятното нещо, да гледате Крис в скафандър вътре в кутията, понасяйки всички тези физически предизвикателства, – казва Нордби. – Вътре в шлема му имаше монтиран микрофон с двупосочна връзка така, че той и Мортен да могат да разговарят помежду си. Никой не знаеше какво си говорят, освен те двамата. Това показва страстта на Мортен и Крис за този филм и това, което той изисква, и колко интимен може да бъде, ако го пуснеш.“
