„Безликите: Глава първа“ е едно наистина необичайно решение за кино-хорър. Има някакво неподвластно на времето очарование във филмите, направени по този модел. Щастливи и влюбени главни герои, пътуват за някъде и внезапно се озовават в малък, странен град, насред горите. Тишината, местните, мракът, дървените къщи, усещането, че не можеш да се скриеш, че си на тяхна територия… които и да са те… винаги е подклаждало любопитството на зрителите за да искат да гледат и да искат да разберат. Този тип филми много бързо поставят своите основи и започват да градят ужасът върху тях. При „Безликите: Глава първа“ не е по-различно, но някак намаляването на главните герои до двама успява да създаде усещането за истинска интимност. Мая и Райън са много лесни за обикване. Млади, наивни, беззащитни и много, много влюбени.
„Безликите: Глава първа“ започва да лее своите странности още от влизането в ресторантчето. Някак този град, не е гостоприемен и непознатите лица са истинско събитие. Мая и Райън се сблъскват с поредица от необичайни случки веднага след като хапват. Колата им е развалена. Съвсем случайно има механик точно отсреща. Съвсем случайно няма нужната част и ще трябва да пренощуват в града. Съвсем случайно има къде и съвсем случайно сервитьорската предлага да ги закара, защото скоро свършва работа. Още по-случаен е фактът, че къщата е огромна, изключително усамотена до степен, че ако викаш никой да не може да те чуе.
Тези събития са поредица от клишета, които сме гледали хиляди пъти, но някак тук те сработват. Приятни са. Подготвят ни за предстоящата доза страх и напрежение. И когато най-сетне нашите герои влизат в къщата- ужасът започва.
„Безликите: Глава първа“ използва най-успешния начин за сплашване на зрителя, познат до ден днешен. Колкото по-малко вижда, колкото по-оставен на напрежението е, колкото по-очаква и тръпне, вместо да се стряска, толкова повече МОМЕНТЪТ ще сработи. Филмът има огромни, дълги епизоди изпълнени с очакване. Червената лампа дълбоко в съзнанието ми не спря да свети и да се страхува, че всеки момент някой от Безликите може да връхлети и да ги хване. Филмът си играе с тишина, звуци, сенки, пробягване през кадъра, внезапно появяване, без героя да види… Все похвати, които не са новаторски, но тук дават нужния резултат и няма да ви дадат възможност да излезете от позицията на пълна готовност за стряскане.
„Безликите: Глава първа“ не използва черва, рязане на крайници или изкормване. Филмът залага на реализъм и възможност това на екрана, да се случи на някого по света. Въпреки успешните мигове на истински страх и непрекъснато напрежение, случващото се прави няколко глупави грешки. Безликите проговарят. А чарът им е именно в мълчанието. Да „Тамара тук ли е?“ е изключително подходяща фраза, а при нейното повторение и потретване ще настръхнат космите по гърба ви. Но все пак мълчанието е символ на надмощие. Всяка дума издава частичка от същността им. По дяволите дори имаше миг, в който си помислих дали не е възможно зад женската маска да стои мъж или дете! Докато безликата не проговори.
Поредицата от сцени, в които лошите и нашите герои се преследват и надцакват е прекрасна. До мига в който Райън не намира пушка и не решава да гръмне един от тях. И на фона на цялото безумие до момента, излиза моралната дилема. Законността и убийството в нашия свят. Дори и ТОВА да ти се случи, а ти да гръмнеш случаен, невинен човек… събитията ще те оневинят ли? Не носиш ли все пак отговорност за непредумишлено убийство? А ситуацията, в която си изпаднал, няма ли да може да се превърне в твоята защитна теза?
Младата Мая е героят, който ще видим в предстоящата втора част от трилогията. Райън от своя страна (актьорът Фрой Гутиерез) разкри през 2023г. , че е гей и посочи любимия си- Зейн Филипс („Fire Island„).
На финала на „Безликите: Глава първа“ двамата влюбени ще бъдат заловени. Ще достигнем до култовия момент на вързаните герои вътре, в къщата, пред камината. И тогава, ще дойде този финал, който ще осмисли продълженията. Този финал, който ще е гаден за нашите герои и ще постави под въпрос онова, което зрителите предполагаха- ТЕ да станат новите Безлики.
Свършвайки по този начин, с огромна врата за продължение и без реален финал за първия филм, историята остава някак висяща. И след финалните надписи започнах да си мисля- нужно ли е? Такива филми имат ли право на втора и трета част за да завършат една толкова проста история. Това не е „Властелинът на пръстените“ и не е „Хари Потър“ за да можем да чакаме и да искаме да чакаме още. Тук просто трябваше да разкрием лицата на Безликите, тяхната мотивировка и всичко да свърши.
И за да станат нещата още по зле- пука ли ни? Които и да са лицата зад Безликите, тяхната история не заслужава три филма и толкова много време от живота на зрителите. Повече от сигурно е , че те са герои от закусвалнята. Повече от сигурно е, че мотивировката им е безобразна. Повече от сигурно е, че истинския финал ще бъде разочароващ. Чисто и просто защото Безликите не може да са хора извън града. Защото ако са, срамът ще е още по-голям. И ако Мъжът е монтьора, жената Сервитьорката а хлапето (хлапетата?!) едно (двете) от странните деца? Какво от това? Има ли значение и има ли значение мотивировката им?
„Безликите: Глава първа“ със своя финал и намерение за трилогия дължеше на своите зрители някакъв завършек. Някакъв. Дори минимален. Този оставя вратата отворена за продуцентите, но затворена за зрителите, които освен че загубиха най-очарователния герой- Рой, то май загубиха и интерес в тази „огромна“ история с епични пропорции.
Защото не създаваш „Дюн“. Не можеш да тръгнеш с надеждите за част втора, чисто и просто защото жанрът ти не го предполага. Ако си филмът, възнамеряващ да промени това, то качеството на сценария ти просто не може да бъде такова.
„Безликите: Глава първа“ е един приятен хорър, който държи под напрежение и има много добри и наистина стряскащи моменти. В съчетание с приятен каст и задоволителна сценография, филмът се превръща в наистина добро преживяване. Неговият финал оставя огромна горчилка точно тогава, когато трябва да стане най-сладко.
Дали „Безликите: Глава втора“ ще даде достойно развитие на историята и ще има ли НЯКАКЪВ завършек, ще видим още тази година. „Безликите: Глава трета“ вече е в постпродукция и ще дебютира през 2025г.
