Издателство Ибис представя „Вечна любов“ от Дж. Р. Уорд
СВЕТОВЕН БЕСТСЕЛЪР
Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение.
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира, и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота ѝ, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
ОТКЪС
– Ах, по дяволите, Ви, убиваш ме.
Бъч О’Нийл ровеше из чекмеджето, в което държеше чорапите си. Търсеше такива от черна коприна, а намираше единствено бели памучни. А, ето! Издърпа един официален чорап, подходящ за вечерно облекло. Което не беше достатъчно за триумф.
– Ако те убивах, ченге, чорапите щяха да са последната ти грижа.
Бъч хвърли поглед на съквартиранта си. Почитателят на Ред Сокс. Неговият… е, единият от двамата му най-добри приятели.
И двамата, както се оказа, бяха вампири.
Вишъс, току-що излязъл изпод душа, беше омотал хавлия на кръста си, мускулите на гърдите и ръцете му изпъкваха. Нахлузваше на лявата си ръка черна кожена ръкавица, чието предназначение беше да скрие татуировката.
– Налагаше ли се да вземеш копринените ми черни чорапи?
Вишъс се усмихна, кучешките му зъби проблеснаха на фона на козята му брадичка.
– Чувствам се страхотно с тях.
– Защо не помолиш Фриц да ти купи някой и друг чифт?
– Той е прекалено зает да задоволява твоите изисквания към облеклото, човече.
Е, добре, напоследък Бъч наистина беше открил у себе си внезапна любов към „Версаче“, което беше нещо ново за него. Но едва ли бе толкова трудно да се доставят няколко допълнителни чифта копринени чорапи…
– Ще го помоля от твое име.
– Ти си истински джентълмен! – Ви отметна назад черната си коса. Татуировките на лявото му слепоочие се показаха, след това отново се скриха от погледа. – Ще имаш ли нужда от кадилака тази вечер?
– Да, благодаря. – Бъч напъха босите си ходила в обувките „Гучи“.
– Което означава, че ще се видиш с Мариса?
Бъч кимна.
– Трябва да разбера какво става. По един или друг начин.
Имаше чувството, че ще бъде по другия.
– Тя е свястна жена.
Със сигурност беше такава, което вероятно беше причината да не отговаря на телефонните му обаждания. Бившите ченгета, почитатели на скоча, не бяха най-желаният избор за жените – било то представителки на човешкия род или на вампирите. А фактът, че не принадлежеше към нейния вид, не му помагаше никак.
– Е, ченге, ние двамата с Рейдж ще обърнем по няколко в „Едноокия“. Ела при нас, когато приключиш…
Силни удари, като че ли някой блъскаше по входната врата с таран, ги накараха да обърнат глави.
Ви вдигна хавлията по-нагоре.
– По дяволите, ще трябва да научим тази фурия да използва звънеца.
– Опитай се ти да поговориш с него. Мен не иска да ме чуе.
– Рейдж няма да чуе когото и да било. – Ви побърза да отвори.
Ударите престанаха, а Бъч посвети вниманието си на огромната си колекция вратовръзки, чиито брой непрекъснато се увеличаваше. Избра светлосиня копринена „Бриони“, вдигна яката на бялата си риза и направи елегантен възел. Докато вървеше към всекидневната, дочуваше фрази от разговора на Рейдж и Ви – обсъждаха нашумялата песен на Тупак Шакур „Още ли си падаш по мен?“
Бъч се засмя. В живота си се беше сблъсквал с какви ли не ужасяващи неща, но и през ум не му беше минавало, че ще споделя жилището си с шестима воини вампири. Нито че ще бъде въвлечен в борбата им да запазят своя изчезващ вид. Но ето, че се чувстваше част от Братството на черния кинжал. Той, Вишъс и Рейдж бяха страхотна тройка.
Рейдж живееше в основната сграда в срещуположната част на двора заедно с останалите от братството, но тримата прекарваха повече време в малката къща до външната порта, където нощуваха Ви и Бъч. Дупката, както я наричаха, беше по-уютна от всички коптори, които Бъч беше обитавал досега. Двамата с Ви разполагаха с две спални, две бани, малка кухня и всекидневна, обзаведена в очарователен, постмодерен стил: два кожени дивана, телевизор с плазмен екран, джага. И спортни сакове, захвърлени къде ли не, което придаваше на дома им вид на студентска квартира.
Бъч влезе във всекидневната и веднага беше впечатлен от вечерния тоалет на Рейдж: черно кожено палто до глезените, черен потник и черни кожени панталони. Носеше обувки с дебели подметки, които придаваха допълнителна височина на двуметровия му ръст. В това облекло вампирът беше неустоимо привлекателен. Дори за доказано хетеросексуалния Бъч.
Кучият син беше толкова сексапилен, че можеше да победи дори законите на природата. Русата му коса беше подстригана късо на тила и оставена дълга отпред. Очите му бяха синьо-зелени, с цвета на океанските води край Бахамските острови. А лицето му би накарало Брад Пит да се чувства като кандидат за „Пълна промяна“.
Но въпреки очарованието си той излъчваше сила. Нещо мрачно и смъртоносно се долавяше под бляскавата му външност още при първата среща с него. Създаваше впечатлението, че е готов на всичко, за да уреди сметките си, и би продължил да се усмихва дори докато губи зъбите си в юмручен бой.
– Как си, Холивуд? – запита Бъч.
Рейдж се усмихна и в блестящата перлена редица проблеснаха остриетата на кучешките му зъби.
– Време е за разходка, ченге. Нощният живот ме зове.
– По дяволите, вампире, не ти ли беше достатъчна миналата нощ? Червенокосата ми се стори готино парче. Както и сестра ѝ.
– Познаваш ме. Гладът ми е неутолим.
За негово щастие потокът от жени, готови да задоволят нуждите му, не стихваше. И той никога не им отказваше. Не пиеше. Не пушеше. Но Бъч не познаваше друг мъж с такава стръв към плътските удоволствия. Не че познаваше чак толкова представители на неговата раса.
Рейдж хвърли поглед на Ви.
– Хайде, облечи се, човече. Освен ако нямаш намерение да се появиш в „Едноокия“ по хавлия.
– Престани да ме пришпорваш, братко.
– Тогава си размърдай задника.
Вишъс стана от мястото си до масата, отрупана с толкова много компютърна техника, че дори Бил Гейтс би се впечатлил. От командния център Ви управляваше системите за сигурност и наблюдение, инсталирани на територията на братството – включително главната сграда, залата за тренировки в мазето, Гробницата и тяхната Дупка, както и системата от подземни тунели, свързващи сградите. Той контролираше всичко: подвижните стоманени капаци на прозорците, ключалките на бронираните врати, температурата и осветлението в стаите, охранителните камери, входовете.
Ви беше инсталирал цялото това оборудване съвсем сам три седмици по-рано, преди братството да се настани в имението. Сградите и тунелите бяха построени в началото на двайсти век, но бяха неизползвани в по-голямата си част. След събитията през юли обаче беше взето решение братята да съгласуват действията си и затова всички се събраха тук.
Ви отиде в спалнята си, а Рейдж извади близалка от джоба си, разкъса червената опаковка и я лапна. Бъч усещаше втренчения му поглед върху себе си. И не се изненада, когато започна словесната атака:
– Не мога да повярвам, че си се издокарал така само за да отидеш до „Едноокия“, ченге. Прекалено е, дори за теб. Вратовръзката, копчетата за ръкавели… нови са, нали?
Бъч приглади вратовръзката „Бриони“ и протегна ръка към сакото „Том Форд“, което беше в тон с черните му панталони. Не искаше да обсъждат Мариса. Достатъчно му бяха усилията, които полагаше, за да избягва разговорите на тази тема с Ви. Освен това какво би могъл да каже?
Тя ме срази на първата ни среща, но през последните три седмици ме избягва. Вместо да разбера намека обаче, аз съм готов да ѝ се моля като последен неудачник.
Да, наистина не му се искаше да споделя подобни неща с господин Съвършен, макар да му беше добър приятел.
Рейдж блажено завъртя близалката из устата си.
– Кажи ми, човече, защо си правиш целия този труд с облеклото, а след това не използваш магическия си жезъл. Непрекъснато те виждам да отказваш на жени в бара. Да не би да се пазиш за брака?
– Да. Няма да отпусна юздите, докато не мина по пътечката, която ще ме отведе до олтара.
– Хайде, наистина съм любопитен. Пазиш се за някоя ли? – Въпросът беше последван от мълчание. Вампирът се засмя тихо. – Познавам ли я?
Бъч присви очи. Преценяваше дали разговорът няма да приключи по-бързо, ако си държи устата затворена. Вероятно не. Щом веднъж започнеше, Рейдж не се отказваше, докато той самият не решеше, че въпросът е приключен. Говореше по същия начин, както и убиваше.
Рейдж поклати глава с горчивина.
– Тя не те ли желае?
– Ще разберем тази вечер.
