ИК БАРД с нов исторически роман – „Арена“ от Саймън Скароу и Т. Дж. Ендрюс

Възходът на един гладиатор!

Далеч от блестящите палати на император Клавдий Рим е опасно място. След като баща му повежда въстание срещу императора, Марк Павон е изпратен да умре на гладиаторската арена от двама коварни сенатори, съветници на Клавдий. Те смятат да го изправят срещу Бритомарис – свиреп гал, който е победил някои от най-добрите римляни на арената и уронва репутацията на Рим. С един удар два заека!

Но те не могат да видят стоманата в очите на Павон. Не предвиждат и приятелството, което постепенно се завързва между него и легионера, когото назначават за негов треньор – Макрон. И двамата знаят, че съдбата им зависи не само от уменията на Павон, а и от прищевките на могъщи и безскрупулни сенатори. Но безмилостните стени на арената крият не само смърт. Те крият слава, любовта на тълпата и с нея – единствения шанс на Павон да отмъсти за смъртта на баща си и да стане шампион.

Кръв по пясъка, ревящи трибуни, исторически детайли и забързано действие – Скароу е на върха в тази епопея!

Goodreads

ОТКЪС

1.

Рим, краят на 41 г.

Императорският гладиатор примигна, за да махне потта от очите си, и загледа как служителите влачат осеялите арената трупове.

От мястото си в сенките на прохода Гай Невий Капитон имаше панорамен изглед към резултата от инсценираната битка. В средата на амфитеатъра Статилий Таурус се издигаше груба реконструкция на келтско село, пълно с мъртви тела. Капитон погледна нагоре към галериите. Новият император на подиума беше заобиколен от свитата си освободени роби, които се надпреварваха да привлекат вниманието му, а сенаторите и имперските върховни жреци с техните отличителни тоги седяха отстрани. Множеството над подиума се тъпчеше на каменните седалки на горните галерии. Тълпата изрева и Капитон потръпна. Погледна как двама служители сръчкаха с нагорещено желязо един свлякъл се на земята варварин. Човекът рязко подскочи. Тълпата задюдюка на опита му да се престори на мъртъв, а единият от служителите даде знак на слуга с тежък чук. Другият разпръскваше нов бял пясък върху кървавите петна. После двамата се върнаха в прохода и седнаха да си почиват на сянка на няколко крачки от Капитон.

– Ама че гадост – изстена единият от служителите и вдигна омазаните си в кръв ръце. – Ще ми трябва цяла вечност да махна тази мръсотия от себе си.

– Гладиатори – промърмори другият. – Себични копелета.

Капитон ги изгледа намръщено. Слугата се извиси над падналия гал, усмихна се подигравателно и стовари тежкия чук върху черепа на варварина. Капитон чу хрущенето на строшената кост и направи кисела физиономия. Като най-високопоставен гладиатор в императорския лудус в Капуа, той се гордееше много с работата си. Но това зрелище беше оставило горчив привкус в устата му. Беше гледал от прохода как облечените като легионери гладиатори изклаха противниците си – сбирщина осъдени нещастници и роби, въоръжени със затъпени сечива. Изобщо не се беше стигнало до демонстрация на умения. Капитон смяташе това за оскърбление към професията му.

Един слуга извлече последния труп, като го теглеше с метална кука.

– Касапница – промърмори под нос Капитон. – Просто касапница.

– Какво каза? – остро попита единият от служителите.

– Нищо – отвърна Капитон.

Служителят понечи да каже още нещо, когато едиторът извика името на Капитон със звучен глас, който долетя и до разположените най-високо галерии. Тълпата изрева. Служителят посочи с палец към покрития с кръв пясък.

– Твой ред е – изръмжа той. – И не забравяй. Това е ключовото представление. Двайсет хиляди души са дошли да го гледат. Императорът е тук и разчита да дадеш на Бритомарис здрав пердах. Не го разочаровай.

Капитон кимна предпазливо. Неговата битка беше основното събитие в първото голямо зрелище, давано на народа от император Клавдий. Следобедът беше видял пресъздаване на решаваща битка с участието на стотици мъже и както се очакваше, гладиаторите триумфираха над зле екипираната варварска орда. Сега гордостта на императорските гладиатори щеше да се изправи срещу варварин, играещ ролята на първенец на келтско племе. Но противникът му не беше кой да е стар варварин. За изненада на вещите зрители, Бритомарис вече беше спечелил пет победи на арената. Необучените да въртят подобаващо меча варвари обикновено биваха сполетявани от страшна гибел при първото си излизане и поредицата победи на Бритомарис беше изнервила ветераните от императорската школа. Капитон пропъди тези мисли и си каза, че противниците, срещу които Бритомарис се е изправял в предишните си битки, не могат да се сравняват по бойни умения с него. Капитон беше легенда на арената. Носител на смърт и на слава. Той разкърши врат и се закани да даде добър урок на Бритомарис. Самоувереността му се подсилваше допълнително от факта, че беше с пълна екипировка, включваща наколенници, налакътници и метален нагръдник, както и дълго червено наметало. Бронята трябваше да му гарантира победата. В присъствието на императора самата идея римлянин – дори гладиатор, облечен като такъв – да изгуби от варварин беше направо непоносима. Но доспехите имаха и своите недостатъци. С богато украсения шлем на главата пълното снаряжение караше Капитон да плувне в пот.

Служителят му подаде късия меч и правоъгълния легионерски щит. Капитон стисна меча в дясната си ръка и пое щита с лявата. Съсредоточи се върху тъмния изход на прохода от отсрещната страна на арената и видя как един мъж излиза бавно от сенките и поглежда наляво и надясно, сякаш смаян от обстановката.

Просто варварин, спечелил случайно пет победи, каза си Капитон. Въоръжен със затъпено оръжие. Гладиаторът се зарече да постави Бритомарис на мястото му.

Капитон излезе на арената и тръгна към центъра, където стоеше арбитърът и потупваше с пръчката си по десния си крак. Слънцето грееше свирепо и нагорещяваше пясъка под босите му крака. Той погледна към тълпата на галериите. Някои утоляваха жаждата си от малки кани с вино, други си вееха. Голяма група легионери беше заела края на една от галериите и беше в доста приповдигнато настроение. „Има и жени“, помисли си Капитон и се усмихна похотливо. Изпита гордост, че толкова много хора са дошли да видят него, великия Капитон.

Металният привкус на кръв изпълваше въздуха и Капитон усети с пълна сила жегата, която се надигаше от земята. Горе, над най-високата галерия, десетки работници бяха опънали огромни сенници, за да осигурят сянка на множеството. Слънцето обаче се беше преместило и беше направило усилията им напразни. Освободените роби на горните арени бяха на сянка, докато на сановниците долу им се налагаше да търпят жегата.

Изсвириха тръби. Капитон стисна дръжката на меча. Всички зрители проточиха вратове към отсрещния проход. Гладиаторът изключи от съзнанието си шума на арената и се съсредоточи върху варварина, който вървеше тежко към него.

Капитон скри усмивката си. Бритомарис изглеждаше прекалено едър, за да му бъде от полза. Краката му бяха дебели като дънери при бедрата, а мускулите на ръцете и раменете му бяха покрити с тлъстина. Той се тътреше тромаво към средата на арената, сякаш всяка крачка изискваше огромно усилие. Капитон направо не можеше да повярва, че този човек е спечелил пет битки. Противникът му изглеждаше още по-зле от онова, което си беше представял. Варваринът беше с ярко оцветен панталон и вълнена туника без ръкави с колан на кръста. Не носеше никакви доспехи. Нямаше наколенници, налакътници и шлем. Беше въоръжен с покрит с кожа дървен щит с метален умбон1 в средата и с копие със затъпен връх.

Арбитърът им даде знак с пръчката си да спрат и двамата гладиатори застанаха на разстояние два меча един от друг.

– Добре, момчета – каза арбитърът. – Искам честна и почтена битка. Запомнете, това е бой до смърт, така че не си правете труда да просите милост от императора. Приемете участта си с чест. Разбрахте ли?

Капитон кимна. Бритомарис изобщо не реагира. „Сигурно изобщо не разбира латински“, злорадо си помисли императорският гладиатор. Арбитърът погледна към едитора, който седеше на подиума недалеч от императора, и той кимна.

– Начало! – изрева арбитърът, махна с пръчката си и двубоят започна.

Варваринът моментално се хвърли към Капитон. Бързата му атака изненада гладиатора, но Капитон забеляза движението на лакътя му преди Бритомарис да се опита да го наръга с копието си и бързо пристъпи настрани, като отпусна дясното си рамо. Копието на варварина улучи въздуха. Бритомарис политна напред, понесен от инерцията, и тромавото му туловище мина покрай Капитон. Гладиаторът се извъртя към противника си и замахна към десния му прасец. Бритомарис нададе животински рев, когато острието разсече плътта му. Тълпата очакваше този ход и закрещя при вида на кръвта, която бликаше от раната върху белия пясък.

Капитон се опи от рева на множеството.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 31 = 33