„Алисия и теоремата за безкрайната любов“ от Майте Уседа

ИК Хермес представя „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ от Майте Уседа

Любовна история с привкус на вино, чувство за хумор и лъжи!

За книгата

Когато съпругът ѝ умира при нелеп инцидент, Алисия наследява семейната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква представа как се прави вино. Също така не обича кучета.
Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов крах, а домашният ѝ любимец се отнася към нея с безразличие. Алисия се чувства безкрайно самотна. Нима съдбата е толкова жестока, че не иска да ѝ даде втори шанс за щастие?
Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и привлекателен корсиканец, а на всичкото отгоре и агроинженер, който е готов да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е твърде добър, за да е истински. И се оказва права – сексапилният мъж с мистериозен поглед крие минало, което може да разруши всички надежди на Алисия, както и крехката ѝ любов. 

Интервю с Майте Уседа

Майте Уседа е родена през 1967 г. в град Овиедо, Северна Испания. По съвет на близките си завършва бизнес информатика – „професията на бъдещето“, но след години работа в различни сектори, тя записва социална дейност – дисциплина, която се опитва да направи света по-добро място. Въпреки това нейната най-голяма страст си остава музиката. От дете свири на китара, композира песни и през 90-те е част от музикална група. Скокът от писане на песни към писане на романи е просто следващата стъпка напред, начин да направи по-обширни историите, които измисля в няколко строфи.

Стилът на Майте Уседа се отличава с непринудените си диалози, които веднага ни карат да почувстваме героите като истински. Един от персонажите в романа ѝ „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ е колумбиец и авторката влага много усилия, за да може читателят да „чуе“ автентичната колумбийска реч. В този смисъл прозата на Майте е обгрижена и елегантна, обогатена от прекрасно чувство за хумор и голяма доза оптимизъм. Дори най-драматичните моменти тя смекчава с ироничен и забавен език.

В момента Майте живее заедно със семейството си в една вила на брега на Атлантическия океан. 

Ще ни разкажете ли малко повече за творческия си път?

Родена съм в провинция Астуриас, в Северна Испания. Учих бизнес информатика и работих в различни сектори, а когато се омъжих, се преместих в Мадрид. След раждането на сина ми се грижих за него и междувременно се записах да уча социални дейности – дисциплина, която е много по-близка до мен.

През 2009 г. започнах да пиша първия си роман „Кулата на ангелите“, за да проверя дали съм способна на подобно нещо. В края на 2012 г. я публикувах в платформата на „Амазон“ и положителните отзиви ме вдъхновиха да продължа да пиша.

През 2014 г. в същата платформа публикувах „Любов за Ребека“. Романът беше в класацията за бестселъри на „Амазон“ в продължение на 300 дни и беше преведен на английски и немски. След този успех редакторът Емилио Алби от издателство „Планета“ се свърза с мен. Каза, че е харесал книгата ми и когато довърша следващата, да му пиша. Осем месеца по-късно я изпратих със страх в сърцето. За щастие, харесаха „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ и ѝ дадоха шанс.

За какво се разказва в „Алисия и теоремата за безкрайната любов“?

В романа се разказва за намирането на половинка в интернет, за ползите и неудобствата на социалните мрежи и сайтове за запознанства. 40 % от жените, които търсят връзка, го правят в интернет, а 40 % от мъжете я търсят в кръга си от познанства. Тези данни ме изненадаха, защото се оказва, че голям процент от мъже и жени са обречени никога да не се намерят.

Какъв е жанрът на книгата и към каква аудитория е насочена?

Смятам, че романът е нещо средно между чиклит и съвременна романтична история. Насочен е към всички любители на романтичния жанр, които също се наслаждават на щипка интрига, малко мистерия и много забавни ситуации.

Разкажете ни за героите си.

Алисия овдовява рано и няма деца. Съпругът ѝ е бил винар от Майорка и след смъртта му тя трябва да се захване с бизнеса. Алисия обаче не знае нищо за лозята и трябва да се научи бързо. А трябва и да се грижи за кучето на съпруга ѝ, което на всичкото отгоре я мрази, защото я свързва с изчезването на господаря му. След шест години непрестанна борба за поддържането на винарната и на прага на четиресетте, решава да се обърне към сайт за запознанства. Така среща Марко – привлекателен корсиканец с обширни познания за винарството, който изглежда идеален за нея.

Какво е необичайното в „Алисия и теоремата за безкрайната любов“?

Романът е написан с много силно чувство за хумор. Перипетиите на героинята, разказани от самата нея, са изключително забавни. Реших да напиша историята от първо лице, за да ѝ придам усещане за близост и автентичност, дори и изпълнението да е по-сложно и изпълнено с рискове.

Освен това исках да напиша история, която се развива във винарска изба. А в Испания има много малко жени, собственици на такива изби, и по една случайност по-голямата част от тях са в Майорка. Благодарна съм на Кати Рибот от винарна „Галмес и Рибот“ за това, че беше моята учителка и че ме напътстваше с вещина и опит в света на виното. Беше удоволствие да се запозная с нея и да посетя биолозята ѝ.

В крайна сметка и благодарение на всичко това, според мен, се получи едно чудесно лятно четиво.

„Алисия и теоремата за безкрайната любов“ от Майте Уседа

Откъс

Представете си група маймуни, седнали пред няколко пишещи машини. Или още по-добре, представете си един милион маймуни, които пишат на машина по десет часа на ден.

Какво мислите, че ще се случи?

Правилно, познахте. Отговорът е нищо или най-много ще станем свидетели на безсмислено прахосани тонове хартия и един милион изпотрошени пишещи машини.

Но представете си, че вместо един милион маймуни вземем безкраен брой маймуни, които произволно тракат по клавишите на безброй машини в продължение на безкраен отрязък от време. Мислите ли, че ще успеят да произведат смислен текст?

Отговорът е да.

Макар и силно да се съмнявам, защото никой няма да стои и да чака на другия край на безкрая, за да види какво са свършили маймуните. Но щом бащите на статистиката твърдят това, коя съм аз, за да го оспорвам?

Работата е там, че ако приложа тази теорема в моя живот, това горе-долу означава, че ако вероятността да се запозная със свободен мъж в произволен ден е 0,6 на 100, а вероятността този мъж да ми хареса е 0,4 на 100, то вероятността и двете събития да се случат в един и същи ден е 0,6 x 0,4 = 0,24 на 100.

А това си е доста незначителна вероятност.

Така стана ясно и математически доказано, че е по-лесно маймуните да препишат на машина „Дон Кихот“, отколкото аз да си намеря гадже.

Освен ако времето ми на този свят не нарасне до безкрай. Което е невъзможно.

Не е ли депресиращо?

Забележка: Никога не съм била добра по математика, така че спестете си коментарите.

След като се опознахме малко, позволете ми да ви кажа, че моето име е Алисия Андраде и съм на трийсет и девет години. Аз съм средна на ръст, със слабо телосложение и имам най-непокорната коса в страната. Ако катеричка скочи върху главата ми от короната на някой бор, ще се оплете като рак в рибарска мрежа. Но този факт, разбира се, не е толкова важен за настоящата история.

По-важното е, че на тези години стигнах до следното заключение за живота: щастието е предател.

Но не в смисъл „обръщам ти гръб и не се занимавам с теб“, а „водя те за ръка до върха на света и когато си най-благодарна, доверчива и спокойна – особено последното – те блъскам от ръба на скалата“.

Свободно падане.

Съжалявам, че се връзвам на тези неща, и може би си мислите, че вече съм стара, за да вярвам, че пълното щастие е постоянно състояние на човешкото същество, но истината е, че си имам причини.

Освен това се чувствам абсолютно объркана, което е нетипично за мен.

Аз съм практична жена. Когато искам нещо, се опитвам да го постигна, без да се замислям особено за последиците. Не знам дали това е недостатък или положително качество, предполагам, че зависи от ситуацията, но от известно време ме връхлитат странни мисли за самотата и екзистенциалната праз-кой самонастанил се клошар, който отказва да се изнесе от къщата ти без съпротива.

Тогава разбрах, че трябва да направя нещо по въпроса. Все още бях млада и статистически погледнато, ако не се случеше нещо неприятно, се очакваше продължителността на живота ми да е около осемдесет години. Как щях да запълня цялото оставащо ми време? С пачуърк? Та аз дори не можех да произнеса думата!

Бях сама, или по-точно бях останала сама. И въпреки че събрах смелост и успях да продължа напред без щети за емоционалното си здраве, истината е, че често ми идваше да размахам бялото знаме.

Да го размахам и да го разкъсам.

А после хладнокръвно да го подпаля. Или още по-добре – да го дам на кучето да си бърше задника в него, както правеше на килима ми.

Проклето псе.

Песента ми беше изпята. Така се чувствах и нищо не можеше да смекчи унинието, което ме тровеше. Какво можех да очаквам от живота? Вторият шанс – когато нещата наистина се получават – се дава само във филмите или в книгите.

И се разиграва в следните сценарии:

1. Мъжът ти те зарязва, но в теб се влюбва съседът ти, който е акушер-гинеколог, готин и на всичкото отгоре забавен. И той обича кучета като теб.
2. Мъжът ти те зарязва, но се запознаваш с любовта на живота си на опашката в супермаркета само три дни след това.
3. Мъжът ти не те зарязва, ти го зарязваш, защото е смотаняк и никога не те е правил щастлива. На следващия месец оперативният мениджър на фирмата ти се пенсионира и се влюбваш в наследника му. И той в теб.
4. Мъжът ти не те зарязва, нито ти го зарязваш. Всъщност той е умрял и ти си останала сама и освен това травмирана. Но на погребението му се запознаваш с близък негов приятел, който е дошъл на опелото чак от Индия, където работи като лекар в една НПО. След шест месеца заминаваш да живееш с него в Аурангабад.

Харесват ли ви тези предложения?