Благодарение на мероприятия като „София Филм Фест” некомерсиални филми като „Айзенщайн в Мексико” достигат до българската публика. Световната премиера на филма бе в началото на 2015 г. и тъй като в България такива произведения не се тачат много, в реда на нещата е българската премиера да е точно сега.
Първо нека да изясним кой е Сергей Айзенщайн. Казано просто – съветски кинорежисьор, който усъвършенства техниката на монтажа и превръща филма в едно въздействащо преживяване. Неговите филми „Броненосецът Потьмкин”, ”Стачка” и „Октомври”, въпреки че се отличават със своята пропаганда, са шедьоври на седмото изкуство.
Лентата на Грийнауей представя одисеята на съветския режисьор в Мексико. Целта му е да създаде филм за Мексиканската революция. Там се запознава със своя гид Паломино Канедо. Двамата преживяват неща, които завинаги остават в съзнанието.
„Айзенщайн в Мексико” ни обрисува периода именно след заснемането на горе споменатите три филма, защото те са заснети преди гениалният творец да замине за Мексико. Нещо в Мексико се случва и всеки негов съвременник интерпретира по различен начин нещата.
На моменти Питър Грийнауей прибягва до документални кадри. Има сцени във филма, които са си чисто и просто урок по киноистория. Може би досадно се натрапва постоянната двойна експозиция, до която често прибягва Грийнауей, предполагам, за по-добра визуализация.
Иначе творбата на Питър Грийнауей, чисто визуално, е доста впечатляваща. Сценографията е изтънчена и автентична. Камерата на оператора Рейниер Ван Брумелен не спира да се движи, сякаш Грийнауей е искал да ни покаже всяка една гледна точка. По време на целия филм музиката непрестанно следва героите. Монтажът е възхитителен, дори и Айзенщайн би изръкопляскал на Грийнауей и екипа му за отлично свършената работа.
Питър Грийнауей рядко се нуждае от услугите на утвърдени актьори. Напротив – почти винаги използва млади, неопитни или тепърва прохождащи актьори. Такъв е случаят с актьора, пресъздаващ образа на Айзенщайн – финландеца Елмер Бек. Това е първата му сериозна роля в киното и трябва да се спомене, че се справя почти отлично и ако има късмет и попада на други талантливи режисьори, го чака добро бъдеще.
На фестивала в Берлин, през февруари 2015 г., „Айзенщайн в Мексико” разбуни духовете и бе обявен за скандален. Причинате са прости – доста често показваните мъжки генитали, хомосексуални сцени и разкрепостеното поведение на Айзенщайн. А и във филм на Грийнауей е съвсем нормално главните герои да се ширят наляво – надясно дибидюс голи. За справка – Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник (1989). На „Айзенщайн в Мексико” дори бе лепната червена точка и бе забранен за лица под 18 години.
Да, той е новатор. Да, той е голям режисьор и кинотеоретик. Да, той е гений. Но не, това е Сергей Айзенщайн. „Айзенщайн в Мексико” не е филм за режисьора Айзенщайн, това е филм за човека Айзенщайн. Обаче доста зрители ще сметнат стила на Грийнауей за досаден, но повярвайте, това е може би най – достъпният му филм.
