Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. И той научи своите зрители- не гледай това у дома. Не го тегли от нета. Отиди и го гледай на възможно най-големия екран. И задължително на 3D.
Джеймс Камерън запечата името си редом до това на Джордж Лукас и Питър Джаксън. Завинаги. В киното има „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“ и „Аватар“. След това е всичко останало. И докато Джордж Лукас създаде своя свят по време, в което киното прохождаше в тази посока, то Питър Джаксън създаде своята адаптация на ръба между хилядолетията, преди появата на супер героите. Камерън създаде своя „Аватар“, когато Marvel вече прохождаха и му се наложи да представи „Аватар: Природата на водата“ в най-лошия възможен момент. Вече 10г. филмите за супер герои доминират в кино индустрията. Преживяхме COVID 19 и обезлюдяването на кино салоните. Станахме свидетели на възхода на стрийминг платформите. И стана време за премиерата…
Ако мога да сравня продължението, бих направил следния паралел: „Аватар: Природата на водата“ е точно толкова по-добър от своя предшественик, колко бе „Терминатор: Деня на страшния съд“ от неговия. Много. 
Със сигурност хората са се чудили през 1977г., как е възможно въображението на Джордж Лукас да е така безгранично, че да роди „Междузвездни войни“. Не съм бил роден тогава. Не съм от тях. Но сега съм тук и си мисля, как е възможно в един претъпкан свят и във време, в което хората имат, знаят, получават и гледат много повече, от колкото са способни, Камерън да създаде „Аватар: Природата на водата“. И нима е възможно да не успявам да направя паралел с нищо?
Новия филм не може да бъде описан. Той трябва да бъде преживян. Думите не мога да опишат това, което очите ще видят. Ще започна от там. По време на филма плаках. И то далеч преди неговия финал. Плаках, защото в главата ми пулсираше въпроса дали в оставащите години от живота ми ще гледам нещо, което да ми донесе такава върховна наслада? Дали някой, ще успее да ме изуми така, както Джеймс Камерън успя тук. Той е научил урока си от първия филм. Историята тук е водеща. И тя е много, много по-силна от преди. В пореден свой филм режисьора стъпва на универсална тема, с която да може да се свърже всеки. Семейството. Силата на семейството и проблемите, пред които то би могло да се изправи.
Камерън надгражда своя „Аватар“ буквално във всяка сфера на развитие. Героите са много повече. Той им отделя много повече време. Достатъчно, че всеки да има своя миг да блесне и зрителя да се обвърже с него. Всяко едно от децата е необходимо на историята и получава нужното екранно време. Кири и Ло’ Ак са прокълнати да поемат случващото се в бъдещите филми, в своите ръце. Историята около Спайдър тепърва ще се превръща в проблем и за него и за семейство Съли. Малката Тук е истинско цвете, което може да бъде развито така, както Камерън сметне за редно. Щафетата вече е подготвена. Джейк и Нейтири могат спокойно да предадат на своите деца и да се оттеглят. В даден момент дори си помислих, колко назад са дръпнати двамата, като екранно време в този филм. И тогава дойде голямата битка. И тогава Камерън натисна спусъка. И Нейтири гръмна. Видяхме я такава, каквато знаем че може да бъде. Дива, първична, бясна! Много бясна! Ама наистина бясна! В сцените на абсолютното и обезумяване неволно си мислех за Терминатор. Разликата в размерите на На’ви и хората е огромна и това ме караше да си мисля, колко могъщи всъщност са сините и как могат буквално да смачкат дребните човечета, точно като един Терминатор. За момент се опитах да си представя Кейт Уинслет в ролята на Нейтири. Не ми се получи! Тя не притежава и чистичка от лудостта на Зоуи Салдана. Голямата битка би била прокълната. 
Та заговорихме за битка…. Началото на голямата водна битка бе първия момент, в който си поплаках. В онова начало се случи всичко. Летяха Банши в небето, летяха риби над водата със задници във водата, летяха лодки по водата, летяха (плаваха!?) Илу под водата, най-отдолу плуваха Тулку-ни… очаквах в даден момент да дойдат змии, гущери и Баба Яга! Е, не дойдоха. Всичко всъщност бе ужасно премерено, докато схватката не започна и яростта на На’ви не се стовари върху хората. Стрелите на Нейтири, летящите риби-меч, захапващи Банши, стрелбата на Джейк…. Флота на Куорич е готова за стрелба! ОГЪН!!! И всички летящи риби се потапят заедно с На’ви на гърба им! ХА! И идва Тулкун…. И всичко отива по дяволите…
„Аватар: Природата на водата“ не може да бъде описан в едно мнение. Поне не такова, което нормален човек да би седнал да прочете. В неговите над 3 часа и 10 мин се случва ужасно много. Камерън създава над 100 съвсем нови подводни, водни и надводни същества. А новия клан На’ви, наречени Меткаина, са истинска наслада за окото. Като започнеш от ръцете с перки и свършиш до опашките с перки. И да, кожата им е с цвета на морето. А очите им… ох тези очи!
Силата на духовната връзка е извадена на преден план и тук. Тулкун-ите са представени, като изключително духовни същества, които съжителстват с Меткаина. Кири и връзката и с Ейва и всичко живо е загатната толкова силно, че зрителя да няма търпение да я изследва в дълбочина. Отношението на Оматикая към гората, земята, нейните обитатели и Ейва е пренесена при Меткаина. Те имат същото отношение към морето, водата, нейните обитатели и Ейва. Някак Камерън успява да покаже, че колко и различни да сме хората, всъщност сме еднакви и правим едно и също. Обичаме, мразим, ценим, свързваме се и вярваме.
„Аватар: Природата на водата“ продължава митологията на Камерън, с която той обръща внимание на най-големия проблем на хората в наши дни. Ние не осъзнаваме що за богатство притежаваме. И го унищожаваме и губим всеки ден. Всяко наше действие, всеки наш жест е пагубен за света, в който живеем. И Камерън показва тази човешка токсичност. Още с появяването им на Пандора в новия филм, хората се превръщат в символ на смърт и разруха. А природата е всичко, от което имаме нужда. Тя ни дава всичко. Тя ни дава вода, храна, светлина, топлина и въздух. А ние някак сме ги приели за даденост и дори забравяме… ами ако някоя от тези дадености изчезне? Тогава?
На’Ви са олицетворение на доброто у хората. Това, което може би някога сме били. Хармонията, в която може би някога сме живели с природата и всичко живо. Хората в „Аватар: Природата на водата“ са хората от света днес. Такъв, какъвто го познаваме. Сблъсъка между двете е неизбежен. Човешката природа е разрушителна. И ако няма никой или нищо, което да даде отпор на един порив на хората към поредния ресурс, то те ще поискат и ще опитат да завладеят всичко. Нарушавайки хармонията, нарушавайки хилядолетни традиции и начин на живот на онези, които са там далеч преди появата на първия човешки крак! И с едно движение тук, Камерън оставя Унобтания на заден план и дава нова причина за хората, да искат и да се връщат на Пандора непрекъснато. Причина, много по-силна и ценна дори от най-скъпия метал изобщо.
Въпросите и болезнените теми, които „Аватар: Природата на водата“ задава ще отекнат в бъдещите продължения. Но още тук на фона на епичното зрелище Камерън успява да извади душата на хората, гледайки убийство на Илу, подпалване на селище, пожар в гората или каквото друго на пръв поглед елементарно действие, но с пагубен характер, ви хрумне. 
„Аватар: Природата на водата“ е филм, за който ще се говори много. Именно водата превръща продължението в нещо коренно различно от първия филм. И ако откриете прилики или повторения на сюжетни нишки, то запитайте се- това проблем ли ви е всъщност?
Спектакълът на Камерън ще напълни всички души и всички умове. Светът, който той е създал, никой дори не е предполагал, че е възможно да съществува. И за пореден път режисьорът дава ясна заявка- никога не залагайте срещу него. И никога не подценявайте възможностите му да прави продължения и да надскача оригинала. Защото „Аватар: Природата на водата“ е всичко, което „Аватар“ не успя да бъде. И ако онзи филм въведе 3D-то в киното, то този въвежда водата. Не „Аквамен“ и всякакви подобни глупости. Водата тук е такава, каквато никога не сте я гледали на екран и потапянето под повърхността ще ви покаже най-важната чистичка от „Аватар: Природата на водата“. Камерън обича водата. Любовта му към океаните датира от десетилетия и тук той я излива със страшна сила във всяка малка рибка, светлинка, власинка или водорасло.
„Аватар: Природата на водата“ въвежда киното в нова ера и филмите за и във вода, тепърва ще започнат да се появяват и опитват да повторят това, което този сътвори. Или поне до „Аватар: The Seeb Bearer“, както още от 2018г. се твърди, че ще се казва третия филм.
„Аватар: Природата на водата“ е в кино салоните на 3D, IMAX 3D и 4DX. Задължително го гледайте на възможно най-големия екран.