От 24-ти Февруари премиерно за България ще можем да гледаме по родните екрани „Артистът“ или една белгийско-френска продукция, която предизвика ПЛАНЕТАРЕН интерес през изминалите няколко месеца, прибра къде що имаше кино-награди, окичи се с 3 Златни глобуса и добави 10 номинации за Оскар 2012г. Филмът е сочен за категоричен първенец в предстоящото раздаване на най-престижните кино статуетки идната неделя. Медийната му прожекция за родните журналисти вече мина… Имах възможността да стана част от нея!
Това, което провокира зрителя да ИСКА да го води още с прочитането на резюмето му и първи поглед върху трейлъра, е фактът че филма е нещо, което не сме виждали от доста години, нещо което е „отдавна изгубено“ и нещо, което не си сигурен как ще понесе на пренаситения ни апетит за кино приключения.
История на ни връща в далечната 1927 година по времето на черно-белите, неми филми. Джордж Валентин (Жан Дюжардин) е един от най-известните и обичани актьори по онова време. Времената и модата в Холивуд се сменят твърде бързо и само след година вече започва да навлиза звука в киното. Валентин отказва да се снима във филми със звук и от там започва неговото падение и възхода на до тогава неизвестната Пепи Милър (Беренисе Бейо).
Пред погледите ни сякаш 20-те години оживяват- волно или неволни ние заживяваме в тази епоха на красиви костюми, елегантни аксесоари и… обноски. 20-те години на миналия век, е и времето, когато в киното се пуши и най-важното са честта, актьорската игра и детайлите. Все важни елементи, които не бива да пропускаме ако се стремим към успех. Актьорските изпълнения и сценографията правят „Артистът“ толкова цветен и достоверен, сякаш гледаме една действителна история от златната епоха на Холивуд. Пищни декори, красиви дрехи- педантично сътворени с отношение и към най-незабележимия на екран детайл… красота, красота и пак красота. Всичко изглежда изключително на мястото си до такава степен, че в един момент започваш да се чудиш дали главните действащи лица не могат да говорят наистина? Но за сметна на говора сме потопени в лицеизражения, емоции, чувства показани през погледи, действия мимики и жестове!
Актьорския състав е подбран много внимателно и е обърнато внимание на характерните им черти и брилянтната им игра. Жан Дюжардин и Беренисе Бейо изнасят целия филм на плещите си, като в няколко момента кучето открадва вниманието от тях, за да съсипе зрителя от смях!
И докато се наслаждаваме на този шедьовър изведнъж осъзнаваме, че краят е дошъл и вече излизат финалните надписи, а ние все още стоим втренчени в екрана чудейки се как неусетно е изтекъл час и половина и ни се иска още, и още и имаме чувството, че ако поседим още малко може би филма ще продължи. Определено това е филма за многократно гледане и със сигурност ще бъде помнен дълго, преглеждан отново и отново. Не случайно той получи 10 номинации за Оскар включително за филм на година, главна мъжка роля и поддържаща женска роля.
Не пропускайте да гледате по кината един от претендентите за най –много награди Оскар и безспорно един от най-добрите филми за изминалата година!
