Готови ли сте да се върнете в страната на чудесата? Този уикенд Уолт Дисни атакуват с продължението на мега-хитът си от 2010 г. Алиса в страната на чудесата. Филмът прибра над $1 млрд. от световното си разпространение. Тим Бъртън ОТКАЗА да режисира продължението, но звездите Джони Деп, Миа Вашиковска, Ан Хатъуей и Хелена Бонъм Картър се завърнаха. А вие ще се върнете ли към това приключение?
При избора си на формат и начин да се насладите на филма, дали си струва да дадете допълнителни пари за триизмерна прожекция или ако имате възможност да избирате, просто да не отидете да го гледате на стандартно 2D и да спестите някой и друг лев? Дали това ще навреди на преживяването? Ние сме тук за да съветваме.
По-голямата част от историята в „Алиса в огледалния свят“ се развива в долната земя. Всичко в нея крещи за качествена 3D презентация. Добавете към това и Времето (Саша Барон Коен) и филмът идва като категоричен кандидат за силна 3D манипулация. Но началото е … в реалния свят.
Вписва ли се? – 4/5 точки
След слабото начало в реалния свят на Лондон, „Алиса в огледалния свят“ доказва, че режисьора и целия му екип помнят 3D аспекта, с пристигането и в долната земя. Домът на лудия шапкар, щаб квартирата на Времето, както и времевите вълни успяват да се възползват на максимум от това, което 3D-то може да представи.
Плануване и усилия – 4/5 точки
Това е поредния филм, който не успява да разбере как да накара нещата, да излязат „Отвъд екрана“. Не че няма възможности за това. Филмът дори стартира с мащабна морска сцена, в коятомачти, платна и остри предмети могат спокойно да „сочат“ в лицата ни. Но това не се случва. Когато Алиса поставя пръст върху огледалото, ми се стори, че ръката и строши екрана. Освен това- никакви усилия да накарат предмети да „напуснат“ очертанията на екрана. Дори синята пеперуда, която би могла да бъде страхотен ефект, който да „лети из залата“, изглеждаше плоска и непълна.
Eфект „Отвъд екрана“ – 2/5 точки
В много от сцените, в които Алиса подскача из долнта земя, дълбочината на образите и пространствата е изумителна. Но не по-малко са сцените, в които мащабни сцени остават плоски и без капка дълбочина в тях. Особено началните сцени в Лондон са изключително размазани, що се касае до бекграунда им. Много от сцените в долната земя се развиват нощем, така че няма кой знае колко за гледане.
Дълбочина на образите – 3/5 точки
Точно тези сцени допълнително затрудняват усещането от тъмните 3D очила. Светлина от свещи в две ключови локации- щаб квартирата на Времето и при времевите вълни, които Алис „язди“, създават сребърни и идигови нюанси, а те НЕ помагат на 3D-то да изпъкне. Някои сцени, особено включващите Шапкаря, носят истинска наслада за очите със своята цветна палитра. Но общото впечатление и стремеж да се компенсират тъмните 3D очила, НЕ Е добро.
Яркост – 2/5 точки
Екшън епизодите в „Алиса в огледания свят“ (когато ги има) са леки и внимателни. Хораографията е деликатна, не ни оставя да настигаме дъхът си или да се опитаме да наваксаме непохватното движение на камерата с „по-зорък поглед“. Това от своя страна означава, че филмът не е чак толкова впечатляващ и всичкото това внимание и деликатност към здравето на зрителите го превръща в по-скоро 3D преживяване за деца.
Здраве – 4/5 точки
