Един от най-противоречивите филми излизали в последно време се сдоби с поредица от номинации за най-престижните награди. След като закова номинация за „най-добра комедия/ мюзикъл“ за Златен Глобус 2021 въпреки цялото ми упорство, стана неминуемо. Ще се гледа. Изпълнението на Джеймс Гордън в ролята на гей бе сред най-скандалните и зле приети при премиерата на филма, но сега той получи номинация за Глобус? WTF?!?!?!?

Ди Ди Алън и Бари Гликман са актьори от нюйоркската сцена, които имат голям проблем – скъпото им ново Бродуей шоу е пълен провал и изведнъж е убило кариерите и на двамата. Междувременно в малко градче в Индиана гимназистката Ема Нолан преживява съвсем различен тип разбити мечти – въпреки подкрепата от директора на училището , началничката на родителския съвет й е забранила да се появи на училищния бал с приятелката си. Когато Ди Ди и Бари решават, че проблемът на Ема е перфектната кауза, с която те да възкресят публичния си имидж, те тръгват на път, заедно с Анджи и Трент – друга двойка цинични актьори, които търсят нови кариерни възможности. Но когато себичният им активизъм на знаменитости има неочаквани странични ефекти, животът на четиримата изведнъж се променя и те ще се борят да дадат на Ема една вечер, в която тя може наистина да отпразнува човекът, който е.

Това е филмът, който окончателно отваря очите на зрителя за истината- Никол Кидман и особено Мерил Стрийп са две ужасно възрастни актриси. Време е. Няма смисъл от тази мъка повече.

Началото на филмът е истинска трагедия. Безумни песни. Безумен диалог. Безумни музикални моменти и актриси, чиято възрастност е измъчване на душата, която ИСКА да я преглътне…. Началото на филмът е толкова трудно, толкова нелепо и толкова гейско, че дори ЛГБТКИ+ хората достатъчно лесно да се отвратят от видяното и от начина, по който те са представени в този… филм.

Неоспорим факт е, че сценографията, операторското майсторство и светлините са онези детайли, които правят от филма нещо красиво. Сценографията е наистина пищна, помпозна и подобаваща за мюзикъл от такъв мащаб. Примесена с динамичната камера и зрелищното осветление, те създават усещане за голям, значим филм.

А той се проваля зверски в своята история и начин на третиране на ЛГБТКИ+ хората. 53 годишната Никол Кидман разтваря краката си пред камерата на дивана до лесбийка, тийнейкджърка. Да по време на танц, но това не прави сцената по-малко нелепа.

Мерил Стрийп танцува пред директора в училището. И то какъв танц!!! Абсолютно никакъв. Тя едва се движи, едва се мести от крак на крак, а добрия оператор съумява да сътвори от тази сцена зрелищен, музикален клип! Насечен монтаж и бърза смяна на кадри успяват да създадат усещането за непрекъснато движение, каквото всъщност няма. Ако камерата стои и снима Мерил фронтално през цялата сцена без монтаж, най-вероятно всички ще умрем от смях…..

Джеймс Кордън е пародия сам на себе си. Самият ТВ водещ е такъв дори в собственото си шоу. Леко счупени китки, леко напудрено излъчване и доста гейско поведение. Да, Джеймс Кордън НЕ Е гей в реалния живот. Той е щастливо женен от 20212г. и със съпругата му имат 3 деца. И той е най-неподходящия избор за ролята, която играе. Образът му въплъщава в себе си всички, ама всички клишето, които един гей може да олицетворява. Не е задължително един гей човек да ходи с табелка на челото „аз съм мека китка“. Не е задължително един гей човек да се фръцка, да пърха и да се облича така, че да заяви сексуалната си ориентация още с влизането в стаята. Това е всичко, което обществото НЕ ИСКА да вижда и поради което е анатемосало гей-хората. И за това Джеймс Кордън получи номинация за Златен Глобус?

След катастрофалното начало и завързването на историята около двете момичета и балът, нещата някак придобиват по-възможен вид и филмът започва да се случва. Звездите на „Балът“ са децата и особено двете момичета. Да, Ема е младо копие на Дрю Баримор, но тя е очарователна, слънчева и изключително артистична. Трогателната и любовна история е доста тривиална и често срещана сред ЛГБТКИ+ хората, но все пак тук е поднесена с финес и усет за гледната точка на тийнейджъра- гей. Музикалните и моменти са най-добрите в целия филм. В пъти по-добри от тези на Мерил и Никол.

Големият финал и появата на всякакви хора, с всякаква сексуална ориентация, полова идентичност, визия и акъл са a little bit too much! Зрителя леко опъва веждите си, в момента на голямото нахлуване, но бързо след това напудрената обстановка, светлината, музиката и щастливите хора някак успяват да накарат да забравим…

„Балът“ е един изключително лош филм. Той не носи почти нищо. Той ни показва колко стари са Никол Кидман и Мерил Стрийп. Той дразни с изпълнението на Джеймс Кордън и в добрата си част, прилича ужасно много на „Училищен мюзикъл“, само че без Зак Ефрон.

„Балът“ е филм с потенциaл и желание за един по-позитивен, по-светъл и по-усмихнат ЛГБТКИ+ филм, но той се дави в изпълненията на своите звезди и тяхната възрастност, която няма място в света на тийнейджърите и техните проблеми. А нали таргет групата, която посланието на филма се опитва да достигне, е точно тази? Или включването на звездите се опитва да я разшири?

Който и да е отговорът, то „Балът“ се проваля на всички нива и резултатът е всичко друго, но не и заслужени номинации за най-престижните статуетки този сезон!

Филмът е достъпен за всички потребители на Netflix.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

8 + 2 =