Когато през 1887 година шотландският писател сър Артър Конан Дойл започва поредицата си за Шерлок Холмс, едва ли някой подозира, че легендарният герой ще се превърне във феномен с несравним мащаб в историята на криминалната литература.

Повече от век след появата си гениалният детектив от улица „Бейкър Стрийт“ 221Б вдъхновява многобройни екранизации и приема ролята на културен символ както във Великобритания, така и по целия свят.

В нов превод, дело на талантливия писател и преводач Емил Минчев, и с корица на Дамян Дамянов, на български език излиза третата и навярно най-популярна книга от поредицата за Шерлок Холмс – „Баскервилското куче“ (ИК „Сиела“).

Считана за ненадминат шедьовър от всички почитатели на жанра и една от най-четените и обичани книги на всички времена, „Баскервилското куче“ е основополагащ представител на криминалната литература и истински еталон за блестяща фабула, незабравими герои, задъхано действие, виртуозни обрати и пълнокръвна атмосфера.

В една наглед обикновена сутрин на улица „Бейкър Стрийт“ 221Б забравен бастун дава началото на най-голямото предизвикателство в кариерата на брилянтния Шерлок Холмс: загадка, толкова зловеща и заплетена, че на пръв поглед единственото възможно обяснение е намесата на свръхестествени сили.

Рационалният подход на детектива и приятелството с неговия верен д-р Уотсън са поставени на карта. Двамата ще трябва да впрегнат всичките си забележителни умения, за да предотвратят още един човек да бъде застигнат от ужасяваща смърт.

А вълнуващата развръзка ще изправи на нокти дори най-закоравелите и претръпнали любители на викторианските мистерии.

Сър Артър Конан Дойл оставя неизмеримо влияние върху развитието на криминалния роман и литературата с тази забележителна творба. Със сюжет, който тиктака с прецизността на изящно конструиран часовников механизъм, пълнокръвните си герои и изпипани до съвършенство детайли, „Баскервилското куче“ хваща читателите неподготвени и ги оставя уязвими за следващия разтърсващ обрат.

А по непреходните дири на гениалния Шерлок Холмс вървят на практика всички писатели, творили в жанра след Дойл – от Агата Кристи до Стивън Кинг, през Реймънд Чандлър, Айзък Азимов, Умберто Еко, Джеймс Патерсън, Ю Несбьо и безчет други.

Из „Баскервилското куче“ от Артър Конан Дойл

Глава I

ГОСПОДИН ШЕРЛОК ХОЛМС

Господин Шерлок Холмс, който обикновено ставаше много късно, с изключение на онези нередки случаи, когато изобщо не си лягаше, седеше на масата за закуска. Аз застанах на килима пред огнището и взех бастуна, забравен предишната вечер от нашия посетител. Беше хубав бастун от дебело дърво, от онези с топка на върха, които наричаха „Пенангски адвокат“[1]. На широката около два сантиметра сребърна пластина под главичката бе гравирано: „На Джеймс Мортимър, Ч. К. К. Х., от неговите приятели от Б. Ч. К.“, както и годината – 1884. Такива достолепни, солидни и вдъхващи уважение бастуни бяха носили едновремешните семейни лекари.

– Е, Уотсън, какво ще кажеш за бастуна?

Холмс седеше с гръб към мен и с нищо не му бях подсказал какво бе погълнало вниманието ми.

– Откъде знаеш с какво се занимавам? Кълна се, че имаш очи на гърба си.

– Не, но имам излъскан и посребрен кафеник пред себе си – отвърна той. – Хайде, Уотсън, какво мислиш за бастуна на нашия посетител? След като сме имали нещастието да го изпуснем и не знаем защо е искал да говори с нас, този случайно забравен сувенир добива важност. Искам да чуя как описваш мъжа въз основа на наблюденията си върху неговия бастун.

– Струва ми се – започнах аз, следвайки, доколкото можех, методите на своя приятел, – че доктор Мортимър е преуспяващ лекар на средна възраст, ползващ се с уважението на своите приятели, щом са го удостоили с такъв знак на своята почит.

– Много добре! – каза Холмс. – Отлично!

– Също така мисля, че е много вероятно да е селски лекар, който изминава големи разстояния пеша, за да посещава пациентите си.

– Защо мислиш така?

– Защото този бастун, макар и някога да е бил много красив, сега е твърде изподраскан и не мога да си представя, че е бил носен от градски доктор. Дебелият железен шип е съвсем изхабен и от това следва, че притежателят му е изминал много път с него.

– Напълно логично! – съгласи се Холмс.

– После имаме „от неговите приятели от Б. Ч. К.“. Бих предположил, че К е някакъв клуб, сигурно местен ловджийски клуб, на чиито членове е успял да окаже медицинска помощ и които в знак на благодарност са го удостоили с този малък подарък.

– Уотсън, ти наистина надмина себе си – заяви Холмс, избута стола си назад от масата и запали цигара. – Принуден съм да заключа, че макар да си така добър да описваш моите скромни постижения, имаш навика да подценяващ собствените си заложби. Възможно е самият ти да не излъчваш светлина, но да си неин проводник. Има хора, които не са гениални, но притежават удивителното умение да пробуждат гениалността в другите. Признавам, скъпи приятелю, че съм ти безкрайно задължен.

Той никога преди не ме бе засипвал с подобни похвали и не мога да отрека, че думите му ми доставиха удоволствие, понеже често се бях засягал от неговото безразличие към моето възхищение, както и към опитите ми да прославя методите му. Освен това се почувствах горд от факта, че поне донякъде бях усвоил тези методи и ги бях приложил по начин, заслужил неговото одобрение. Сега той взе бастуна от ръцете ми и в продължение на няколко минути го изучава с просто око. После със заинтригувано изражение остави цигарата си, занесе бастуна до прозореца и го огледа с една изпъкнала леща.

– Интересно, макар и елементарно – обяви той и отново се настани в любимия си ъгъл на канапето. – Несъмнено бастунът ни разкрива едно-две любопитни неща. На тяхна основа бихме могли да си извадим няколко умозаключения.

– Нима нещо ми е убягнало? – попитах аз, като си придадох известна важност. – Надявам се, че не съм пропуснал нещо съществено.

– Боя се, скъпи Уотсън, че повечето ти заключения са били погрешни. Откровено казано, когато посочих, че пробуждаш моята гениалност, имах предвид, че като поправям твоите грешки, аз често намирам пътя към истината. Не че в случая напъл-но си се заблудил. Мъжът безспорно е селски лекар. И ходи доста пеша.

– Тогава съм бил прав.

– Само за това.

– Но това бе всичко.

[1] Здрав и тежък бастун, направен от стеблото на миниатюрна палма, растяща в щата Пенанг, Малайзия, и използван при „разрешаването“ на спорове. – Бел. прев.