Преди да се потопим във финалната част на трилогията, нека си припомним мнението на CINEBOOM, за началото!

Голямата въпросителна след финалните надписи на „Безликите: Глава трета“ остава същата- кой е повярвал в тази история толкова, че да и посвети три филма в три различни години? Кой е продуцентът, който е решил, че тук има толкова много, че зрителя ще иска да се връща и връща, за да разбере истината?

В „Безликите: Глава трета“ има едно нещо със сигурност. И то е финал. Трилогията получава своя напълно очакван и напълно в реда на нещата финал. Безликите са избити, момата оцелява и играта свършва. Нима някой се е съмнявал в това още от първия филм?

Третата част започва там, където свършва втората. С убийството и свалянето на маската на женската от Безликите. И от там насетне започва едно непрестанно преследване, измъчване и истински терор над Мия. Тъй като втория филм забуксува от наличието само на 1 добър герой, в новия трябваше формулата да се промени. Разбира се сестрата на Мия, нейния съпруг и техния „бодигард“ идват в града за да търсят изчезналото момиче. И разбира се някак съвсем естествено, те са новото пушечно месо, което Безликите (а и не само!) ще могат да трепят на воля.

Мия продължава да бъде основна движеща сила, но някак толкова сме свикнали с нея и нейните мъчения, че вече не ни пука и очакваме промяната. Очакваме изблик на нейната ярост и желание за отмъщение.

„Безликите: Глава трета“ най-сетне се връща назад във времето за да даде отделни парченца от пъзела от убийства, случващи се в града. Едно нещо не мога да отрека на трилогията- няма по- абсурден превод на англоезичното заглавие. Заигравката с „don’t be a stranger“ на финала на третата част, развръзката с „не убивай местни“ и т.н.т. се базират на непознати. Не на безлики. „The Strangers“ трябваше да бъде преведен, като непознатите или нещо от сорта. Но….

След като в миналата част се запознахме с Тамара и нейния убиец, тук виждаме следствието от това убийство. Виждаме един съдебен процес и зараждането на Безликите. И съвсем естествено най-сериозното предположение се оказва вярно. Бащата на основния Безлик е точно този, който подозираме още от първия филм.

Убийствата не са впечатляващи, напрежението не се е променило от предходните два филма и на йота. Кръвта не отблъсква. Моментите на внезапен ужас от звукови ефекти продължават да работят само защото това е може би най-първичния човешки инстинкт за самосъхранение. Съчувствието към Мия се е изпарило.

Усещането от трейлъра на третата част, че мацката ще се впусне да отмъщава, с маската на Безлика, не се оправда. Обратът там е чиста проба извращение, което сработва до време и след това олеква толкова рязко, колкото се е появил.

Когато убийствата в миналото прерастват в убийства в настоящето и Мия става свидетел на едно такова от първо лице, пада следващата жертва от Безликите. За да останат само тя и той. За да може, когато сестра и, както и мъжете с нея, бъдат обезвредени, той да натисне този бутон в нея, след който няма връщане назад. И тя ще отмъсти. На всяка цена.

Финалния сблъсък между Мия и Безликия е скромен. Абсолютно в стила на всичко случило се до момента и пропилял шанса убийството да се случи с маска на Безлика, върху лицето и.

Когато историята свършва и разбира се Мия е последният оцелял, остават въпросите- КОМУ беше нужно? Защо гледахме 3г. тази история и какво всъщност ни даде тя? Нима наистина не можеше да бъде разказана в 2-3 часа? Нима наистина имаше нужда от цялото това екранно време?

„Безликите: Глава трета“ е приличен завършек на трилогията. Същевременно с това той е филм, който не помръдва и на йота в това да представи нещо по-добро, по- въздействащо или по-брутално от своите предшественици. Той дори не представя нещо различно.

Когато пада маската на последния Безлик, всичко вече знаем кой е той, просто защото няма кой друг да бъде. Няма усещане за обрат, няма изненада, няма ефектът УАУ, няма нищо. Вече сме изморени от чакане и някак сме искали тази история най-сетне да свърши.

Е, свърши!