На 7-ми Април А+ филм организираха медийна прожекция на най-новия филм на Люк Бесон „Адел и проклятието на пирамидите“! Нашата колежка, РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА от СОФИЯ, посети събитието и споделя своите впечатления с вас:
Люк Бесон забърква един екзотичен коктейл пред удивения поглед на зрителя.
Започваме с приключение в Египет и открадване на мумията на личният лекар на Рамзес III, запознаваме се с опърничавия нрав на главана героиня,опияняваща с чара и плама си околните, съживяваме птеродактил и разбира се сме разведрявани на равни интервали от време от добре поднесените и с вкус френски шеги.
Образът на Адел е безкрайно симпатичен и буди любопитство през цялото време докато тече филма, тя е опърничава, женствена, но и мъжкарана, не се притеснява от нищо и сякаш дори не те забелязва,улисана в приключенията си.
Разбира се, нашата главна героиня си има и голяма беда, която я кара да се бори със света, в търсене на решението, а в случая на чудото.
Сестра и се парализира при инцидент, за който е виновна самата Адел. Сега тя се надява професор Менард да съживи мумията, по същия начин,по който вдъхва живот на яйцето да се превърне в птеродактил. Професорът обаче е в затвора и над него тегне смъртна присъда.Адел трябва да разреши и този ребус иначе сестра и е загубена.
Докато гледах филма и Адел се справяше с трудностите в името на сестра си, аз си зададох въпроса: „ Добре, но не е ли твърде висока тази цена,при която главната героиня е готова да пожертва други животи и съдби в името на само един?!” Не ми дадоха този отговор и това бе единствения момент в историята, който ме остави неудовлетворена. Сякаш сестра и беше единствена в нейната глава и всеки друг бе взаимозаменим- идва и си отива без да предизвика особено чувство у нея.
От друга страна Бесон е честен с мен в този разказ- той заявява, „Да,не е честно, но не сме ли всички ние егоисти в стремежа да помогнем на любимите си!”
Ако киното е забавление, то този филм напълно съвпада с определението. Той е подходящото ви лятно приключение, приятен, лек, екзотичен, странен, пълен с ефекти, при това използвани с вкус и по малко. Не му възлагайте повече от това и ще си тръгнете доволни, защото не винаги на човек му е до високопарни и водещи до главоболие ленти…понякога искаш да разпуснеш.
Ако трябва да сравня филма с нещо, то ще е въртележка в лунапарк.Отиваш там с тълпа приятели. Шумно е, шарено е.Отпуснат си,не мислиш за живота и делничните тревоги, те са в тъмното, в страни от веселието. После си тръгвате, ближейки сладолед от фунийка, лепнещи от захарен памук,с широка усмивка.
