Историите за емблематичните вещици от „Светът на Диска“ вече са на пазара с обновени издания. Поредицата „Вещиците“ от сър Тери Пратчет включва шест заглавия: „Еманципирана магия“, „Посестрими в занаята“, „Вещици в чужбина“, „Господари и господарки“, „Маскарад“ и „Захапи за врата“.
Изданията на изд. „Архонт – О“ идват с ново оформление, но оригиналният формат е запазен, за да могат читателите да допълнят любимата си колекция. Познатите илюстрации на Джош Кирби отново красят кориците на книгите. Запазен е преводът на Владимир Зарков, Катя Анчева и Елена Паскалева, като грешки от предишните издания са поправени.
Историите от поредицата „Вещиците“ проследяват приключенията на Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова. Всяка от героините вдъхва живот на различен стереотип за вещиците. Баба Вихронрав е класическата вещица, позната ни от приказките, Леля Ог е селската знахарка и баячка, а Маграт е модерната романтична последователка на Уика, поела по пътя на духовното израстване. Те израждат бебета, лекуват брадавици и държат под око вампири, крале, създаващи проблеми, или нашествия от други светове, които не одобряват. Посестримите в занаята преодоляват невероятни препятствия и срещат невиждани чудеса, но винаги го правят със стил.
Книгите от поредицата „Вещиците“ отговарят на всяко читателско очакване. Благодарение на безграничното въображение и хапливия сатиричен стил на Тери Пратчет, 80 милиона книги от „Светът на Диска“ са продадени по целия свят. Във „Вещици в чужбина“ Пратчет пише: „Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното“.
Следващите заглавия от „Светът на диска“, които предстои да бъдат преиздадени, са романите от поредицата за Смърт. Тя включва книгите „Морт“, „Жътварят“, „Музика на душата“, „Дядо Прас“ и „Крадец на време“.
За автора:
ТЕРИ ПРАТЧЕТ е един от най-успешните съвременни писатели. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за света на Диска. Книгите му са продадени в над 100 милиона екземпляра по света и са преведени на над 37 езика. Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен чуждестранен автор в САЩ. Много от историите му са адаптирани за екран и той самият е носител на множество отличия и награди. През 2001 г. печели медала „Карнеги“ за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и през 2009 г. получава рицарско звание заради приноса си към литературата.
- Terry Pratchett Image credit: Mark Kehoe—Express Newspapers/AP Images
Откъс от „Вещици в чужбина“ Tова бе светът на Диска, гледан отгоре. Облачните му купове се въртяха в дълги, усукани плетеници.
От облаците изплуваха три точици.
– Разбирам защо пътуването не е на мода. На това му викам скука. Часове наред няма нищо друго освен гори.
– Да, но стигаш бързо, Бабо.
– Както и да е, от колко време летим?
– Около десет минути, откак попита за последен път, Есме.
– Виждаш ли? Скука.
– На мен не ми харесва да седя на тая пръчка. Сигурно има специални метли за дълги разстояния, нали така? На които можеш да се излегнеш и да дремнеш малко.
Всички се замислиха над това.
– И да похапнеш – добави Леля. – Истинско ядене имам предвид. Със сос. Не само сандвичи и такива неща. – Експериментът с въздушно готварство върху малка маслена горелка бе прекратен по спешност, след като метлата на Леля замалко не се подпали.
– Предполагам, че може да стане, ако имаш наистина голяма метла – размечта се Маграт. – Може би с размерите на дърво. Тогава някоя от нас може да държи управлението, а другата да готви.
– Никога няма да стане – възрази Леля Ог. – Защото джуджетата ще ти искат цяло състояние за толкова голяма метла.
– Да, но можеш да направиш друго. – Маграт се разпали. – Да караш хората да ти плащат и да ги возиш. Сигурно има доста хора, на които им е дошло до гуша от разбойници по пътищата и от… морска болест.
– Какво ще кажеш, Есме? – попита Леля Ог. – Аз ще управлявам метлата, а Маграт ще готви.
– Тогава аз какво ще правя? – подозрително отвърна Баба Вихронрав.
– О… ами… трябва да има някой, нали се сещаш, да посреща хората и да им сервира храната – обясни Маграт. – И да им казва какво да правят, ако магията се изтощи.
– Ако магията се скапе, всички ще се разбият на земята и ще умрат – изтъкна Баба.
– Да, но някой трябва да им каже как да го направят – възрази Леля Ог, смигвайки на Маграт. – Те няма да знаят как да се разбият, като нямат опит в летенето. И бихме могли да се наречем…
Тя направи пауза. Както винаги в света на Диска, който беше точно на самия ръб на нереалното, малки парченца реалност се промъкваха винаги, щом нечие съзнание бе на правилната честота. Това се случи и сега.
– … Трите авиовещици – довърши тя. – Как ви се струва?
– Авиометли – пробва Маграт. – Или Пан… еър…
– Няма нужда да намесваш религията – изсумтя Баба.
Леля Ог лукаво ги изгледа.
– Бихме могли да се наречем Девет… – почна тя.
Порив на вятъра подхвана трите метли и ги завъртя. Настъпи кратка паника, докато вещиците овладяха положението.
– Пълни глупости – измърмори Баба.
– Е, убива времето – каза Леля Ог.
Баба навъсено изгледа зеленината под тях.
– Хората никога няма да се навият. Пълни глупости.
~~~
Скъпи Джейсън унд фамилие,
Отзад на гърба на листа приложено ви изпращам скица на едно място, дето някакъв крал е умрял и е погребан, кой го знае що. То е в някакво село, дето спряхме миналата нощ. Дадоха ни нещо за дъвкане, хич не личеше, че е с охлюви и съвсем поносимо и Есме си взе три порции, преди да разбере какво е и после направи Скандал на готвача, а Маграт повръща цяла нощ само от мисълта за това и я хвана разтройственост. Мисля за теб твоя любяща МАМА. P.S. туалетните тук са ОТВРЪТ-НИ, правят ги ВЪТРЕЩНИ, стига толкоз за ХЕГЙЕНЪТА.“
Минаха няколко дни.
В малка и спокойна странноприемница в една мъничка държава Баба Вихронрав седна и подозрително изгледа храната. Собственикът се суетеше около нея с трескавото изражение на човек, който предварително знае, че в този рунд той няма да е победителят.
– Хубава простичка домашна гозба – натърти Баба. – Това е всичко, което искам. Познавате ме. Не съм от тия, дето искат много. Никой не би могъл да каже, че съм от тия, дето искат много. Просто искам обикновена храна. Не само лой и прочее. Как става така, че човек като се оплаче от нещо в салатата си, излиза, че точно това е поръчал!
Леля Ог подпъхна салфетката в яката си и премълча.
– Като онова място снощи – продължи Баба. – Човек би си помислил, че няма да има проблем със сандвичите, нали? Имам предвид – сандвичи! Най-елементарната храна в целия свят. Би си помислил, че дори чужденците не могат да объркат нещо в сандвичите. Ха!
– Не ги наричаха сандвичи, Бабо – обади се Маграт, като не можеше да откъсне очи от тигана на печката. – Те им казваха… мисля, че им викаха рибени хапки.
– Хубави бяха – примижа Леля Ог. – Голяма слабост имам към маринована херинга.
– Ама сигурно ни мислят за толкова тъпи, та да не забележим, че на сандвича му липсва горната филия – триумфално изрече Баба. – Е, аз им казах туй-онуй! Следващия път ще се замислят, преди да се опитат да измамят хората, като не им дадат филията, дето по право си е тяхна!
– Предполагам, че да – мрачно отбеляза Маграт.
– И да не ми наричат нещата със засукани имена, та хората да не знаят какво ядат – продължи Баба, решена да разнищи недостатъците на чуждестранната кухня докрай. – Обичам неща, дето ясно си казват какви са, като… ами… Запържено студено месо със зеленчуци, или… или…
– Пудинг със стафиди – разсеяно вметна Леля. Тя следеше приготвянето на палачинките с лошо предчувствие.
– Точно така. Истинска прилична храна. Ами онова, дето го ядохме на обяд? Не казвам, че не беше хубаво – снизходително додаде Баба. – По чуждому, разбира се. Но се наричаше Cwuissses dee Grenolly. Това пък какво ли значи?
– Жабешки бутчета – преведе Леля, без много да му мисли.
В настъпилата тишина се чу как Баба Вихронрав си поема дълбоко въздух. Лицето на Маграт придоби леко зеленикав оттенък, а Леля Ог почна да мисли по-бързо от всякога.
