Уил Смит, който е в ролята на потъналия с скръб главен герой Хауърд, се съгласява с тези думи. „Изначалната идея за съпътстваща красота докосна всички ни. Най-вече разбирането, че независимо колко трудни са обстоятелствата, точно тук се случва нещо специално; просто трябва да го потърсим, за да го видим. – Актьорът посочва класиката от 1946 г. „Животът е прекрасен“, която му е много любима и го вдъхновява за работата ми в КОСВЕНА КРАСОТА. И добавя. – Много от актьорите, към които се обърна Дейвид с предложение да се присъединят, веднага се съгласиха. Това е един от онези случаи, когато всеки от нас искаше да стане част от представянето на тази история на екран.“
Идеята за филма се заражда във фантазията на Лоуб и постепенно расте, докато изцяло не обсебва въображението му. До момента, в който не може да спре да мисли за нея. „Идеята се оформяше част подир част в продължение на дълъг период от време, докато пишех различни сценарии за филми и работих върху други неща, – споделя той. – Отначало беше една малка история в главата ми, която ме човъркаше – за човек, който пише писма до абстрактни образи като Време, Любов и Смърт, и се чудех поради каква ли причина би го правил?“
Централният образ във филма,Хауърд, е изключително успешен и динамичен мениджър в рекламния бизнес, за когото тези три думи преди са били мощни маркетингови инструменти. Те са били страхотни мотиватори. В началната сцена, която разкрива някогашната му житейска страст, ние го виждаме да казва на възхитената публика: „Тези три неща свързват всяко човешко същество на Земята. Ние копнеем за Любов. Желаем да имаме повече Време. И се страхуваме от Смъртта.“
След като неизлечима болест отнема живота на шестгодишната му дъщеря, тези понятия добиват по-голям смисъл за отпусналия се по течението Хауърд. Той все по-често избягва да общува с хора, и единствената му комуникация със света са гневни, обвинителни писма, които той пише до Любовта, Времето и Смъртта.
„Той се бори с големите философски въпроси и търси отговори от Вселената, – казва Франкел. – Подобно на съвременен крал Лир, той крещи на боговете.“
„Ние ги наричаме абстракции, но разбира се, знаем, че няма нищо абстрактно в тези неща. – казва продуцентът Майкъл Шугар. – Те са това, което ни води. Всеки режисьор се стреми да направи филм, който да е едновременно забавен и дълбоко вълнуващ, и мисля, че този филм улавя същността на всички неща в живота, които ни интересуват и ни карат да се замислим. Имено затова когато прочетох сценария за първи път, бях направо отнесен. Всички се почувствахме така.“
