Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?

На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник „България и еврото“ от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф Аврамов.

 Написан на разговорен и достъпен език, този полезен наръчник събира на едно място отговорите на най-належащите въпроси и предоставя важни и практични съвети, както за индивидуалните граждани, така и за представителите на малкия и средния бизнес.

Изданието прави равносметка на дългия път, критериите и предпоставките, които доведоха до приемането на еврото у нас. В книгата също са обобщени мерките, които Националният план за въвеждане на еврото предвижда във връзка с публичната администрация, превалутирането, данъците, лихвите и ценните книжа.

В „България и еврото“ на доц. Аврамов читателите ще открият:

  • Имаме ли задължение за преподписване на трудови договори, договорите с банките, застрахователните компании и доброволните пенсионно-осигурителни фондове?
  • Ще се превалутират ли автоматично пенсиите, банковите сметки? А какво ще стане с глоби, данъци, акцизи, такси?
  • Как се очаква да се отрази еврото на растежа на заплати, БВП, кредитния рейтинг, инвеститорския интерес към страната и откриването на работни места?
  • Анализ на доводите на противниците на еврото.
  • В кои държави ще използваме валутата без нужда от обмен?
  • Какво предвижда Националният план за въвеждане на еврото в Република България?
  • Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната – нейните предимства и аргументирана критика на недостатъците ѝ?
  • Кои нормативни актове трябва да имаме предвид като граждани и като собственици на фирми?
  • Какъв е периодът на двойно обозначаване на цените?
  • Какъв е периодът на двойно обращение на лева и еврото?
  • В какви срокове ще се обменят парите в брой и къде? Ще ни струва ли нещо?
  • Какви улеснения, гаранции и сигурност за фирмите ще донесе еврото?
  • Как ще повлияе на туризма?
  • Как ще се отрази на дейността на банките?
  • Как изглеждат евромонетите и евробанкнотите и как да разпознаваме фалшиви евробанкноти? За какви детайли и защити да следим?
  • Предложения на автора за бъдещите юбилейни български евромонети – как българските символи ще бъдат припознати от всички граждани в еврозоната.

„България и еврото“ оборва някои от най-често разпространените митове около последиците, които приемането на еврото ще доведе за страната ни (като т. нар „гръцки сценарий“ и опасенията за галопираща инфлация). Подкрепен с факти от дългогодишната си кариера на икономист, доц. Йосиф Аврамов посочва, че влизането на България в еврозоната ще доведе до финансова стабилност, както за публичния, така и за банковия сектор.

            Написана с цел да успокои читателя и да му даде правилните инструменти, за да взима информирани решения, тази книга ще бъде е ценен помощник в планирането на личните финанси за години напред.

За автора:

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и доктор по икономика. През 2025 г. той е ангажиран с международен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г. и съдържа раздел за еврото и България, „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „България в преддверието на еврозоната“, „Финансов инженеринг в телекомуникациите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Данъчен и митнически контрол“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат.

Из „България и еврото“ от доц. Йосиф Аврамов

Налице са и някои други значими предимствата от въвеждане на еврото за реалния сектор на България и те се свеждат до:

  1. Чувствително намаляване на зависимостта от рисковете на обменния курс на фирмите. На практика с възприемането на еврото за национална валута ще настъпи снижаване на валутния риск. Премахва се валутната рискова премия, оскъпяваща инвестициите в страната, вследствие на присъединяването към зона на валутна стабилност. Ето защо може да се очаква допълнителен растеж на размера на чуждестранните инвестиции. Тази валутна стабилност ще направи българската икономика по-устойчива на външни шокове, които в условията на глобализация на световната икономика са твърде опасни за малките и слаби национални стопанства. Очаква се с влизането на България в еврозоната да отпадне голямо административно бреме за фирмите. В момента в България се работи с български левове, но постоянно трябва да се превалутират левовете в банките. Това носи разходи за счетоводство и администрация, които се равняват на 0,3–0,5% от БВП – 300–330 млн. лв., които могат да бъдат спестени и насочени към нещо по-продуктивно, например за внедряване на иновации във фирмите.
  2. Ще се осигури повишената прозрачност на цените и на прогресивна ценова хармонизация. Тя се изразява в постепенно уеднаквяване на ценовите равнища в отделните страни. Това се постига чрез присъединяване към зона на ценова стабилност, в която намалява спекулативната нагласа при определянето на потребителния избор, което от своя страна ще доведе до по-добро функциониране на пазара. ЕЦБ ще контролира цените и в България. След въвеждането на еврото най-вероятно цените на част от вносните стоки като: хардуер, бяла техника и др. ще намалеят, а същевременно заплатите и пенсиите плавно ще се повишават.
  3. Ще се улеснят пътуванията на командированите служители на фирми, както и на гражданите, отиващи на: лечение, почивка, конгрес или на екскурзия в страните от еврозоната, като те ще спестят разходи за комисионни при обмяна на валута.
  4. Ще се подобрят възможностите за повишена икономическа адаптивност, която ще бъде постигната чрез по-реална възможност за макроикономическо прогнозиране, в резултат от присъединяването към синхронизиран в циклично отношение икономически организъм, какъвто е еврозоната.
  5. В България се очаква да се открият нови филиали на мултинационални компании (не само от страни от ЕС, но и от САЩ, Китай, Индия, Япония и др.), което ще е в резултат от засилената конкуренция и отраслова специализация, а също и от валутната стабилност и ценова прозрачност. Това ще увеличи заетостта, а възнагражденията в тези нови инвестиционни структури ще бъдат също значително по-високи и дори почти съпоставими с тези от останалите по-развити страни в Централна и Източна Европа. По този начин се очаква да намалее икономическата емиграция на млади квалифицирани български кадри от страната ни в чужбина.
  6. Ще нарасне нетният приток на чуждестранни инвестиции и в частност на инвестициите в недвижими имоти, в т.ч. и в селското стопанство като цяло. Във връзка с това бяха направени промени в Конституцията на Република България. Един от основните принципи в ЕС е свободното движение на капитали, а придобиването на собственост върху земя може да бъде тълкувано като част от този принцип.
  7. След присъединяването към еврозоната субсидиите от ЕС ще бъдат оползотворявани значително по-ефективно и по-прозрачно. Очакванията са да бъдат предотвратени някои разхищения и злоупотреби с евросредства, особено чрез нарастване на дяла на финансовите инструменти, за сметка на грантовото финансиране.
  8. Ще се активира свободното движение на капитали, предвид отпадането на трансакционните разходи за обмен.
  9. Очаква се да се елиминират разходите по конвертиране на сделките в различни валути при търговските сделки на фирмите с други страни от еврозоната. Известно е, че двустранната търговия с тях е над половината от външнотърговския обмен, като най-голям дял заемат Германия, Италия, Румъния, Гърция, Нидерландия (доста компании от други страни имат регистрация в тази държава) и в по-малка степен – Франция и Австрия. Това ще доведе до икономия на разходи в тази връзка.
  10. Част от фискалния резерв, който понастоящем не бива да бъде по-нисък от 6,2 млрд. лв., е възможно да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални, образователни и научни проекти и т.н. Този въпрос е деликатен и подлежи на прецизно планиране.

Като дълготрайна перспектива обаче конкурентоспособността на българските предприятия след влизането в еврозоната ще нараства.