Завръщането на Пандора, бе неминуемо. С цялата и красота и многообразие, планетата на На’Ви кани зрителите в кино салоните отново, а това, което е приготвила този път, е връхната точка сюжетната арка, започнала още с първия „Аватар“.

„Аватар: Огън и пепел“ е най-добрият филм до момента. Най-добрият! Това е най-силната, общодостъпна и емоционална история, която Джеймс Камерън е писал за Джейк, Нейтири и тяхното семейство. И не, въображението му далеч не се е изчерпало. „Аватар: Огън и пепел“ не е филм за следващия вид На’Ви. Хората от пепелищата владеят огъня, но те са и най-голямата изненада на филма. Фокусът НЕ Е върху тях. Екранното време, не е тяхно. Историята не е тяхна. Те просто са част от нея.

„Аватар: Огън и пепел“ е продължение на историята на семейство Съли, скърбящи след гибелта на синът им Нетеям. От тук започва разгръщането на онази душевност, която Камерън никога до сега не даде на своите филми от поредицата. Огънят, е символ на опустошението, а пепелта е символ на скръбта. Взети заедно, те въплъщават същността на новия филм. Всичко тук е изпълнено с емоции. Положителни, отрицателни, всякакви. Филмът изобилства от светлина и вдъхновение.

Още в неговото начало ставаме свидетели на Небесните Търговци, които са поредното великолепно творение на съзнанието на Джеймс Камерън. Тези подобни на плаващи в небето риби, впрегнати да носят огромен балон, приличащ на медуза с тези крачета и едни огромно платформи, на които пътуват стоките и хората. Промо снимките на тези създания нямат и помен от великолепието, което всъщност са те във филма. И още там, при тях е първата зрелищна битка, която ни дава усещането за онова, което „Аватар: Огън и пепел“ ще бъде. Огнените На’Ви и техните Икран-и, срещу Оматикая и Търговците. Никога не сме виждали такава битка в Аватар. И да, това е първият челен сблъсък на Нейтири с Варанг. В нея, бях готов да се разплача от кеф!

Варанг е най-върховото постижение на Камерън в тази част. До момента, той е създал един толкова уникален и неповторим, На’Ви герой. Нейтири. Варанг я задминава. В своята злост, своята грация, своите способности и своята безгранична сила. Оона Чаплин е направила истински подвиг, изграждайки образа на Варанг по архетипа на Нейтири и съумявайки с това да му вдъхне живот, през злото. Тази нейна, червена „корона“, чиито две заострени връхчета потрепват от вятъра, някак ще остане в съзнанието на всеки зрител. И ако оставим Нейтири настрана, а се опитаме да сравним Варанг с друг Motion Capture образ от киното до момента, който толкова бързо и толкова силно е пленил зрителя… то има само един правилен отговор. Ам-Гъл от „Властелинът на пръстените“!

Камерън е излял своята любов към животните и съществата в този филм. Тулкуните имат много повече екранно време и тяхната йерархия, свят и разбиране, заблестяват със собствена сила. Могъществото им и кротката им природа са нещо, което режисьорът много успешно успява да противопостави на алчността на човеците.

Новите звезди, които този филм ще даде на зрителя са едни медузо/октоподоподобни същества, които Камерън много деликатно ни представя в един ранен етап на „Аватар: Огън и пепел“, само за да ги върне във финалната битка по начин, чрез който да избие зъбите на зрителите. Тези същества и агресивната сила, с която атакуват плячката си, ще станат новите любимци на зрителите.

Противопоставянето на едни На’Ви срещу други е нов момент за франчайза. Хората от Пепелищата са преследвачите в една огромна част от случващото се на екрана. Било то срещу Джейк и Нейтири, било то срещу Меткаина, било то срещу децата на Съли. Хората от пепелищата са онова зло, което тегне през целия филм и когато излезе на преден план, то напомня на могъществото и непреходната сила на Император Палпатин. Много странно е да видиш да се бият На’Ви срещу На’ви. Някак оставя усещането у зрителя за битката между човек и човек и колко безумна е тя. Без значение мотивите и без значение гледните точки. Вие сте хора. Вие сте На’Ви. Вие сте еднакви и трябва да живеете в мир и разбирателство. В този свят, на Пандора, има място и условия за живот за всички ви!

Големите звезди сред На’Ви, са децата на Съли. Огромна част от историята лежи върху плещите им. Една случайност, дава неочаквана способност на Спайдър. Което от своя страна го превръща в цел номер едно за изучаване на човеците. Същата случайност отключва неподозирани способности у Кири, която бавно, но сигурно се превръща в Цахик. Ло’Ак прави първи стъпки към отвоюване на своята независимост и признание от собствения му баща (а и не само). Дори малката Тук има своя бляскав момент, в една „връзка“ и едно търсене на Ейва. Децата на Съли преживяват преследвания, бягство, насилие, война, щастие, любов, закрила. Тези малки създания, търсещи своето място в този свят, са изложени на неговите най-сурови условия, превръщайки се в На’Ви, които ще владеят Пандора един ден.

Отношенията между Джейк и Нейтири търпят множество обрати. От потъналата в скръб Нейтири и отричащия Ейва, Джейк, през почти умираща майка и отвлечен баща, до родителите, които ще направят (и правят!) всичко за своите деца. Отново Джейк е по-нормалния и лесен за приемане образ, но Нейтири е същата звезда, с която се запознахме някога през 2009г. Тя е любима, тя е майка, тя е жена, тя е войн, тя е ранима, тя е силна, но тя е и истински неконтролируема, агресивна и ненормална. Сякаш в нея има прекъсвач, който може да натиска, за да превключи на combat mode и тогава героинята става друга. Тогава всяка фибра на тялото и крещи „е са ви е*** майката!“

Историята крие много тайни, не малко обрати и изненадващи сюжетни нишки. 3D-то е на нивото на предходните 2 филма. Много бързо зрителя забравя, че това, което гледа, НЕ СЪЩЕСТВУВА. Че всичко на екран е компютърна анимация, създадена на снимачна площадка и син екран. Просто защото то е по-реално и по-въздействащо от нашия собствен свят, който обитаваме.

Разбира се най-впечатляващото нещо, което масовия зрител ще види и очаква да преживее, са битките. И те се случват под една или друга форма през целия филм. Битки между На’Ви. Битки между хора и На’Ви. Битки между хора, На’Ви и обитателите на Пандора. Битки за ресурси. Битки за чест. Битки за свобода. Битки за власт. „Аватар: Огън и пепел“ има повече битки от всеки от предхождащите го филми. Най-мащабната, най-епичната, най-запомнящата се битка е финалната. Там Камерън вади целия наличен арсенал и го пуска в едно безмилостно клане сред сила и мощ, каквито само Пандора може да даде. Хора, На’Ви, Тулкуни, Турук, Икрани, Илута, онези октоподоподобни същества, кораби, камъни, оръжия, стрели, огън (много огън) и какво ли още не. Финалната битка в „Аватар: Огън и пепел“ е сякаш финалната битка за Пандора. Всеки иска нещо и всеки има своя мотив да влезе в нея. А екшъна е брутален, първичен и болезнен. Може би това е думата, за която се сещах най-често по времето на филма. Болезнен. Дори начинът, по който Камерън демонстрира отношението на хората към Тулкуните е болезнен. Болезнен е и мигът, в който зрителя ще бъде сигурен, че Нейтири е мъртва. Болезнена е първата атака на Небесните Търгоци. Болезнен е сблъсъка на Нейтири и Варанг. Болезнена е битката на Джейк и Куорич. Болезнена е всяка среща на някое от децата с лошите. Болезнен. Камерън сякаш иска да запечата усещането за болка и неоправдана агресия от страна на хора/На’Ви, в душата на зрителя, завинаги.

И може би до голяма степен успява. След финала на „Аватар: Огън и пепел“ си тръгнах с много мисли. Хората сме изключително подли и алчни същества. Неспособността ни да ВИЖДАМЕ и ОЦЕНЯВАМЕ светът около нас, ни е превърнал в слепи и глухи за неговата красота. Желанието ни да ПРИТЕЖАВАМЕ е смърт за възможността да усещаме. Светът на Пандора, а и светът в който живеем тук на Земята, са изпълнени с приключение и красота. Всеки ден и там и тук , ни очакват часове на безгранични възможности, усещания, емоции и наслада. Връзката със всяко живо същество, докосването на тревата, цветята, дърветата, този мъх или ей онзи камък там. Тези простички действия, които сме изключили от съзнанието ни са изпълнени с безгранично значение и смисъл. Заменили сме ги с други, безвкусни и студени. И някак Камерън и светът на Аватар за трети пореден път ни напомнят изгубената връзка с природата. С доброто. С това какви, може би някога сме били. С това какви, е редно да бъдем. Как да общуваме, как да се разбираме, дори как да чувстваме и защо не, как да обичаме. На’Ви са олицетворение на нас самите. Те са стремежът ни към онова съвършенство, мир и баланс дори вътре в нас, което всеки зрял и осъзнат човек търси. Но там, винаги някъде там свети една червена лампа, че светът не е само добър. Не е само лош. Не е черен или бял. Светът в който живеем, точно както светът на Пандора, е пъстра палитра от цветове и животи, които не могат един без друг. Симбиозата между всички живи същества и растения е една безкрайна връзка, която черпи сили от дълбочината на времето. Кръговратът на живота и безмилостната сила на времето застигат всички и всичко и в даден момент, смисълът изкристализира пред нас.

„Аватар: Огън и пепел“ учи на много. Дава много, вдъхновява много и отваря очите ни за още от простичките истини, които Камерън иска да посее в душите на своите зрители. Примесен с изключителните визуални решения, феноменалните ефекти, зрелищни битки и незабравими герои, филмът е учебник за това, как се прави първокласно кино. Как киното и животът ни са едно цяло. И как през една абсолютно фантастична история, можем да се поучим за нас самите. За нашето битие и за това, как да бъдем по-добри хора, кое е истински ценното и кое е отровата, за хармоничен и мирен живот.

„Аватар: Огън и пепел“ е най-добрата история, която поредицата някога ни е давала. История, която задминава и оригиналът и „Природата на водата„.

„Аватар: Огън и пепел“ е в киносалоните и IMAX в цялата страна от 19.12.2025г.