Спътник на Джим и Аврора е Артър, барманът на борда на кораба. Андроид с забележителна човешка горна половина на тялото, той се движи бързо, грациозно и умело, и отговаря на притесненията и тревогите на пътниците с блага дума и топло сърце – а и с малко наивност. „Артър е важен елемент за тяхното психическо състояние, защото той е най-близкото нещо до човек, което имат освен един друг“, – казва Лорънс.
„Той е програмиран да бъде най-великият барман съществувал някога, – казва Майкъл Шийн, който играе Артър. – Той е съпричастен, отличен слушател и смесва фантастично мартини. Той обаче си има ограничение – обикновено той се справя с хиляди хора на много кратки срещи, но сега се намира на нова територия с Джим, и общува само с един човек за много дълъг период от време“.
Понеже Артър не е съвсем човек, Шийн иТилдъм обсъждат как точно да придадат този нюанс в изпълнението едва доловимо. „“Барманите са най-доверените хора, и когато Джим ме среща, аз съм някой, с когото може да говори, – казва Шийн. – Предизвикателството е, че трябва да разбера баланса на това доколко робот и доколко човек трябва да е Артър?“
Според Тилдъм, това е едно невероятно предизвикателство, което Шийн посреща с творческо, технически трудно и напълно правдоподобно изпълнение. „Майкъл трябваше да внесе човешкото в образа, а в същото време да се стане ясно, че под повърхността е машина, без да прави това клише, – казва режисьорът. – Той притежава едновременно наивност и мъдрост. Превръща се в техен приятел, този, с когото говорят и този, който им дава съвети. В същото време, има нужда от прецизност на изпълнението. Не може да си погледне ръцете, докато прави неща, защото на машината не и се налага да го прави. Артър смесва напитки, много небрежно и без усилие, говори много забавно. Невероятно трудна работа, но Майкъл се справи перфектно.“
Част от изпълнението на Шийн дойде чрез физическа трансформация, с помощта на сценичния екип по специални ефекти. Екипът проектира платформа, за да го премества бързо напред-назад зад бара; с Шийн коленичил на платформата, създателите на филма може да контролират движенията му, да са като на робот- а по-късно добавят върху краката на Шийн и платформата това което е долната част на робота-барман.
Насред лукса на кораба и обкръжаващия ги свят обаче, Аурора и Джим скоро осъзнават, че нещо ужасно се е объркало.
„Корабът се разпада, – обяснява Прат. – Роботите започват да дават грешки, светлините трептят и изключват. В крайна сметка, нашите герои разбират, че има причина всичко да се разваля, и изведнъж се оказват в отчаяна ситуация, опитвайки се да се решат проблема и да спасят не само собствения си живот, но живота на всички останали пътници на борда на кораба.“
До събуждането на героя на Лорънс Фишбърн – Гъс Манкузо, Джим и Аурора не разбират сериозността на положението. „Той е спейсър – човек, който е влюбен в звездите и в идеята за космическо пътуване от ранна детска възраст, и е прекарал целия си живот пътуване в космоса, – обяснява Фишбърн. – За щастие, той е командир на екипажа, така, че има достъп до някои неща, до които те нямат достъп като пътници, и им помага да разберат какво не е наред с кораба.“
Един от проблемите на борда на кораба е, че гравитацията не работи. Изведнъж, Джим и Аурора се оказват в безтегловност. „Теглеха ме нагоре с въжета, а аз трябваше да се преструвам, че гравитацията не дърпа надолу ръцете и краката ми. За да постигнете това, правите дъска насред въздуха. Това беше една от най-добрите фитнес тренировки, които съм правил! Беше наистина трудно, а Мортен беше пределно ясен – искаше да изглежда перфектно. Не продължихме със снимките, докато този ракурс не бе идеален за цялата сцена.“
За да покажат Джим е в безтегловност, координатора по каскадите Гарет Уорън направи въртящ пръстен удължен с въртящ лост и контра баланс на другия край. Така Крис Прат ще е в състояние да се движи свободно, а след това екипа по каскадите на Гарет ще използва лебедки, за да го кара да лети напред и назад.
