Това е филмът, който ще помня дълго. Като заглавие. Нищо повече. Като заглавието, което ме накара да се чудя, как е възможно? Как всъщност е възможно някой да даде зелена светлина на това бледо подобие на компютърна игра? И още повече, в що за етап от живота си се намира Дженифър Лопез, давайки на „феновете“ си и това? Спря турнето си, поради мижав интерес. Новият и албум е пълен провал, поради мижав интерес. Филмът и „This is me now“, който сама финансира с лични $20 млн. бюджет, бе пълен провал. Слуховете за пълен провал на брака и с Бен Афлек вършеят из виртуалното пространство от седмици. И сега тя изигра главната роля във филма, който е най-големия провал за 2024г. до този момент.

„Атлас“ е срам. Срам за всички, замесени в него. Срам за Netflix. Но най-вече, срам за Дженифър Лопез. Нямам идея, какво преживява тази жена в личен план. Преди няколко години тя бе номинирана за Златен Глобус за ролята си в „Hustlers“ и бе на крачка от номинация за Оскар за брилянтното си изпълнение. Нямам търпение да изчета номинациите за „Златна малинка“ за 2025г. Нямам търпение и да проследя церемонията. „Атлас“ и Дженифър Лопез ще са най-номинирания продукт за годината!!!

Зад филма стои добра идея. В бъдещето имаме роботизирани костюми, които сме гледали в „Матрицата: Презареждане“ от 2003г. и в „Аватар“ от 2009г. и къде ли още не. Имаме изкуствен интелект, откъснат някъде във времето, самоосъзнал се и решил да спаси Земята и хората от собствената им унищожителна сила. Има мисия за залавяне на първия Изкуствен Интелект- Бунтовник – в ролята е Симу Лиу („Шан- Чи и легендата за десетте пръстена“, „Барби“). Има битка, победа и щастлив край. И някъде сред всичко това има една истерична Дженифър Лопез. Която от началото до края на филма е взрив от емоции отвъд всяка крайност на човешките възможности. Хлипането и, чистия рев, пъшкане, охкане, болене, измъчените и фрази… това е филмът, one man show … на Дженифър Лопез. И същевременно това е филмът, в който тя се справя най-зле в цялата си кариера. Дори мислейки колко зле се справя, търсейки точна дума… просто няма такава. Актрисата е толкова зле в „Атлас“, че кара Ана Фарис в „Страшен филм“ да изглежда, като достойна поне за наградата Златен Сателит за ролята си. Всеки миг, в който Дженифър Лопез е на екран, от всичките час и петдесет минути, които са и отредени, е мъка за очите и ушите на зрителя, който до време ще се опитва да преглътне недъгавата и игра и хлипане и след това ще и тегли една и ще започне да се смее.

Визуалните ефекти в „Атлас“, карат филми като „Speed Racer“ на Уашовски, „Барби“ от 2023г. и други от този сорт, да изглеждат, като истински успех! Визуалните ефекти тук са рисувани на сляпо, на тъмно и с много, много желание и ОСТЪСТВИЕ на възможности. Всяка уважаваща себе си компютърна игра има по-добра графика от онова, които екипите по ефектите зад филма са създали тук.

„Атлас“ е изтъкан от серия клишета. От обратите в историята, които сме гледали хиляди пъти, през дъвканите в хиляди други филми реплики и шеги, до патетичния финал. Целият филм е едно огромно дежа-вю за уважаващия себе си зрител. И не- бойните сцени не са добри. Не- ефектите не стават в нито един момент. Не- Дженифър Лопез никога не е била толкова ЕВТИНА в изпълнението си.

„Атлас“ е най-голямото разочарование за 2024г. и филмът, след който кариерата на латината ще тръгне стремглаво надолу. Той е с бюджет от $100 млн. , но за какво освен хонорара и са отишли тези пари, трудно мога да си представя. А още по-трудно мога да си представя какво правят номинирания за Оскар 2024г. Стърлинг Браун и страхотния Марк Стронг в този ужасно ужасен филм.

„Атлас“ е заглавие, което горещо препоръчвам да не си причиняваш, дори просто за да видиш дали наистина е толкова зле. Да- толкова зле е и да, ако го изгледаш, след това и ще те е яд и просто ще си викаш- оня в CINEBOOM беше прав.