Братя Коен сме ги признали за едни от най – самобитните творци в Холивуд. Трябва да се отбележи е, че те са създали филми от различни жанрове, кой от кой по – оригинален сам по себе си. „Непреклонните“ (уестърн), „Непоносима жестокост“ (романтична комедия), „Няма място за старите кучета“ (филм ноар с елементи на уестърн), „Фарго“ (криминале), „Човекът, който не беше там“ (екзистенциална драма).
Новият филм на Братята, „Аве, Цезаре“ (по българските екрани от петък), откъдето и да се погледне, е чиста комедия. Вкратце сюжета:
Действието се ситуира през 50 – те на миналия век и проследява един ден от живота на Еди Маникс (Джош Бролин), шеф на голямата продуцентска компания „Капитол Пикчърс“. За отрицателно време компанията е изправена пред големи главоболия. Мащабният филм, „Аве, Цезарe“, продуциран от „Капитол Пикчърс“, е спрян, защото изпълнителят на главната роля, Беърд Уитлок (Джордж Клуни), е отвлечен. Една от звездите на студиото на Маникс, ДийАнна Моран (Скарлет Йохансон) пък забременява. Това не е всичко – актьор (Алдън Еренрайк), изпълняващ единствено еднотипни роли в уестърн филми, изпитва затруднения в роля, която трябва да изиграе в сериозна драма. Всичките тези проблеми попадат върху плещите на Еди Маникс, който трябва да опази всичките тези недоразумения далеч от медиите.
Преди „Аве, Цезарe“ Братя Коен сътвориха нещо нетипично за тях – доказаха, че са отлични сценаристи, след като написаха сценариите за биографичните филми „Несломим“ и „Мостът на шпионите“, без обаче да ги режисират. В тези две ленти го нямаше характерния черен хумор, който, очевидно са го запазили за „Аве, Цезарe“, осмиващ 50 – те години в Холивуд, или т. нар Златен период.
50 – те години на ХХ век. „Студената война“ е в разгара си. С дълбока иронична нотка във филма е иронизирана опозицията капитализъм – комунизъм. Иронизиран е и самият начин на мислене на американците – за тях всичко лошо, което им се случва са виновни комунистите.
Представяте ли си Арнолд Шварценегер да изиграе главната роля в, например, да речем, „Непосилната лекота на битието“. Не можете, нали? С явен сарказъм Братята ни показват, че за всеки влак си има пътници, за всяка роля си има актьор, който да я изиграе. Актьор, участващ в еднотипни уестърни, трудно би се вписал в мелодраматичен филм.
Разглезените холивудски звезди и наперените журналисти също попадат под обсега на Джоел и Итън Коен, кaто тайният живот на звездите, както и досадните клюкари – журналисти са обрисувани с насмешка. С наколко думи – „Аве, Цезаре“ е една иронична енциклопедия на американското кино през 50-те.
В „Аве, Цезарe“ е налице проявлението „филм във филма“, „Американска нощ“ на Франсоа Трюфо и „Лошо образование“ на Педро Алмодовар са други интересни примери, но за разлика от тях, Братя Коен го правят единствено с цел да ни разсмеят.
Актьорският ансамбъл е впечатляващ – oсвен споменатите Бролин, Йохансон, и Еренрайк, участие взимат и чудесните Ралф Файнс, Тилда Суинтън и Франсис Макдормънд. Джона Хил и Чанинг Тейтъм (който трябва по-често да избира малки роли, тъй като изглежда учудващо добре в тях – пресен пример за това е „Омразната осморка“) са с малки роли, с по една-две реплики. Кристоф Ламбер и Долф Лундгрен са неузнаваеми и се изисква много остро око, за да ги разпознаете. Единствено във филми на Братя Коен и на Уес Андерсън, актьори от първата редица на Холивуд, могат да изиграят епизодични роли без претенции. От толкова много именити актьори трудно някой може да заблести.
Братя Коен се доверяват на отличния оператор Роджър Дийкънс, който доказва с плавното сменяне на кадри, че е майстор в областта си.
На по-закоравелите фенове на Братя Коен „Аве, Цезарe“ едва ли ще се хареса. За разлика от „Изгори след прочитане“ хуморът не е циничен, а изтънчен и изпълнен с ирония. Филмът по хумор наподобява на „О, братко къде си?“ и на „Непоносима жестокост“. Ще се хареса на хора, обичащи интелигентно направени комедии и на хора, нямащи големи очаквания към филма.
