1. Повече от игра
Празна зала. Прашен ринг. Гонг без глас. Гробна тишина. Спомени за отминала слава. Мисля, че сънувам! Все още чувам пискливия глас на коментаторите и отброяването на контролното лице. Все още треперя, погълнат от мощния рев на тълпата. Все още чувствам силата на разменящите се удари. Всичко свърши! Бързо. Неусетно. Краткотрайно като живота на откъснат плод. Оставен да гние, той се стопява и изчезва. Съдба! Вървя по стъпките на истински легенди. Тук, в тази спортна зала, са се състояли едни от най-зрелищните боксови мачове, постигнали са се запомнящи победи и тежки загуби, стартирали са звездни кариери. Само вибриращите въжета усещат вълнението ми. Мъждукащата светлина сочи към местата на публиката, показва ръждивите микрофони и дългия път към успеха, но скрива величието, внедрява безгранично разочарование и се превръща в непресъхващ извор на болезнени автобиографични разкази. Искам да затворя очи и да се пренеса в райската градина на миналото. Изгарям от нетърпение да се срещна с безспорни шампиони и да погледна в душите им. Жадувам да разкрия истинската им същност, а не онази, формирана от конкретната игрова реалност. Въображаемото пътешествие ме изпраща в далечната 1976-та година. „Дами и господа! Претендентите са вече по местата си. В десният ъгъл е човекът, който не прощава, мъжът, желаещ да се изкачи до върха по-бързо от всеки друг – Рооооки Балбоаааааа!”. 
Гласът заглъхна. Тълпата скандира името му и го подкрепя. „В левият ъгъл е звярът със смъртоносна захапка, машината, поваляща всичко по пътя си, шампионът в тежка категория – Аполооо Криииийд!”. Шумни овации. Последно разясняване на правилата. Гонгът удари. Кой е по-добрият? Предполагам, че знаете правилния отговор. Премествам се малко по-напред по времевата ос. Годината е 1980-та. На ринга е Джейк Ла Мота. Решен да направи и невъзможното, за да покори шампионската титла, той разрушава живота си. Насилие. Избухливост. Безстрашие. Пред вас е „Разяреният бик”. Изглежда, че коментиращият боксовия мач тази вечер, Мартин Скорсезе, подкрепя своя любимец. В очакване на призоваващия звън, аз мисля за правилата на играта. Те създават един съвършен ред, но отнемат частица от човешкото у индивида. А ако не се подчиня? А ако разруша установения ред? А ако послушам сърцето си поне веднъж и напусна игровата реалност, въпреки че продължавам да съм част от играта? Питате защо? Правилата не могат да отговорят на зададените въпроси, не са компетентни в редица спорни ситуации, безсилни са пред разума и чувствата на играча. Безспорен факт, поне според мен! Твърде много се отплеснах. Боксовият мач е в разгара си. Начало на втори рунд!
2. 30 години по-късно
Режисьорът на продукцията „БОЙНИ СТАРЧЕТА”, Питър Сегал, ни разказва за света отвъд правилата на играта. Струва ли ви се различен? Ако отговорът ви е отрицателен – позволете да ви разубедя. Историята ни въвлича в напрегнатия живот на двама бивши боксьори. Посрещнете с бурни аплодисменти Хенри „Острието” Шарп (Силвестър Сталоун) и Били „Хлапето” Макдонън (Робърт Де Ниро). Родом от Питсбърг, бойните старчета са дали всичко от себе си за спорта, за да се изправят един срещу друг и да разберат,веднъж завинаги, кой е по-добрия. Статистиката подсказва, че „Острието” е претърпял загуба само от „Хлапето”. Нека отгърнем на следващата страница. През активните си години, Били е нокаутиран веднъж. Знаете ли от кого? Сигурен съм, че логиката ще ви посочи с пръст името на Хенри Шарп. Да, това е самата истина! Постигнато е съвършено, но неудоволетворяващо равенство. Няма победител. Нужна е още една битка, боксов мач, който да дари покой на егото им. Годината е 1983-та. Краят е съвсем близо. След броени часове ще стане известно името на шампиона на Питсбърг. Може ли нещо да се обърка? По дяволите! В навечерието на важния мач, Хенри „Острието” Шарп обявява оттеглянето си. „Хлапето” не може да повярва, че равенството помежду им ще се запази непокътнато. Взетото решение нанася смъртоносен удар върху спортната кариера на местните боксьори. Причината за погрома се крие в яростното им съперничество, което досега е служило като магнит за обществено внимание. Били и Хенри продължават обикновения си живот, опитвайки се да загърбят миналото.
Минават десетилетия. „Острието” заема работно място в металообработвателната промишленост, а „Хлапето” притежава свое собствено развлекателно заведение. Различни проблеми запълват ежедневния им график. Готови ли са за промяна? Нека се сбогуваме с монотонността! Популярна в района телевизионна програма излъчва предаване, посветено на 30-годишнината от несъстоялия се боксов мач за определяне на победител. Събитието възвръща спомените за отминала слава, отлежали в душите на бойните старчета. Медийният шум предизвиква огромно вълнение сред почитателите им. Дали Хенри и Били все още искат да довършат започнатото? Боксовият спонсор Данте Блейк-младши (Кевин Харт) предчувства печалба и бленувана известност. Той отправя предложение, на което местните шампиони не могат да устоят – последен решителен мач. Старт на трескавата подготовка. „Острието” работи със стария си треньор – Луис „Светкавицата”, а „Хлапето” разчита на добрия си син. След 30 години, прекарани в търсене на безброй отговори, старчетата ще се качат на ринга и ще постигнат желаното. Никой не може да ги спре! Помните ли, че ви споменах за възможно бягство от игровата реалност? Е, надявам се Хенри и Били да се възползват и да се спасят взаимно от непоносимата жестокост на правилата.
3. Край
Продукцията „БОЙНИ СТАРЧЕТА” е първата комедия за 2014-та година. Като такава, тя носи неподозирано голяма отговорност за действията си. Откривайки филмовият маратон в България, лентата на режисьора Питър Сегал определя посоката на жанра и чертае пътя на бъдещото му развитие. С радост съобщавам, че задачата е изпълнена успешно. Филмът надви песимизма ми и се представи много по-добре от очакваното. Главните роли са поверени на Силвестър Сталоун и Робърт Де Ниро. Имената им, фигуриращи в дългия спиък с актьори, са се превърнали в гаранция за успех. Отлична актьорска игра от легендите на Холивуд. Комбинацията между хладнокръвие, професионализъм, отдаденост и незаменим чар ги превръща в желана, но скъпа атракция. Допадна ми страхотната идея на Сегал да се поразрови в миналото и да постави на ринга двама шампиони. Сякаш класическите ленти „Роки” и „Разяреният бик” се сляха пред очите ми, за да напомнят за безсмъртното си величие. И не само. Те дадоха още един шанс за среща на многобройните си фенове, осигуриха им достъп до „Златният фонд” на световната филмотека. Брилянтно режисьорско хрумване, което подпомага топлото възприемане 
на комедийната продукция. Не съм забравил талантливият Алън Аркин. Блестящ, внимателен и недостижим, той сътворява поредното си чудо – запомнящо се изпълнение. Питър Сегал получава медал за постигнатата победа. Професионално ръководство, впечатляващи умения и опит. „БОЙНИ СТАРЧЕТА” заслужи доброто ми мнение, благодарение и на силата на интелигентен хумор. Класа, стил и непринуденост. Смея да твърдя, заслужаващ внимание сюжет. Съсредоточен върху живота на местните боксьори Хенри и Били, той обръща поглед и към примамващия свят отвъд правилата на играта. Там, където можете да помогнете на противника си, там, където ви е позволено да дадете воля на чувствата си, там, където сте независими. Изглежда, че на това място, намиращо се извън законовата рамка на игровата реалност, справедливостта е идеал. Комедията „БОЙНИ СТАРЧЕТА” надхвърля очакванията ми и достига до напълно заслужен резултат – 9,0/10. Сигурен съм, че историята за 30-годишно съперничество ще ви накара да се усмихнете поне веднъж и ще ви впечатли, издържайки повече от един рунд на кино-ринга. Признавам, добро начало за филмовата 2014-та година!
Предишна рецензия:
„ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ” – бягство от реалността
Очаквайте:
Вълкът от Уолстрийт / The Wolf of Wall Street
