Премиера в България: 15.06.2012г.
Световна премиера: 17.08.2012г.
Жанр: Комедия
Продължителност: 116 минути
Формат: 2D
Сценарист: Дейвид Каспи
Режисьор: Шон Андерс
В ролите: Адам Сандлър, Анди Самбърг, Лейтън Мийстър, Джеймс Каан
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Тинейджърът Дони Бергер (Адам Сандлър) среща в гимназията момичето на своите мечтите. Единственият проблем е, че тя е негова учителка, която обаче няма нищо против да му разкаже за птичките и пчеличките. Когато всеотдайната преподавателка е изпратена зад решетките, тя оставя Дони напълно неподготвен да отглежда сам плода на тяхната любов – Тод.
30 години по-късно Тод (Анди Самбърг) гради успешна кариера на Уол Стрийт. Той е излетял от семейното гнездо при пръв удобен случай и не е виждал баща си от години. Но когато се оказва, че Дони дължи десетки хиляди долара на данъчните, единственият изход според него е да се свърже със сина си, за да намери парите. Той се появява в навечерието сватбата на Тод с Джейми (Лейтън Мийстър) и превръща тържествения уикенд в катастрофа. Дали ще получи шанс най-накрая да изгради връзка със сина си и ще направи ли това, което се очаква от един добър баща?

[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]

 


Скоро[/tab]
[tab title=“Галерия“]

[/tab]
[tab title=“Новини“]

Новини за филма ТУК [/tab]
[tab title=“Още за филма“]

Невероятно смешната комедия Браво, момчето ми! разказва историята на тинейджърът Дони Бергер (Адам Сандлър), който среща в гимназията момичето на своите мечтите. Единственият проблем е, че тя е неговата секси учителка Мери МакГарикъл. Всеки от нас е изживявал ученическа любов, но при Дони нещата отиват твърде далеч. Оказва се, че г-жа МакГарикъл няма нищо против да му разкаже за птичките и пчеличките и когато всеотдайната учителка е изпратена зад решетките, Дони оставя сам да отглежда плода на тяхната любов – Тод.

Дони се опитва да бъде добър баща, но е напълно неподготвен за ролята си на родител. 30 години по-късно Тод (Анди Самбърг) гради успешна кариера на Уол Стрийт. Той е излетял от семейното гнездо при пръв удобен случай и двамата не са се виждали от години. Но когато става ясно е Дони дължи десетки хиляди долара на данъчните, единственият изход според него е да се свърже със сина си, за да намери парите, иначе влиза затвора. Той се появява в навечерието на бракосъчетанието на Тод с Джейми (Лейтън Мийстър) и проваля партито, превръщайки уикенда на сватбеното празненство в катастрофа. Дали ще получи шанс най-накрая да изгради връзка със сина си и ще направи ли това, което се очаква от един добър баща?

Columbia Pictures представя Браво, момчето ми! на Happy Madison с подкрепата на Relativity Media. Участват Адам Сандлър, Анди Самбърг, Лейтън Мийстър и Джеймс Каан. Режисьор е Шон Андерс, продуценти са Адам Сандлър, Джак Джарапуто, Хедър Пари и Алън Кавърт. Сценарият е на Дейвид Каспи. Изпълнителни продуценти са Бари Бернарди, Джон Морис, Денис Дуган и Тим Херлихи. Оператор е Брандън Трост, художник е Арън Озбърн. Монтажист е Том Костейн. Костюмите са дело на Елън Лутър, музиката е на Рупърт Грегсън-Уилямс.

ЗА ФИЛМА

Ролята на Дони Бергер показва класическият Адам Сандлър, – казва Шон Андерс, който е режисьор на новата комедия Браво, момчето ми!. – Това е персонаж, който само той може да изиграе. Поведение на Дони минава всякакви граници, но когато героят е пресъздаден от Адам, няма начин да не го харесате. Беше просто страхотно да наблюдавам как се справя с тази нелека роля.“

Във филма Сандлър играе най-лошият родител, който може да си представите. Той, разбира се, обича сина си и прави най-доброто, на което е способен, но нещата просто не му се получават. Все пак той не е чак толкова лош. „Той е див, той е луд, той взима ужасно грешни решения, но е наистина добър човек, който умее да се радва на живота, – казва Андерс. – Дони има много приятели, сприятелява се лесно с всички и всеки и няма проблеми с това, какво вършат другите. Неговата способност да се весели и забавлява кара публиката да му прости много от неговите грешки и неправилни преценки“.

По време на първата си среща със Сандлър, Андерс и неговият партньор – продуцентът Джон Морис, обсъждат каква да бъде сърцевината на филма. „Джон и аз си падаме по историите за връзката между двама души. В този случай отношенията между баща и син имат голям емоционален заряд – всеки човек има много силна връзка с баща си. Тези чувства дават зелена светлина на някои от лудориите във филма, което прави Браво, момчето ми! още по-забавен „.

За Андерс тази връзката проличава особено в сцената, когато Дони и Тод изживяват един закъснял обред – бащата учи сина си да кара велосипед. „Тази сцена изразява цялата тема на филма, – казва режисьорът. – Тод трябва да се довери на Дони и да се съгласи да бъде синът, а Дони трябва да бъде бащата и да го остави да падне.“

Кой актьор би могъл да играе сина на Дони и каква е най-подходящата възраст за него? Анди Самбърг мисли, че знае отговора и заявява, че не би позволил Сандлър го забрави. „На практика аз дебнех Сандлър още по време на кастинга.“, шегува се той.

„Анди гледа на своя персонаж като на човек, който отчаяно търси бащината любов, но досега толкова много пъти се е опарвал, че е изградил стена между Дони и себе си, – казва Андерс. – Всеки може да изиграе Тод като герой, който мрази баща си и после се завърта на 180 градуса. Докато при Анди усещам във всяка сцена, че Тод наистина иска да има връзка с баща си, но просто му няма доверие.“

„Основната идея на филма е, че е по-добре да приемаш хората такива, каквито са – дори и да не са идеални, вместо да се опитваш да бъде нещо, което не си. – казва Самбърг. – Ние всички крием скелети в гардероба си, някои повече, други – по-малко. Но семейството винаги е важно, независимо колко е шантаво.“

„Тод притежава качеството, което до известна степен го имаме всички ние – смесица от любов към семейството си и притеснение, че го излагат преди другите. Героят му стига до крайности в това отношение.“ – обяснява Андерс.

Лейтън Мийстър се присъединява към продукцията в ролята на годеницата на Тод, Джейми. „Първоначално тя изглежда много мила и приятна, като всяка булка. – казва Мийстър. – Но постепенно се превръща в истинска усойница. От начало не може да я виним, защото поведнието й е разбираемо, когато видим какво прави Дони. Но после истинският й образ все повече излиза наяве…“

„В реалния живот Лейтън е улегнала, спокойна, широко скроена, – казва Андерс. – Тя пренася тези черти на героинята си, така че човек отначало си мисли, че такава реакция на лудориите на Дони е нормална. Но в хода на историята става ясно всъщност колко е властна и обсебена от желанието си да контролира.“

Майло Вентимилия е в ролята на братът на Джейми, Чад, който е моряк. „Той се отнася много, много сериозно към своята професия. – разкрива Вентимилия. – Щом стане дума за моряшкия живот, може до безкрай да разказва за детайлите на униформата, прическата, разходките, разговорите, всичко, което може да ви хрумне. Той гледа на Тод отвисоко и с пренебрежение.“

За да се свърже отново със сина си, Дони има нужда от помощта на най-добрия си приятел. По една случайност това е Ванила Айс, който играе себе си във филма, или както Тод се обръща към него – чичо Вани. Иконата на 90-те години си спомня какво си е мислел, докато отивал на срещата си със Сандлър, за да обсъдят ролята му: „През целия път се чудех на кого ли от героите си ще прилича Адам? Дали ще е като Хепи Гилмор, Медисън… кой от всички? И когато пристигнах видях, че е много земен и забавен, но в същото време има сериозно отношение към задачата, за която сме се събрали. Беше ми изключително приятно да бъда в неговата компания.“

Андерс казва, че участието във филма на Ванила Айс не е само краткотрайна поява, а пълноценна поддържаща роля. „Той е най-добрият приятел и довереник на Дони от едно време.“ – казва режисьорът и с изненада отбелязва, че музикалната легенда на 90-те години е показал завидни комедийни заложби. „Има една сцена в магазин, където неговият герой и продавачът се стряскат един от друг, побягват, сблъскават се един в друг и се втурват в противоположни посоки. Всеки път, когато гледам филма, се изумявам от начина, по който Ванила Айс се вписва в тази класическа, перфектно изпълнена маневра от немите филми.“

С баща като Дони и „чичо“ като Ванила Айс, на Тод се налага да потърси другаде малко здрав разум, и го намира у Бри, която „внася малко спокойствие в хаоса, – казва известната певица Киара, която играе тази роля. – Бри и Тод имат връзка помежду си, той може да й разказва за нещата, които се случват в живота му и своите чувства. Тя не осъжда, което е много мило и точно на това се гради тяхната връзка и взаимна емоцията.“

Сватбеното тържество на младата двойка е планирано да се състои в луксозно имение, собственост на богатия шеф на Тод – Стив Спиру. Продуцентите решават, че Тони Орландо притежава нужното присъствие, за да пресъздаде този ексцентричен персонаж. „Стив е сложен характер, – казва известният певец. – Той не е лош, но просто не може да се държи добре с хората около себе си.“

Орландо среща Сандлър на партито по случай рождения ден на Брукс Артур, който е отговорен за подбора на музиката в редица проекти на Happy Madison. „Ако не бях отишъл на този рожден ден, сега нямаше да съм Стив Спиру, – казва той. – Това е доказателство, че ако се показвате насам-натам, рано или късно някой ще ви забележи.“

Във филма най-добрите приятели и колеги на Тод са Фил и неговата съпругата, които са изиграни от Уил Форте и Рейчъл Драч. „Фил е типичен представител на Кейп Код, – разказва Форте. – От начало си мислех, че костюмът ми е много шантав, но се оказва, че така се носят хората в Кейп Код през цялото време.“ Форте споделя за екранната си съпруга: „Рейчъл бе много развълнувана от този факт, защото имаме няколко доста интимни сцени, а тя от дълго време иска да направи такова нещо с мен. Цялата инициатива бе от нейна страна. Вероятно се е молила искрено в нощта преди кастинга и й бе отговорено.“

Джим Нанс е персонаж, който се отличава с директния си маниер на говорене и неумиращата му любов към Ню Инглънд Пейтриътс. Ролята се изпълнява от Рекс Райън, който когато не снима филми, работи като главен треньор на Джетс Ню Йорк – съперника на Пейтриътс. Странен избор? Неее! „Човек не може да се взима прекалено на сериозно, – казва Райън. – Героят ми е голям фен на Бостън и това е част от ролята. Но знаете ли какво чух? Наложило се да се спрат върху Бостън, защото всички неща на Джетс вече били продадени.“

Към актьорския състав се присъединява комедийната актриса Люенел, която е в ролята на ветеран стрийптизьорка Шампейл, която работи в любимия стриптийз клуб на Дони повече от 30 години. „Тя е успяла да осигури пари за колеж на дъщеря си, – казва Люенел. – Но не става дума за това – Шампейл наистина харесва работата си, защото просто обича да носи щастие и радост на присъстващите.“

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Когато Адам е продуцент на филма, той е заедно с теб през цялото време.“ – казва режисьорът Шон Андерс. Браво, момчето ми! е неговият втори филм и първи общ проект със Сандлър, което е изключително, тъй като Адам често работи с един и същ екип филм след филм. Макар че понякога отнема известно време новите колеги да опознаят взаимно и да се сработят, Андерс твърди, че той, операторът Брандън Трост и художникът Арън Озбърн са посрещнати с отворени обятия в семейството на Happy Madison.

Екипът се състои от най-приятните хора, с които съм срещал, – споделя Андерс. – С тях много лесно се разбираме. Те всички са работили заедно по предишните филми на Сандлър, познават особеностите си, знаят какво трябва да се направи, за да вървят нещата гладко. Специално искам да отбележа първия асистент-режисьор Дани Силвърбърг, който е сърцето и душата на този екип, изключително приятелски настроен и е един от най-невероятните хора, с които някога съм работил“.

Адам е нещо повече от продуцент на филма, той е движещата сила на продукцията, – твърди художникът Арън Озбърн. – Този човек е невероятен, успява да участва във всеки избор, който трябва да се направи по време и след снимачния процес. С него е много лесно да се работи, защото той умее да сътрудничи с всички.“

Дизайнерката на костюмите Елън Лутър казва, че Сандлър се занимава лично с всички аспекти на продукцията, защото иска да бъде сигурен, че историята и хумор ще бъдат такива, каквито е предвидено. „Заедно с него прегледахме всички костюми за отделните персонажи във филма и внимателно обсъдихме всички шегите на героите.“ – казва тя.

Разбира се, голяма част от хумора Сандлър носи в себе си. „Това, което ми харесва най-много в работата с Адам е, че той е толкова забавен, – казва Андерс. – Докато снимахме една сцена, аз се опитвах да намеря още нещо смешно, което да добавим към нея. Имах идея, която не е бе особено забавна, но Адам я поде и я представи по своя забележителен начин. От една страна го направи много смешно, а от друга изглеждаше сякаш това бе моя идея. Режисирайки този филм, аз не само работих с Адам Сандлър, аз получих Сандлър в най-добрата му форма, защото той има страхотно отношение към работата. Високо оцени свободата, която получи, влизайки в образа на Дони, защото можеше да говори и прави всичко, което си помисли с този герой.“

Озбърн казва: „Нашата работа бе да се подпомогнем създаването на образите на героите. Опитахме се да изградим среда за нуждите на сценария, в която героите да могат да се развиват и разкриват. Филмът показва два различни свята – света на Дони Бергер и на сина му. Да се покаже разликата между двата свята и какво произтича при сблъсъка им е огромно естетическо предизвикателство „.

Двете най-големи сцени, които са пример за разликата между тези два свята са къщата на Стив Спиру – имението, в което ще се проведе сватбата, и „Класи Рикс Бейкън енд Легс“ – любимото стриптийз заведение на Дони.

Намирането на подходяща къща не беше лесна задача, разкрива Озбърн. „Обиколихме навсякъде – буквално луднахме докато търсим сватбени локации. Имахме толкова много изисквания – имахме нужда дори от заден двор, който може да бъде превърнат в малък футболен терен. Преглеждахме терените с хеликоптер, отидохме до брега – побъркахме се, докато се опитваме да намерим перфектната къща. Отне ни известно време, докато един ден извикахме „Алелуя! Най-накрая я намерихме!“ – идеалната къща, която си имаше всичко необходимо – бе на плажа, имаше страхотна фасада, разполагаше с място зад нея, в което би могло да се направи нашето мини игрище. И не на последно място собственикът й бе през цялото време невероятно мил и подкрепяше целия ни екип.“

В крайна сметка творческият екип на филма не построява мини игрището в задния двор на къщата, а го свързва с помощта на киномагията. „Издигнахме гигантска беседка, която се отразява във водата, и я използвахме като съединяващо парче. Изградихме част от тази беседка и в парка, където построихме игрището. После просто налагахме на екрана двете еднакви части.“

По коренно различен начин се получиха нещата с търсенето на най-подходящия стиптийз бар. Още първият ден влязохме в бара и разбрахме, че това е мястото, което искаме – дървения бар, ниско окачените и посчупени лампи, самото настроение на заведението – всичко беше такова, каквото се надявахме да открием.“

В много отношения Дони е персонаж, който така и не пораства. „Той е вечното момче, – казва Озбърн. – Да вземем например апартамента му – идеята ни беше, че това място трябва да изглежда по същия начин, по който е било, когато Дони е бил на 16. Представихме си как се чуди: „Защо да го променям?“ Той така и не се изнася от къщата, по стените висят къщите плакати, които е закачил преди 30 години. Е, добре, има една промяна – купил си е водно легло“.

Вечен е и начина, по който Елън Лутър, ветеран от предишните единайсет филма на Сандлър, представя външния вид на Дони. „Преминахме през доста проби на перуки и дрехи, преди да се спрем окончателно на този вид, – отбеляза тя. – Ние търсихме външност на човек, който се е установил в 80-те години с малко елементи на класически рокер. Той е универсален мъж за парти и определено не се интересува от мода „.

Лутър обича да казва, че дрехите не правят образа, но често могат да помогнат на актьора да намери пътя към героя си. Това е особено валидно за комедията – шеговитият начин, по който някой изглежда, може да накара публиката да се усмихне. „Външният вид на героя е от съществено значение за комедия. Той говори дали става дума за прилежно закопчан сухар или раздърпан нехранимайко. Дали трябва да бъде сладък и забавен или пък грозен и забавен? Дрехите правят много, за да се подчертаят шегите и хумора в един филм. В Браво, момчето ми! умишлено облякохме хората от къщата на плажа в сериозен дрескод, за да може появата на Дони с бира в ръка да бъде още по-скандална. Тези хора са силно шокирани от облеклото и цялостното му поведение, и този културен сблъсък е предпоставка за много забавни ситуации.“

Друг пример за избор на дрехи, които подчертават смешните моменти във филма са костюмите на бабата. Тя е представителка на висшата класа. „Тя трябваше да изглежда шик – модерна и елегантна. – обяснява Лутър. – Във филма Дони е запленен от нея и от една нейна снимка на младини, на която тя е облечена в изключително скромен бански костюм. На снимката тя дори не е секси, но това няма значение за Дони“.

За Лутър и нейният екип, творческият процесът започва с планиране, скициране и пазаруване, но не се реализира, докато актьорът не вземе активно участие в него. „Може да сме измислили безброи варианти за дрехи, но не можем да се спрем на нито една от тях, докато не се видим с актьора, след което обсъждаме и преглеждаме решенията и идеите с режисьора и Адам. Започваме със питането дали имаме всички дрехи, от които се нуждаем. Тогава се включва актьорът и започва да говори за дрехите по друг начин и се появява нова гледна точка. Понеже това са хората, които изграждат образите, се съсредоточаваме върху това, което си пасва с персонажа. След толкова много филми и досега не престава да ме изненадва крайният резултат, който се получава по време на пробите. Също като при коктейла, и тук не става въпрос за отделните съставки, а за това, което се получава, когато ги смесиш“.

[/tab]
[tab title=“Рецензии“]

Рецензия на  „БРАВО, МОМЧЕТО МИ!“ от Александър Пейчев[/tab] [/tabs]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

31 − = 22