Издателство Изток-Запад представя „Без грим и ретуш“ от Александър Янчулев

За книгата

Тази книга е сбор от събития, малки и големи случки и персонажи, които съпътстваха четиригодишния ми мандат като кмет на София. Описанията не следват строга хронология. Те са представени без грим и ретуш, такива каквито аз съм ги преживял. Тук споделям моите чисто човешки преживявания и бих казал, че с написаното разкривам част от себе си, останала скрита за околните.

В книгата се прави връзка със събития и факти, които са се случили преди и след като аз седнах на кметския стол – за да изясня моето поведение, решения и постъпки, добри или лоши. Не липсват и мои оценки за известни личности от това време. Това са мои субективни възприятия във време, когато София изживява голяма икономическа криза и е в борба за съхраняване на своето местно самоуправление. И ние оцеляхме!  

проф. Александър Янчулев 

За автора

Александър Янчулев е син на Стефан Янчулев. Роден е през 1938 г., инженер, дълги години професор по хидротехника и мелиорации в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. След падането на Берлинската стена и на комунистическия режим в България той е активен член на Съюза на демократичните сили, народен представител в Седмото Велико Народно събрание, съветник в Министерския съвет. Той е първият демократично избран кмет на София (1991–1995) и областен управител на столицата. Проф. Александър Янчулев е първият председател на Съюза на демократичните общини в България и техен представител в Европейския съюз (1991–1992). 

Откъс

Преди избора ми за столичен кмет трябваше да преживея някои събития, които дадоха отражение по-късно в моята дейност като кмет на София. Все пак интересно е да се знае как е протекъл животът на Александър Янчулев, преди да стане 57-ия поред кмет на София с четиригодишен мандат – от 1991 до 1995. Не може току-така от нищото да се пръкне един кмет, още повече кмет на едномилионен столичен град.

За тези предхождащи събития и за събитията, които ме съпътстваха по време на кметската управа и малко след това, искам да разкажа в тази книга. Една част от тези събития ги създавах аз, друга част трябваше да посрещам, защото бяха провокирани от външни сили.

Когато човек натрупа години, той става пленник на спомени и иска да ги сподели с някого. Но много от приятелите са заминали в чужбина, други са починали или са станали политически противници. Това ме накара да хвана перото и с писаното слово да стигна до масовия читател.

В днешно време в България малко се чете. Хората се смеят, че „всеки пише, никой не чете“. Книгите се задържат по рафтовете на книжарниците или на масите на букинистите. Малко се четат вече произведенията на българските и чуждите класици.

Има много вярно в казаното, че днес „мишката изяде книжката“. Компютърната мишка отне свободното време на млади и стари и ги хвърли в компютърни игри, фотография и разни месиджи. Вкъщи, на работа, в транспорта, дори на улицата всеки трака на компютъра или на модерния телефон, който си е малък компютър. Няма време за четене, но въпреки това реших да напиша тази книга.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

4 + 5 =