Не харесвам римейк версии на класически филми. Въпреки това с нетърпение чаках „Великолепната седморка“ на Антоан Фукуа, тъй като „Седемте самураи“ на Акира Куросава е в личната ми класация за най-велики филми за всички времена. Подходих със серозно внимание към този проект още през 2012 г., когато на мимоходом бе споменато, че се готви нова „седморка“. Том Круз ще изпълни една от главните роли, а сценарист ще бъде никому известният тогава в кино средите писател Ник Пицолато За щастие Том Круз така и не се съгласи да участва във филма, но за нещастие трябваше да чакаме цели четири години за да видим реализирания проект.
И така – сюжетът на филма е стар колкото света и едва ли има човек, който да не го познава. Обаче сме длъжни да го щрихираме накратко. Миньорско селце Роуз Крийк е тормозено от корумпирания индустриалец Бартоломю Боуг (Питър Сарсгаард). Боуг и хората му изземват богатата на полезни изкопаеми земя, собственост на местните. Селяните са поставени пред два избора – да предоставят земите си доброволно на Боуг или да се бият за нея. Овдовялата заради Боуг Ема Кълън (Хейли Бенет) тръгва да дири мъже, които да защитят градчето. По интересни стечения на обстоятелствата тя се завръща в Роуз Крийк със седем стрелци, които няма какво да губят и са готови да се бият срещу свирепите вандали на Боуг. Начело на „седморката“ е ловецът на глави Сам Чизъм (Дензъл Уошингтън), приятелят му – легендарният стрелец Гуднайт Робишоу (Итън Хоук), виртуозът с ножовете Били Рокс (Бьонг-Хън Лий),крадецът-алкохолик, но сръчен с пищова Джош Фарадей (Крис Прат), издирваният престъпник Васкес (Мануел Гарсия – Рулфо), специалистът – преследвач Джак Хорн (Винсънт Д’ Онофрио) и боецът от индианското племе Команчи Алена Жътва (Мартин Сенсмайер). Тази чудна сбирщина от герои и антигерои трябва да предпази селото от наглия предприемач Боуг.
Време е обаче за малко предистория. Годината е 1954. Великият Акира Куросава създава своя филм с незалязваща популярност „Седемте самураи“, като открива и пресътворява сюжет от японската култура. Красиво направен тричасов епос с любимите актьори на японския режисьор Такаши Шимура и Тоширо Мифуне. Филма съдържа всичко – комични ситуации, социална драма, развитие на характерите на всеки един от героите, на преден план е изнесен конфликтът между дълга и желанието. Всичко това е представено с безпогрешен усет за реализъм. Шест години по – късно американците решават да използват сюжета на Куросава и да го внесат в може би най-емблематичния им жанр – уестърна. Ражда се още една класика, която обаче е повърхностна и не толкова дълбока, колкото лентата на Куросава. Дело е на американския режисьор Джон Стърджис и включва звездите на американското кино Юл Бринър, Стив Маккуин, Чарлз Броснън и Джеймс Кобърн. В легендарна обаче се превръща музиката, композирана от легендарния композитор Елмър Бърнстийн. Филмът търпи небивал успех по американските кина и след него излизат три негови продължения. Даже в края на 90-те се създаде и сериал с името „Великолепната седморка“. Бе излючен и в България в началото на новия век.
Сега е моментът да се изясня. „Великолепната седморка“ (2016 г.) не е римейк на филма от 1960 г. „Седморката“ на Фукуа е римейк, кавър, трибют (както ви е угодно на вас да си мислите) само и единствено към великия филм на Куросова. Не съществува такова нещо като „римейк на римейка на римейка“.
„Великолепната седморка“ е любопитен със своята космополитност. На едно място са събрани чернокож, азиатец, индианец, мексиканец и ирландец. В последните години това се превръща в задължителна тенденция за холивудските филми – в един блокбастър да намерят актьори с най-различна националност. Може би така ни показват, че киното е социално изкуство, където цари толерантност или пък може би това е предпоствака за още по-голям боксофис пробив в съответната страна на актьори. Такъв вече се осъществи в Южна Корея – родината на Бьонг-Хън Лий.
Режисьор е Антоан Фукуа. Може би го знаете от много добрите „Тренировъчен ден“ (2001 г.), „Бруклински стражи“ (2009 г.), посредствените „Закрилникът“ (2014 г.), „Обратен гард“ (2015 г.), и слабите „Крал Артур“ (2004 г.), „Код Олимп“ (2013 г.). Режисьор, твърде безидеен, без собствена идентичност, кара го по-скоро на занаят, отколкото на режисьорско въображение. Филмите му са твърде еднотипни, те са нищо повече от едни приятни за гледане филми, подходящи за пуканки и бира. Във „Великолепната седморка“ не изневерява на стила си. Действието на филма е с неуморно темпо, бърз, ритмичен, пестелив и без излишни детайли. Въпреки своята нереалистичност сцените със стрелбите са наистина зрелищни. Героите вършат каскади, присъщи за комиксови герои, което прави удоволствието, при гледане на филма, голямо. Така че ако се има предвид функцията на филма Фукуа се справя с режисурата. Може би можеше да се постарае повече, например, при битката между двамата индианци накрая. Имаше предпоставки да бъде зрелищна, но бе твърде кратка и вяла.
Дензъл Уошингтън. Чернокожият Хъмфри Богарт. Сравнявам го неслучайно с големия актьор от 40-те и 50-те, тъй като между двамата има една съществена прилика. Защото Уошингтън, като Големия Хъмфри, играе горе-долу една и съща роля, по един и същи начин.Той е мълчалив, отчужден, справедлив и отмъстителен. Уошингтън може понякога да е твърде еднообразен, но мамка му, прави го дяволски добре. Просто в този филм прави поредната си рутинна роля.
Мяркат се още бившия комик, абониран вече за блосбастър филм Крис Прат („Пазители на галактиката“), писателят-актьор Итън Хоук („Юношество“), талантливият и нузнаваем в ролята си Винсънт Д’ Онофрио, суперзвездата на корейсксото кино Бьонг-Хън Лий („Аз видях дявола“) и неизвестните все още на широката публика Мануел Гарсия-Рулфо и Мартин Сенсмайер.
Единият от двамата сценаристи (другият е Ричард Уенк) е Ник Пицолато, създателят на добилия вече култов статут сериал „Истински детектив“, доказва отново, че е отличен диалогист, на моменти си служи с клишета, но те са неизбежни за такъв жанров филм като „Великолепната седморка“. Оператор е спечелилият „Оскар“ за „Аватар“ Мауро Фиоре. Особено сполучливи са му панорамните кадри и едрите планове на персонажите. Музиката пък е дело на покойния вече Джеймс Хорнър. Иначе тя е едно окровено отдаване на почит на легендарната музика на филма от 1960 г.
И като за финал – „Великолепната седморка“ е свеж, динамичен и приятен за гледане, въпреки стереотипните си герои и клиширания сюжет и ще се хареса на всеки един непретенциозен зрител. Спорно е обаче дали ще допадне на тези, които обожават „Седемте самураи“ или „Великолепната седморка“ от 1960. Аз като фен на шедьовъра на Куросава се абстрахирах и приех с толерантност новата версия. Може би и вие така трябва да направите.
